Bio-art – когато тялото вече не е тяло

27/11/2019

Пинокио от книжката на Карло Колоди искаше да бъде човек. Повечето от нас са чели тази книжка в детството си и може би са искали да са нещо друго. „Приключенията на Пинокио“ е тъжен детски текст, въпреки финала си, в който Феята с тъмносините коси превръща Пинокио в истинско момче. И инструктивен, разбира се, защото казва, че добрите дела те правят „истинско“ момче. Няколко десетилетия преди написването и публикуването на Пинокио се появява „Пясъчният човек“ на Е.Т.А. Хофман – новелата с първия робот в литературата – куклата Олимпия. В литературата и изобщо изкуството на ХХ век кукли и роботи има в изобилие, а с развитието на научнофантастичния жанр, те се превръщат в „подробности от пейзажа“, инструменти за движение на сюжета, а не главни действащи лица. Киното е едно от изкуствата, което най-активно работи с тялото, промяната му и движението му от естественост към изкуственост, протезиране и взаимодействие с други тела, подобни нему.

 

Филмът на Спилбърг „Изкуствен интелект“ от 2001 г. доста прилича на историята на Пинокио – отново имаме създание, направено от човека, което иска да бъде човек и в това си желание преминава през много перипетии, докато накрая се оказва, че Дейвид, меча-момчето е единственото свидетелство за съществуването на отдавна изчезналата човешка цивилизация. И е обичан от майка си.

 

 

Няколко години по-късно, през 2004 г. е публикуван романът на Дейвид Мичъл „Cloud Atlas“, а в една от новелите му Сонми-451, която e робот, внезапно започва да се чувства по-скоро като човек, знаейки къде е границата между нея и останалите, както и какво е робство и за какво биват употребени те, роботите – захранване на един вечен цикъл на създаване и унищожаване. Сонми-451 се превръща в божество в света на човеците, чието технологично падение ги е препратило в племенната ера на посткомуникациите, където легендите и приказките вече имат друго значение, телата също. Филмът на вече сестрите Уашовски чудесно обработва шестте новели в книгата, създавайки нещото, което и Мичъл е заложил в написването на книгата – идеята за прераждането и повторението на човешкия живот.

 

Stelarc, за когото ще си говорим днес, е артист, представител на най-общо визуалните или перформативни изкуства, намиращи се в граничната област между технологията, изкуството и дизайна. И в полето на тялото също така. Преди няколко години австралийският артист, родом от Кипър, сложи на ръката си трето ухо, а следващият му проект, чийто първи опит е завършил с тежка инфекция, е това ухо да не бъде просто декоративна протеза, а да може да чува. Още повече – да може да излъчва, така че другите да чуват същото, което и ухото. Stelarc е известен с размиването на границите между тялото и технологиите и, както можем да допуснем, за него е било изключително трудно да намери хирурзи, готови да направят подобна операция.

 

 

Резултатът от един следващ етап на този, най-дълъг за Stelarc пърформанс, би бил възможността всеки с интернет връзка да може да се включи към ухото, което ще предава чуваното от него онлайн. И също така – буквализирането на част от това, което технологиите правят – позволявайки на някой някъде да подслушва и събира информация за нас. Проектът е шокиращ, но със сигурност Stelarc не е единственият, който работи в тази специфична област.

 

Повечето проекти на испанеца Марсел.Ли Антуньез Рока са свързани със споменатата по-горе област между технология и тяло, в задълбочаването или размиването на границите между плътско и механично и в задаването на въпроса, който и Дельоз и Гатари си задават в своите големи текстове – не е ли тялото ни машина, която реагира на сигнали и дразнители от средата си и като такава – готова да бъде оформена в нещо ново, създадена не естествено, а съвсем изкуствено. В област, която Едуардо Кетц, един от теоретиците на този тип изкуство, нарича био-арт.

 

 

Не можем да не се замислим за отрязаното ухо на Ван Гог и за почти реваншът, който Stelarc със своя пърформанс осигурява на великия холандец. Не можем да не се замислим, че нашето тяло е много повече от наше и много повече от тяло. Но само реванш ли осигурява едно модерно изкуство като био-арта и само изкуство ли е то?

Зорница Гъркова

от

публикувано на: 27/11/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: