Анатомията на меланхолията

03/12/2019

I write of melancholy by being busy to avoid melancholy.

Robert Burton

 

Когато чуем меланхолия, вероятно си мислим за рядко състояние, което само отделни хора преживяват. Това, разбира се, е вярно, но и не съвсем, защото меланхолията е далеч по-сложно и много по-срещано състояние, отколкото сме склонни да мислим. На чисто езиково равнище меланхолията назовава цял сноп от състояния, някои от които описани в медицинската практика от последните столетия, но също така и в Античността, а други – изразени в творчеството на немалко писатели, художници, музиканти и дори учени. Още Хипократ дава описание на меланхолията като състояние на тревожност, униние, липса на апетит, лош сън или безсъние. Сплинът, депресията, пристъпите на тревожност срещат всеки един от нас в определен момент от живота му, а понякога са и спътници за цял живот.

 

Меланхолия в буквален превод означава черна жлъчка, а названието се свързва с античната и средновековна медицина, според която човешкото тяло съдържа четири вида течности, една от които е black bile и именно тя е отговорна за състоянието, за което дори и днешната медицина невинаги има готов и еднозначен отговор.

 

 

Но всичко това е донякъде или съвсем известно. Медицината в наше време поставя под общ знаменател редица състояния, събирани понякога под нарицателното меланхолия. Едно от тях е клиничната депресия, други са в спектъра на тревожността и паник атаките, но понякога е трудно да се направи разграничение между различните нюанси. А още по-често такова не се налага, тъй като първата реакция на вашия лекар ще бъде да ви назначи лечение с антидепресанти или може би да препоръча разходки сред природата – този вечен лек.

 

Но не за медицинския аспект на меланхолията ще иде реч в текста или поне не само за него. Изкуството, създавано и създадено от човешките същества, често отразява състоянията на депресия, меланхолия и безпокойство. Даже, ако ни питате, именно тези състояния често са двигател на твореца. Не бива да забравяме обаче, че понякога се случва и другото – животът повлиява творчеството, но и творчеството повлиява живота. Един от най-ярките примери е влиянието, което „Страданията на младия Вертер“ на Гьоте оказва на читателите си.

 

Интересът по отношение на меланхолията и депресията се засилва през ХVII век, тъкмо по времето, когато един от най-изчерпателните трудове върху тези състояния е публикуван. Това e робъртбъртъновата „The Anatomy of Melancholy“ – огромен труд, чиито последващи преработки и издания са били дори по-обемни (Бъртън е бил обсебен от пренаписването на книгата си и е публикувал пет преработени и допълнени издания). Първото издание е от 1621 г., а текстът, претендиращ да бъде медицинско помагало, всъщност е много повече – едновременно литература, наука и философия, разглеждащ задълбочено човешките емоции през перспективата на меланхолията.

 

 

Няма запазен оригинал на книгата, но по преписите може да се съди за широкия размах на автора и научните области, от които черпи: физиология и психология, астрология, метеорология и дори демонология (о, да!). Какво общо има това с изкуството – Бъртъновият труд повлиява множество творци, а едни от най-значимите сред тях са Джон Кийтс, литературният критик и теоретик Нортръп Фрай, британският писател Филип Пулман, по чийто роман е заснет нашумелият преди няколко години „Златният компас“, американският художник Сай Туомбли, великият Хорхе Луис Борхес, цитиращ бъртъновата анатомия в епиграфа си към „Вавилонската библиотека“, Самюъл Бекет, Ник Кейв, американският постмодернист Уилям Газ, без списъкът да е изчерпан.

 

Меланхолия е и името на планетата, която унищожава Земята във филма на Ларс фон Триер отпреди няколко години, чиято първа част показва какъв може да е мащабът на меланхолията, преживявана от човешкото същество. Ако алегоризираме името на планетата и погледнем отвъд космическия и планетарен смисъл, за който сюжетът на филма настоява, ще видим, че меланхолните хора всъщност чувстват много по-дълбоко и първично от останалите, което понякога означава, че те са много по-устойчиви на влияния, които могат да разрушат другите хора. И ако съвременната медицина опитва да поправи това с препарати, повишаващи нивата на серотонин, а древната медицина разсъждава върху типа телесни течности и техния баланс, то съвременното изкуство, особено в лицето на дългия филм на фон Триер, казва, че тревожността от пребиваването в този свят е най-естественото нещо за човека.

 

Зорница Гъркова

от

публикувано на: 03/12/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: