Промените и страховете

26/11/2019

По време на разговора ми с композитора и пианиста Батист Тротиньон на фестивала „Д‘Жаз в Невер“ стана дума за неслучайния избор на заглавие на последния му албум, “You’ve Changed”. Както каза самият Батист: „Музиката вече е различна. Не е достатъчно да махаш преградите между жанровете, ако не го правиш достатъчно убедително и добре. Не трябва да изчезва важното в джаз-идиома. Не трябва да се опростява до безкрай, въпреки че изказът на пръв поглед изглежда прост.”

 

 

Обичам баладата на Били Холидей, още повече, когато с Ивайло Янев копродуцирахме (той – на пулта, аз – в подбора) „Перли“ с Камелия Тодорова, нейната версия на парчето с аранжимента и пианото на Живко Петров стана невероятна. Тишините и пространствата, които ѝ дават Кийт Джарет трио също са сюблимни. Промените, които другите забелязват в нас понякога са изречени, понякога – не. Самата песен е елегия на изгубените чувства („забравил си словата обичам те“). Десет години по-късно гледаме една променена Камелия с Тони Дончев на пианото в най-прочутия виенски джаз-клуб “Порги и Бес”:

 

 

Споменатите ѝ интерпретации минават като лайтмотив през плейлиста, заедно с другия блуз-стандарт, парчето на Сам Куук от 1960-а „A Change Is Gonna Come“. Историята прилича на сюжета на „Зелената книга“ (Куук е изгонен от мотел за бели и казва – „няма чак да ме убият, защото все пак съм Сам Куук“)…и пее, че един ден ще настъпи промяна. Песента е реферирана и от Обама, и при Нобеловите награди за мир. Изпълнението на Арета Франклин няма нужда от коментар:

 

 

Изразните средства на латиноамериканските певци също са чувствителни към тематиката за промените, особено в десетилетията на непрекъснати превратности и преврати. Мерседес Соса разказва, че няма нещо, което да не подлежи на промяна – от повърхностното, до дълбокото, вчерашната промяна утре също ще се промени. (Нещо подобно пее и Мадлен Пейру – промените също се променят.)  Единственото, което остава е любовта.

 

 

Хорхе Дрекслер залага на трансформациите, които помагат нищо да не изчезне. Неговият текст е най-близко до важното в джаз-идиома, за което говори и Батист Тротиньон – „импровизациите, чувството за суинг, непредвидимостта му“. Убедете се сами – „целувката ти стана топлина, топлината – движение…всеки дава, което получава и получава това, което е дал“. Всеки си решава дали да излезе от зоната си на комфорт, заплашена от промените и трансформациите – радост за едни и страх за други.

Людмил Фотев

от

публикувано на: 26/11/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: