2019 в музика: Васил Русев – Чайката

12/11/2019

“2019 в музика” тази година започва с Васил Русев – Чайката. Изборът ни е съвсем тенденциозен и само онези, които го познават, могат да разберат, защо сме се спрели на него.

 

Помолихме го да напише кратко представяне, не за друго, а от чисто любопитство – знаем, че чувството му за хумор и самоирония няма да го изоставят в този момент и очаквано получихме кратко и ясно описание: музикант, композитор и wanna-be писател. Последното, естествено, не е вярно! Чайката е автор на две култови книги – „Нек‘ви глупости, простотии, тъпотии“ и „До луната за шишарки“ и който ги е чел, много се е смял. Ако пък сте ги пропуснали, то няма как да не сте го виждали на сцената на „Пощенска кутия за приказки“!

Сценичните изяви на Васил Русев започват още през далечната 1994 г., когато излиза първият и единствен албум на група “Тъмно”, в която той е вокал и китарист. Тавата се задържа 3 месеца на първо място по продажби и досега е смятана за една от най-продаваните касетки в България. Музикалната му кариера обаче не приключва с оглавяване на класациите. В живота му се появява Бичето и трайно заема място там, докато Чайката участва в проекта като съпродуцент, басист и съкомпозитор. Всички знаем какво направи Бичето, другото е “легендата разказва, че имало едно време…”, а тайните нека си останат тайни… Понастоящем ще го видите на сцената като басист на Ъпсурт Live band, а стотици рекламни клипове, песни за дует Каризма, Лора Караджова, Мария Илиева, Д2 и много други са все по негова музика.

 

“Няма да говоря много за тегобите през 2019-а – много са, ама какво да се прави – живот. Ще спомена само, че за мен годината започна  в болница. Изкарах най-тежката пневмония в живота си, последствията от която нося и до днес. Това е едно от нещата, които искам да забравя.

 

От друга страна, в началото на лятото излезе втората ми книга „До луната за шишарки“, чийто първи тираж току-що се изчерпи. Бавно, но сигурно. Бях на турне с „Пощенска кутия за приказки“, изнасях концерти с Ъпсурт Live band и нашия международен хард-кор проект Secret Society, извърших неизменните за мен ремонтни дейности. Осъществих и една от мечтите си – да видя на живо музикалните ми идоли – Voivod, чийто концерт посетихме с приятели в Солун. Попътувах насам-натам със семейството си, смях се, пих, ядох, правих любов, влачих се по лайфове, снимах се като моето шизофренично алтер его “Václav”. Такива работи…

От 2020-а очаквам най-вече здраве за всички – Айде стига вече с тия болести! Надявам се да мога все така да пиша и да свиря. Предстои представянето на два нови мои музикални проекта, което се надявам да се случи към края на зимата. Току виж съм издал и още една трудно-продаваема книга. Бе, важното е да се усмихваме и да живеем така, сякаш всеки ден ни е последен. Не че го правя, ама иска ми се. Аз само пия като за последно всеки път. Така че – наздраве! Обичайте се, и хейтвайте по-малко!

 

Бих желал да кажа няколко думи за всяка песен от моята Spotify листа:

 

1. Napalm Death са една от любимите ми групи. Въпреки че това е старо парче, на мен ми попадна едва тази година. Отдавна не се беше случвало да ми иде да си изпочупя колата от кеф. Велико просто!

2. Motionless in white са сравнително нова банда със смазващ звук. Нео-метъл отсекъде, но има нещо там особено…

3. Не сте чували такова хип-хоп парче. Напомня на българска народна песен, а Nas е както винаги топ.

4. Пак нещо, с което се сблъсках едва тази година. Слушаме тази песен на Usher в колата с Димитър Калбуров, когато пътуваме по четения с „Пощенска кутия за приказки“. Супер разчупена и със смазващи вокални хармонии.

5. Миналата година Voivod издадоха албум, с който успяха да пренесат феновете си в далечното лето господне 89-о. Може би най-иновативната банда завинаги, а на лайф са все едно младежка пънк-група. Нема такава енергия.

6. Хазарта избухна тази година, а в клипа на това парче се отснех и аз  в неизменната ми роля на човека, който гледа тъпо. Евалата Ице!

7. Супер саунд и енергия от Chase and status. Модерен дръм енд бейс среща синтове ала Prodigy. В тоя ред на мисли – Бог да прости Кийт Флинт! Адски мъчно ми стана. Защо бе, баце?

8. Както споменах по-горе, това е нашият хард-кор проект Secret Society, който често слушам в колата. Не знам как звукът стана толкова добър. Американска му работа. В тази песен пее John Connor, вокалист на Dog eat dog. Помните ли ги? Ако не – пуснете си Who’s the king!

9. На фона на съвременните извращения, които смеят да се нарекат хип-хоп, Big K.R.I.T. издаде албум със звучене и настроение, което ме върна в златните времена на тази музика. Данке от сърце!

10. Любимата група на 6-годишния ми син. Когато се возим с него, слушаме или Slipknot или Prodigy. Понякога и Аnnihilator, ама хайде да не омекотяваме излишно.”

 

 

Bo Riana

от

публикувано на: 12/11/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: