Айндховен – футуристично средновековие

25/11/2019

Отправяме се малко на север, за да се покрием с шумата на есенни листа, с освежаващи капчици дъжд и може би да се изгубим сред лека мистична мъгла, в която едва-едва се раждат очертанията на нео-готическа катедрала и на футуристична архитектура. Мъглата се разсейва, слънцето се прокрадва срамежливо и огрява град, който под технологичните удари на новото време се опитва да запази историческата си очарователност. И успява. Град, до който пътуват много ниско тарифни компании – привилегия, която го прави добра отправна точка за по-големите градове на Холандия. Но почакайте, не го подминавайте така бързо. Постойте за малко в Айндховен и той ще ви се отблагодари.

 

Това нидерландско селце с име, означаващо „краен двор” или „махала”, което тогава е толкова малко, обикновено и неизвестно, приема своето почетно звание „град“ през 1232 г. от херцог Хенри I оф Брабант (Смелия). Оттогава започва неговата писана история на също толкова малък, обикновен и неизвестен град. Само със 170 къщи във вътрешността на крепостната си стена и малък замък извън нея, от получаването на титлата „град“, Айндховен постоянно се опитва да заслужи това си звание. Уви, съдбата не е на негова страна в опитите си да потули миналото си на средновековно безизвестно селце. Отнема му около две столетия да се сдобие с втори замък само за да бъде плячкосан и опожарен няколко десетилетия след това от войници на херцогство Гелдерн. Годината е 1502-ра и с навлизането на Ренесанса идва и възраждането за града. Започва работа по издигането на нов замък и защитни стени отново само за да… приключи. Поради бедност… Но това не е достатъчно за крехкия Айндховен, не… Той трябва да претърпи и пожар, в който изгарят почти всички къщи. Но не бързайте да го съжалявате. Шест години по-късно, през 1560 г. те са възстановени от Вилхем Мълчаливия – основният лидер на Холандската революция срещу католическия хабсбургски крал Филип II Испански. Тук вече може да го съжалите, защото историята го люшка от испанско в нидерландско владение и обратно доста години, до пълното му разрушаване от испанските войски през 1583 г. Разказваме ви тази история, защото останките на замъка и крепостните стени не са видими, те ще са под краката ви, а вие трябва да знаете върху какво стъпвате. От тази 2019-та година са започнали разкопки в центъра на града и вече може да имате възможността да хвърлите един бегъл поглед в миналото.

 

В недрата на града лежи цялата му история, освен крепостната част, в основите на Айндховен е имало и гробище, приютявало жертвите на чумата. Сега обаче те са пренесени от тази сакрална местност, която е била точно под площада на друго свещено място – църквата Света Катерина. Тази църква е толкова красива, строга и доминираща над града, че тя определено е една от най-впечатляващите сгради в Айндховен. Красивата ѝ нео-готическа архитектура е грабваща, а високите по 73 метра Дейвид и Мария (имената на двете основни кули отпред) пазят входа към църквата, към който, магично притеглени, вие няма как да не се насочите.

След като готическата ѝ мистериозна осанка ви е привлякла да влезете, ще осъзнаете, че вътрешността ѝ е дори още по-впечатляваща. Първото, което ви прави впечатление е приказната цветова гама, в която се обагря, благодарение на цветните прозорци, които сътворяват чудеса със светлината.

Разбира се, ако сте късметлии и е слънчево, цветовете са още по-наситени. Акустиката също е невероятна. Когато се отърсите от играещите във въздуха цветове и звуци, забелязвате поставените табели с историята на църквата. Като цяло тя почти следва познатата ни вече история на града: първоначалната малка църква е построена през XIII век, когато и самото градче започва съществуването си; следват пожар, опустошения и така до 1867 година, когато тя е построена наново в нео-готически стил от холандския архитект Пиер Куперс; следва бомбардиране по време на Втората световна война и нейното реставриране, което връща готическия ѝ облик и блясък. Един малък археологически музей ще се разкрие пред вас с история и артефакти, открити по време на разкопки, както и човешки останки, датиращи от 1500-та година. За нас това е не просто красива църква, а цял исторически пътеводител, написан в празните очи на 500 годишен човек, гледащ ви от миналото, а сега поставен във витрина.

 

Айндховен се опитва да балансира своята архитектура. Бомбардировките през Втората световна война изравняват града и погубват историческите сгради, датирали може би от времето на Вилхем Мълчаливия. Затова отделни квартали архитектурно ще ви върнат в миналия век с ниските си спретнати постройки, а в центъра и в по-модернистичната и технологична част, заради която Айндховен често е наричан Силиконовата долина на Европа“, ще ви пренесат сякаш в бъдещето. Там се намират седалищата на толкова много високотехнологични компании, че не могат да се изброят. Тази футуристичност ще ви завладее на централния площад, където в далечния му край, където поради резкия преход към модернистична архитектура ще ви обземе чувство на обърканост, допълнено от гледката на един от символите на Айндховен с името The Blob. Ако не сте запознат любител на архитектурата, възможно е това модернистично творение да породи у вас въпроси: “Това сграда ли е? Това изкуство ли е? Какво всъщност е изкуството? Какво всъщност е това?” Възможно е и да ви напомни на капка, паднала от космоса, от вещество, непознато все още за хората. Произлизаме, разбира се, не само от формата му, но и от превода на името – „петно”, „капе”. Изглежда обаче смелите земляни са преглътнали страха и въпреки неведението за произхода на капката, са започнали да го използват като магазин и кафене.

The Blob

 

Точно до неопределеното ни архитектурно петно е сградата, която е използвана от семейство Филипс за тестването на електрически крушки. Широките ѝ прозорци, постоянно осветявани от чудодейните тогава светлинни източници, дават името на тази сграда – Light Tower. Тя се използва и като едно от платната за светлинното шоу по време на арт фестивала Glow, който се провежда всеки ноември. Тогава музика и светлина превръщат сградата в магия и тя засиява като електрическа крушка, но от бъдещето.

 

 

Превърнатата в музей на световната компания, първа фабрика, от която е започнало всичко, се намира на съседния край на площада и е създадена през 1981 година. Оттогава това семейство превръща Айндховен в град на светлината, той започва да се разраства откъм население, съответно към него се приобщават и други околности, готови да се присъединят към най-после развиващия се град. И така Филипс и Айндховен започват да растат заедно, тази компания сякаш възражда града, но, знаете как е с историята на горкия Айндховен, не е за дълго. Същата тази компания е причината той да бъде изравнен със земята от бомбардировките през Втората световна война, насочени срещу компанията на Филипс, заради голямото им участие в производството на военни компоненти. Въпреки, че става причина за поредното му разрушение, Айндховен дължи на електрическата компания своето разрастване, затова и много от архитектурата му е посветена на нея, а някои произведения са дело и на самите Филипс. Пример за това е кацналият неидентифициран обект, служещ за конферентен център на Айндховен. Изглежда ни сякаш тези извънземни посетители си търсят изтърваното космическо петно в центъра на града, но явно все още не могат да го намерят. Футуристично и красиво, наречено от архитекта си – Evoluon.

Evoluon

 

След „близки срещи от третия вид” е време да ви кажем и че Айндховен, освен, може би, най-технологичния град в Европа, освен един от най-ярките представители на модернистична архитектура, освен един от най-старите градове в Холандия, е и един от най-зелените. Парковете му контрастират с технологичната му половина и придават спокойствие, виталност и не на последно място – естествена красота. Двете реки, които преминават през града ще ви отнесат със спокойното си течение в зеления и мирен свят на крайречната им природа, там времето е застинало, а на вас не ви остава друго освен да се насладите на обзелия ви мир.

От Средновековието до бъдещето Айндховен се бори със своята съдба, стремял се е да се опази, да се възроди и да се развие. И е успял. Дотолкова е успял, че дори размива общопоставени граници. Загърбил е тежкото си минало и го е погребал буквално под себе си, може би, за да го възроди някога. Превърнал е бъдещето в свое футуристично настояще. Oт миналото насам е присъединил толкова територии към себе си, че не успяваме да ви опишем всичко. Може би някой друг път. Но сега запомнете – не бързайте да подминавате Айндховен, останете за малко и той ще ви се отблагодари.

 

Гергана Цанкова

от

публикувано на: 25/11/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: