Будапеща: лицето на Пеща

07/12/2019

Историята на двата града, разделени от реката и слети по-късно в един, продължава. Борбата за името също е продължавала дълго. Дали да е Пещабуда? Или Будапеща? Е, вече знаем.

 

След като вече се запознахме с по-хълмистата и по-старинна личност на Будапеща – Буда – е време да прекосим отвъд река Дунав и да навлезем в по-модерната, по-туристическа и по-равнинна Пеща. Спомняме си невероятните гледки, които се откриват от височините в Буда? Е, сега настъпи време да се пренесем при тях… Въпреки многото интересни места, които Буда предлага на туристите, тя си остава предимно живущата част на столицата на Унгария. Туристическите ѝ обекти вървят сякаш с течението на реката, точно по дължината на нейния бряг, а във вътрешността на Буда се намира резидентната част.

 

Не така стоят нещата на източния бряг на реката. В Пеща забележителностите не се нижат само по речния бряг, а могат да бъдат откривани и във вътрешността. Затова и гостите на града предпочитат да отсядат там. И така. Нека пресечем така наречения Верижен мост, или Сечени, наричан още на името на граф Ищван Сечени. Като амбициозен политик и привърженик на реформите и новото, той настоява създаването на моста, който да свърже тогавашните отделни градове. Това се превръща в едно символично павиране на пътя на тяхното обединение, а в днешно време – в туристически символ на Будапеща. Дизайнът е на британския инженер Уилям Кларк, а строителството е поверено на шотландския инженер Адам Кларк (нямат роднинска връзка помежду си). Мостът е завършен и отворен през 1849 г. – точно след края на Унгарската революция. Това е първият постоянен мост над река Дунав в Унгария, като за годините, в които е построен, е един от най-дългите в света.

В двата му края през 1852 г. се поставят по два лъва, пазители на моста. Техен скулптор е Янош Маршалко, който се гордеел със съвършената си работа по тях. Отворилите уста лъвове са внушителни, но някак не завършени… според някои сънародници на скулптура. Тяхното несъвършенство се криело в откритието на будни граждани: лъвовете нямали езици. Тази грешка, твърди местна легенда, е причината Янош, дълбоко засрамен, да се хвърли от моста. Тази легенда обаче е по-скоро заигравка с туристите. Всъщност Янош умира от естествена смърт, а на обвиненията за допуснатата грешка той отговаря, че лъвовете си имат езици, но ги е направил почти невидими, защото от гледната точка на минувач, те не биха били видими. Дали са там или не? Трудно ни е да надникнем в устата на лъва.

И докато сме прясно пресекли от тази страна на Дунав, ви съветваме да останете на речния бряг и разхождайки се по него да стигнете до най-известната сграда в Будапеща, а може би и в Унгария. Да, точно така, Унгарският парламент – една от най-представителните парламентарни сгради в света. Политическите ѝ функции обаче не са това, което я прави задължителна за посетителите на града. Нео-готическата сграда е не просто красива, погледната от всеки ъгъл тя е архитектурен шедьовър. Нещо повече, структурата ѝ е специална. Архитектът Имре Щайндл е вплел символика в тази красота, за да подчертае важността на сградата. Нейните кули са 365 – по една за всеки ден от годината; височината ѝ е 96 м., посветена на навършването на хилядолетие от пристигането на маджарите по тези земи през 896 г.; стъпалата на главното стълбище също са 96. Не може да има сграда по-висока от това свещено число. Има само една друга сграда, висока точно 96 метра, но за нея – след малко. След като се насладите на прекрасната фасада на Правителството, докоснете се до вътрешността, която е не по-малко красива и пази ценно съкровище – Свещената Корона на Унгария, или Короната на Свети Стефан, с която са се коронясали над 50 крале. Завършена и отворена през 1902 г., сградата на парламента започва своя блестящ живот. За съжаление нейният архитект не успява да  види творението си завършено. Имре Щайндл ослепява няколко години преди да бъде завършена и умира седмици преди нейното отваряне.

След като споменахме другата висока 96 метрова сграда, е време да ви запознаем с нея. Насочваме се към Базиликата Свети Стефан – по пътя към отрязаната ръка. Построена в нео-класически стил, църквата определено е важен представител на богато унгарско архитектурно наследство. Завършена през 1905 година, строежът ѝ продължава цели 54 години. Заради невероятната ѝ акустика, тя често е дом на органови концерти. Тя е най-голямата църква в Будапеща, а куполът ѝ се извисява високо над града. Можете да се насладите на гледката, изкачвайки 364-те стъпала до горе. Ако изкачването по хълма в Буда ви е било достатъчно и вече сте се любували на гледки, разгледайте църквата и потърсете мумифицираната дясна ръка на първия християнски крал на Унгария – крал Стефан.

Крал Стефан умира на 15 август 1038 г., а през 1084 г. е канонизиран. Този процес изисква неговата ексхумацията. Когато изваждат тялото му, неговата дясна ръка е толкова непокътната от времето, както в деня на погребението му. Ръката моментално е отрязана и превърната в култ заради предполагаеми чудотворни способности. Поставена е за съхранение в съкровищницата на базиликата, в която е бил погребан. От там я открадва духовникът, отговорен за нейното съхранение, и така пътешествието на отрязаната ръка започва. Тя стига чак до Румъния, след това е открита и върната в Унгария. По време на Монголската инвазия тя е отнесена в Дубровник, за да се съхранява от тамошните монаси, след това върната в Унгария и по-късно отново намира мястото си в Дубровник, после – Босна и Виена, за да бъде опазена по време на Османската империя. И пак в Унгария, първо в пещера в Буда и най-накрая, от 1950-та се намира в обителта на Базиликата Свети Стефан.

Ако попаднете в Пеща по коледните празници, ще бъдете очаровани от коледните пазари, разпръснати по целия град. Ако вкочаняващия студ и вятър не ви сломят ви приканваме да се разходите вечер, за да се насладите на светлините, коледния дух и традиционните им ястия и греяно вино, приготвени за вас от симпатични дървени павилиончета.

Пеща. Другата половина. Другото лице. Другият бряг. По-модерната. По-туристическата. Градът на сградите до 96 метра и на лъвовете без езици. Мястото, където отрязаната ръка винаги се връща. Другата половина на Буда, свързани завинаги в едно цяло, в един град, който тупти с две сърца, в един град с две лица. Градът, който е можел да се казва Пещабуда. Но колко по-естествено звучи… Будапеща.

Гергана Цанкова

от

публикувано на: 07/12/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: