Ремедиос Варо – измислената художничка

04/12/2019

За колко испански или мексикански художнички сте чували? Фрида Кало? За колко художнички сте чували въобще? Джорджа О’Кийфи, Фрида Кало, Ли Краснър, Камий Клодел? Някоя друга специална с радикалните си жестове, възгледи и живот? Ето че сюрреализмът идва още един път в лицето на Ремедиос Варо и нейните картини. И лицето му е толкова женско, колкото и у Фрида Кало. Съвсем наскоро разбрах, че музеят в Балтимор e решил да приема творби само от жени-артисти през 2020 г. в опит да обърне или да реваншира маргинализирането им през вековете. Радикален жест, който системно трябва да се повтаря. Свободата, казват, трябва да се извоюва и да се отвоюва във всеки следващ ден, с всеки следващ жест.

 

Но какво знаем и можем да кажем за тази художничка, освен че американците я смятат за измислена, а картините ѝ впечатляват със странността си и с богатите асоциации, които навяват. Защото точно това се е случило с Ремедиос Варо – 37 години след смъртта на художничката, в началото на новото хилядолетие, е открита първата ѝ голяма изложба в Щатите, на която Алан Дж. Фрийдман, физик и директор на нюйоркския музей New York Hall of Science, не пропуска да спомене колко привлекателно е творчеството на художничката за научните среди. Години преди това същият този Фрийдман бива уверяван от свой колега, че писателят Томас Пинчън е измислил Варо. Варо се появява съвсем в началото на втория му роман “Обявяването на серия 49”, когато главната героиня Едипа Маас си припомня пътуване до Мексико със своя любовник и посещението на изложба на “красивата испанска художничка изгнаница”.

 

“На централното платно на един триптих, озаглавен Bordando El Manto Terrestre, бяха нарисувани няколко крехки девойки със сърцевидни лица, огромни очи и златисти къдрици, затворнички в най-горната стая на една кръгла кула. Те извезваха нещо като гоблен, който излизаше през тесните прозорци навън в околното празно пространство и безуспешно се опитваше да го изпълни, защото на него бяха изобразени всички градежи и твари, всички морета, кораби и гори на земята – гобленът всъщност представляваше целия свят.”

 

 

Ето че вече имаме парадокс и метафора накуп, свързани с името на Ремедиос Варо – парадоксът е във факта, че Варо не е измислена, както колегата на Фрийдман е допуснал. Или, ако разширим тълкуването, Варо всъщност е измислила сама себе си. А метафората – тя е както в триптиха, описан в романа, в съзвучие с настроенията на главната героиня Едипа, така и в живота и творчеството на “измислената Варо” и закъснялото 40 години внимание към творчеството ѝ, и то от страна на научните среди. Тук е моментът да започнем да говорим за политики в изкуството, но ако го направим, ще трябва обезателно да споменем “Карта и територия ” – един от серията “несвършващи мишелуелбекови романи”, тематизиращ съвременния пазар на изкуството. Но ето че вече говоря за него и не мога да се въздържа и да не кажа – романът на Уелбек започва с описание на картината “Джеф Куунс и Деймиън Хърст си поделят пазара на изкуството”, а главният герой Жед Мартен e също артист (художник). Мъже – изкуство, подялба, пазар.

 

 

Ние обаче сме уверени, че Варо е измислила сама себе си. Създала се е, както всъщност жената творец прави, независимо с какво изкуство е избрала да се занимава тя. В речта си Алан Фрийдман казва, че е заинтригуван от начина, по който тя метафорично вплита в картините си някои от революционните научни теории, включително Дарвиновата и Айнщайновата. “Това, което прави тя”, продължава той, “и което я прави уникална, е пресъздаването на онзи специфичен момент на откритието, на откриването, така важен за науката. Тя е осъзнавала, че този важен акт на творчество, който занимаващият се с наука преживява, е същият или поне подобен на преживяването на артиста, на човека, занимаващ се с изкуство.”

Ремедиос Варо е родена в Испания (Каталуния) през 1908 г., а баща ѝ, инженер, отрано ѝ възлага технически чертежи, като по-късно я запознава с научни и философски текстове, както и с приключенски романи. Затова и не е случайно, че в картините ѝ толкова често се появяват машини, инженерство, алхимия. И същества, излезли като че от нечий роман – “Островът на доктор Моро” на Хърбърт Уелс или дори някоя Едипа Маас, родена от въображението на самия Пинчън. Не е случайно и друго – Варо и нейните картини поразително ни приличат на един първи представител на новото време и мисъл, също създаден през ХХ в. – средновековният лекар и алхимик Зенон от романа на Маргьорит Юрсенар “Творение в черно”, въплътил в своя образ лицата и идеите на Джордано Бруно, Парацелз, Леонардо да Винчи.

 

 

Само че Зенон е вече с женско лице. Средата на ХХ в. и присъствието на Ремедиос Варо в изкуството доказват това. Доказва го и засиленият интерес на изкуствоведи към личността и творчеството на изгнаницата. Балтиморският музей по изкуствата и решението му да излага през 2020 г. само творби от жени препотвърждават това. По тази причина си мислим, че присъствието на Варо в романа на Пинчън никак не е случайно, както не е случайно, че един учен е сметнал художничката за “родена от главата”, тоест измислена. А тя е родена от главата. От своята.

Зорница Гъркова

от

публикувано на: 04/12/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: