Родителските кооперативи – една важна алтернатива

11/12/2019

През 2009 г. е организиран първият родителски кооператив в България, а през 2012 г. правителството намисля проектозакон, който да превърне предучилищното образование над 4-годишна възраст в задължително, като същевременно санкционира формата на кооператива и избора на родители, които не изпращат децата си в детска градина. Опитът от последните няколко години сочи, че в България има известна съпротива иновациите и алтернативите да бъдат вписани като възможности, както и че по някаква причина българското правителство и общество не иска да излезе от „кутията“. За начина, по който функционират родителските кооперативи, за съществената разлика във функциите и отношението на родителите, в сравнение с детски центрове и градини, но най-вече за възможностите, които предлагат те, си говорим с Мария Трифонова – председател на управителния съвет на Асоциацията на родителските кооперативи.

 

Още в самото начало на разговора ни тя споделя две важни неща, които казват доста за начина, по който се гледа на кооперативите в България. Те са взаимосвързани, а първото от тях е, че кооперативът е единица, която се основава, администрира и се организира от родителите, и това в никакъв случай не е детска градина, в която родителят да остави детето си с ангажимента единствено да плати месечната или годишната такса. Точно обратното, именно родителите избират социалната среда, заниманията и храната на децата си. Родителските кооперативи са малки общности, обединени от идеята и визията за възпитанието и отглеждането на децата.

 

Това означава, че ако сте родител, чието дете не е намерило място в държавните детски градини, алтернативата, която предлагат родителските кооперативи е за вас, но само ако си давате сметка, че вашата роля и функция не се изчерпва с оставянето на детето на целодневните грижи на възпитател, избран от родителите и вас в това число. Ангажиментът, който един родител приема, влизайки в такъв кооператив е към децата, общността и идеята, стояща зад организацията. Това означава, че целите и посоките на възпитание и на ангажираност са съобразени с индивидуалностите на децата, отглеждани в кооператива. Това от своя страна предполага много по-отворена рамка на ежедневните активности на децата. Няма да наблягаме на факта, че именно такъв тип възпитание, вместо да затваря детето в ритъма и рамките на детската градина, прави точно обратното – отваря възможностите му за общуване, разбиране и осмисляне, както и за нещо, на което никой не обръща достатъчно внимание, а ние решаваме да наречем със събирателното понятие “емоционална зрялост”.

Днес, 10 години по-късно, все повече родители носят различни ценности и имат различни възгледи, в сравнение с тези, носени от обществото и институциите като цяло. Родителските кооперативи към настоящия момент са около 20-25 за цяла България, разбираемо – в София са най-много. Това означава, че приблизително 300-400 от българските деца се отглеждат по този алтернативен начин – в малки групи между 9 и 12 деца, с възпитатели и родители, които разпределят задълженията си. Една част от кооперативите търсят регистрация под правната форма на сдружение с нестопанска цел в частна полза, а други не. Това не означава, че те не функционират, но наемането на възпитатели при тях е свързано с известни трудности. Мария Трифонова споделя, че не всички съществуващи кооперативи са се свързали с Асоциацията, а понякога се случва така, че някои от тях се разпадат или е възможно родителите да не разберат идеята зад кооператива.

 

В кооператива децата имат избор за ежедневни активности, могат да работят на по-малки групи, храната се приготвя в домашни условия и на ротационен принцип от всяко едно от семействата, а задълженията по администрирането и организирането на кооператива – консумативи, пазаруване, почистване са разпределени между всички участници. Друго много важно качество на този тип организации е тяхната приемственост – децата порастват и излизат от кооператива, но други идват на тяхно място и запазват идеята, с която кооперативът е създаден. Предвид тази приемственост, ни се иска да добавим, че ни се струва редно институциите да подкрепят родителите в избора им.

Към този момент родителските кооперативи не са забранени от българското законодателство, но и не са насърчавани и подкрепяни. Едно от най-често срещаните недоразумения в това отношение е да се мисли, че те ще разрешат проблема с недостига на места в детските градини, както и че строенето на сгради за детски градини ще разреши другия, далеч по-голям проблем, който заплашва обществото – липсата на млади кадри, които да влязат в системата. Тема – много по-важна, според Мария Трифонова. Това, казва тя, е едно от основните пера, що се отнася до детските градини и центрове и добавя нещо, за което невинаги си даваме сметка –  че когато един възпитател трябва да се грижи за 30 деца, той е изцеден и демотивиран. Както и че не всичко е черно и бяло, както често бива представяно.

 

Семейството ѝ е било част от родителски кооператив в Германия и тя дава за пример законовите уредби, чрез които е решено доучилищното възпитание и отглеждане в някои федерални области на Германия. Ваучерната система, която не е иновативна за Германия и не се прилага единствено там, е един от механизмите родителят като данъкоплатец да бъде сигурен, че детето му ще получи всичко, което той смята за нужно.

 

Когато има алтернативи, внимание към детайла, грижа и отдаденост, е много по-лесно да добием усещане за приемственост и цялостност с децата си и заобикалящия ги свят. Бъдещето на родителските кооперативи ни се струва решаващо важно, много по-важно от строенето на сградите за детски градини.

 

 

 

Зорница Гъркова

от

публикувано на: 11/12/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: