Националният природонаучен музей при БАН – по стъпките на (естествената) история

25/11/2019

Замразената реалност (Eнтомология)

 

Под странното заглавие Замразена реалност, което се роди в разговор с учени от Националния природонаучен музей при БАН (НПМ), се крият две подобни една на друга представи. Първата от тях е по-близка до обикновения посетител на музеи, особено на природонаучни, който няма как да не отбележи, че те изглеждат като замразена реалност. Втората представа идва от другата страна на експонатите в един музей – самата Природа и учените, които я изследват.

 

Замразената реалност е като „снимка“, която науката създава за непрестанно течащите промени и процеси в заобикалящата ни действителност. Синхронно е състоянието на, да кажем, един определен хабитат в един определен момент от съществуването му. А диахронно е състоянието, представено от „снимки“ или замразени реалности в различните му стадии, или периоди. Тъй като науката, създавана от човешки същества, няма ресурса да прави „снимки“ на цялата среда около себе си, имаме понятие като замразена реалност, в която учени, в случая нашите събеседници ентомолози, вписват събитията и откритията си.

 

Поводът за този текст е 130-годишнината, която Националният природонаучен музей при БАН чества през 2019-а. Другият повод е принципният интерес, който имаме към музеите, особено „естествените“ от този тип. Тук е и мястото да кажем, че Природонаучният музей далеч не е само експозициите, които виждаме изложени в залите му, достъпни за посетители. Зад тези експозиции стоят депа от екземпляри от флората, фауната и неживата природа на Земята и усилията на учени по откриването, описването, класифицирането, подреждането и осмислянето на замразените реалности, с които борави науката. Третият повод е проектът „Образование с наука“, по който Националният природонаучен музей при БАН вече работи в сътрудничество с МОН. Целта на този проект и основните му тематични програми – Палеонтология и еволюция на човека, Молекулярна биология и Ентомология – е да бъдат представени по ясен и достъпен начин най-новите палеонтологични открития на човешки предшественици, кои са съвременните предизвикателства пред човека във връзка с измененията на околната среда, глобалното затопляне и загубата на биоразнообразие, кои са основните еволюционни събития и процеси, поради които светът около нас изглежда по този начин днес. Проектът ще комбинира образователни игри, презентации и практически занимания.

 

Нашите събеседници, които следва да представим, с благодарности за отделеното време и за разговора, са доц. д-р Николай Симов (с област на научен интерес и изследвания – таксономия, фаунистика, зоогеография и екология на разреда Heteroptera (Дървеници) в България и на Балканския полуостров), гл. ас. д-р Марио Лангуров (с област на изследвания и интерес – таксономия и систематика на Phoridae (Diptera); дневни пеперуди от Балканския полуостров и Мала Азия; биологично разнообразие, консервационни проблеми на безгръбначните животни), и доц. д-р Борислав Георгиев (с интереси и изследвания в областта на таксономията и фаунистиката на семейство Carabidae, биомониторинг и консервационна важност на видове от Coleoptera (Твърдокрили или Бръмбари).

 

Споделиха ни подробности за това как се прави естествена наука днес, какво ги вълнува, както и специфични подробности от живота на насекомите. Заедно с тях надникнахме в затворените за посетители части на музея – депата за съхранение на Насекомите (Бръмбари и Пеперуди). Там видяхме части от Царската колекция с пеперуди, събирани лично от цар Фердинанд I. Научихме и повече за историята на научната институция и нейните перипетии през годините. От Националния природонаучен музей произлизат  Геологическият институт, както и Институтът по Ботаника и Институтът по Зоология – последните два през 2010 г. са обединени в Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН заедно с Централната лаборатория по обща екология. При бомбардировки по време на Втората световна война музеят е почти разрушен след пет директни попадения върху него, а колекциите са евакуирани в двореца “Врана”. През 1964 г. музеят затваря вратите си за публика и едва след десет години отново започва да работи като самостоятелна институция под ръководството на световноизвестния български минералог Иван Костов.

 

И ето че отиваме на бързо пътешествие в тайните на ентомологията. За да уловите насекомо ви трябва “ловилка” или капан с разтвор (eтанол, пропиленгликол). Другият вариант е да се сдобиете с яйца от насекоми и да ги оставите на тъмно в епруветка, докато се излюпят. Трябва ви увеличение, за да разгледате добре насекомите, които сте хванали и знание за това как да ги класифицирате. Белезите, по които можете да го направите, са от различен порядък (основно външни и молекулярни) и нерядко си противоречат, както всичко в човешкия свят. Ако ползваме филогенетични методи можем да търсим плезиоморфни (примитивни или първични) и апоморфни (производни или напредничави) белези. Условно можем да кажем, че плезиоморфните белези са „по-рядкото сито“, докато апоморфните често служат за по-фино прецизиране при класифицирането на нашето хипотетично насекомо. Бар-кодирането е друг способ за научна класификация, използващо, да речем, гена цитохромоксидаза, част от митохондриалната ДНК, който е стабилен белег и често видовоспецифичен, но дори той може да не проработи при класификацията, както се е случило например с малавийските цихлиди.

 

Когато открием вида, опишем го и намерим роднините му, свържем го с други видове, открити на други места, добавим го в “замразената реалност” идват редица други научни въпроси, свързани с множество промени от различен характер, които заобикалящата ни природа преживява постоянно. Сред тях и следствие на тях са изчезването на видове, появяването на видове, мигрирането на видове, понякога заради човешка намеса върху определен хабитат или местност (последните, както добре знаем, са свързани и със законови уредби). А превеждането на науката на достъпен език е една от най-важните функции на музея като институция, така че учените и институциите да могат да влияят на решения, от които зависи биоразнообразието, опазването на видове и техните местообитания. Знаем добре, че човешката намеса нерядко може да има катастрофални последствия върху околната среда. Един от най-простите примери е борбата срещу вредителите – с инсектициди, пестициди или естествени врагове на тези вредители, а химикалите често унищожават много други видове наред с вредителите, за които са предназначени. Други примери, разбира се, са неконтролираната сеч и строителството, но също и т.нар. индустриална гора – самото ѝ име предполага изкуственост, липса на природа и на богата екосистема, в която различните подсистеми активно да „комуникират“ и съжителстват.

 

Има, разбира се, фина разлика в мащаба на естествените процеси – и тя зависи от мащаба на местността, върху която се случва един естествен процес в природата. Когато изгори гората на хълма и тя е единствената ни гора, тогава имаме проблем. Ако имаме гора по всички хълмове около своя град и изгори гората на един от тях – щетите ще са възобновими с други естествени процеси. Именно тук науката и познанието ѝ, е инструментът, който помага да се отчитат всички фактори при вземането на решения. А последното, знаем, се оказва все по-голям проблем в последните години.

 

Ако трябва да търсим пример за промени, които се забелязват от всички – такъв имаме в лицето на климатичните промени и Голямата водоплавка, която в последните месеци се е превърнала в звезда в пресата у нас. До края на XX век Голямата водоплавка се е срещала само на две места в България, а през 2012 г. тези учени доказват, че насекомото се размножава в страната ни, нещо повече – екземпляри от този тропически и субтропически вид вече се срещат в Румъния и Унгария, повлияни от климатичните промени (с намигване към президента Тръмп, и не само към него). Една от другите звезди на масмедиите е зебровата мида (Dreissena polymorpha), заради която преди години е бил затворен ТЕЦ Марица-Изток – дотолкова популацията на тази сладководна мида се е била разраснала вътре в системата на ТЕЦ-а.

 

 

Най-голямата ценност на един музей са новоткритите видове, представени с еталонни екземпляри. Ние имахме възможността да видим такива, а доц. Борислав Георгиев разказа за холо и паратипус, какво е консервационна биология и кои са важните за нея видове. Сред бръмбарите това са 13 вида, за които е от изключително значение да бъдат запазени – не само като вид, но и като местообитания (хабитати). Еленовият рогач (Lucanus servus) e един от тях, а друг е Osmoderma eremita. Консервационната биология се интересува предимно от хабитати на видове по високи места, пещери и острови (няма как да не се сетим за Дарвин, Бийгъл и Галапагос). Холотипус пък е първият еталонен екземпляр, който описва новооткрит вид насекомо, и е ценност и собственост на инстутицията, в която е описан. Паратипусът са следващите екземпляри, които могат да бъдат обменяни между учени от различни инстутиции.

 

И ето че неусетно се върнахме при началото на този текст – при страстта на откривателството, сериозността на науката и значението ѝ за човечеството. Както и какво да правим с едно насекомо, когато го открием (в общия случай следва да го “съобщим” на учените, а ако можем да го препарираме и разпознаем сами – вече сме част от магията). На въпроса ни получават ли в музея сбирки от любители колекционери,  събеседниците ни отговориха  уклончиво отрицателно, с допълнението, че това се случва по-скоро в Западна Европа (сякаш тук няма природа, която да изучаваме).

 

За вас остава галерията със снимки от музея, такъв какъвто го видяхме в частта му “Насекоми”, и очакването, че “Образование с наука” ще прати децата на неповторимо откривателско пътешествие, за което природата вече им е дала необходимия билет – тяхното любопитство.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Зорница Гъркова

от

публикувано на: 25/11/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: