Аnime, manga и cosplay – на прага на една Вселена

11/12/2019

Неотдавна попаднахме на текст в Гардиън, който разглежда феномена Frozen и начина, по който приказките биват променяни и адаптирани в своите анимационни версии. В този текст ще си говорим за анимация, но не точно за анимация като Frozen. Отиваме на другия край на света – в страната на Изгряващото слънце, за да се срещнем с феномени като anime, manga и cosplay. След невероятния бум на интерес към корейските k-pop групи и дългогодишния интерес към класики като Ghost in the shell, който Холивуд побърза (а може би закъсня) да екранизира и адаптира, е време да видим откъде тръгват тези феномени – не само като място – Япония – но и като култура и мислене. Вече сме си говорили за това какво е shibari и останахме изненадани от отговорите. Гид в света на anime-то и manga-та е Дора Сомова – сценограф, страстен почитател на японската култура, неин много добър познавач и един от организаторите на Aniventure Comic Con за България, чието последно издание се проведе през септември, а вече се очаква новото.

Дора ни разказва за влиянията върху японската култура от средата на ХХ век, но и за влиянията на японската култура върху останалия свят, в жанра на анимацията и не само. Разказва ни също за японското мислене, което поражда manga, anime, а напоследък и феномен като cosplay (costume play), за който ние също имаме да кажем няколко думи. На първо място, казва Дора Сомова, японците са изключително добри в „осиновяването“ на неща от чужди култури, които усъвършенстват до такава степен, че се превръщат в тяхна запазена марка. Единственото оригинално нещо в японската култура е яденето на сурова риба, добавя тя. Но също така и manga, допълвайки, че думата манга се отнася до истории в картинки, каквито в нашия език и западна действителност са комиксите.

Японците обаче са разказвали истории в картинки много преди комиксите в западния свят да се появят. Това са били триптихи или пентаптихи от картинки, разказващи една история. Можем да приемем, че двата феномена са се развивали независимо един от друг и едва в ХХ век започват активно да си взаимодействат. Дора интерпретира феномена manga (буквалното значение на японски е комбинация от два йероглифа: този за man означава причудлив или импровизиран, а този за ga – картина, картинки) с факта, че в Япония се използват три азбуки – хирагана, катакана и канджи, а йероглифите в тези азбуки сами по себе си говорят много за понятието, към което се отнасят. Разказването в картинки, казва Дора, на японците им идва отвътре.

 

За разлика от мангата, която се развива специфично за Япония, жанрът на анимето има западно влияние от филмчетата на Дисни и като цяло от западното влияние върху Япония след края на Втората световна война. Един от първите анимационни филми в Япония, силно повлиян от Запада, е Astroboy – мангата с това име се появява през 1952 г. и продължава да излиза до 1968-а, а анимационното филмче започва да излиза през 1980 г. Интересното сливане и объркване на термините аниме и манга се случва заради една от първите компании, които започват да разпространяват азиатски анимации (японски, но и корейски и китайски) на Запад – компанията се е казвала Manga. По същия начин, по който в България наричаме калкулатора елка.

 

 

Един от големите феномени на тази субкултура е Ghost in the shell, за който споменахме в началото. Той повлиява в значителна степен „Матрицата“ на братята (сестри) Уашовски, а мангата с това име е излизала дълго преди да излезе анимацията. Голяма част от манга историите се публикуват в списания, подобни на нашето списание „Дъга“, едно от които е например Shōnen Jump, излизащо всяка седмица. Когато историята свърши, тя може да бъде публикувана и в отделна книжка. Така се е случило с Naruto – мангата е излизала  всяка седмица между 1999 г. и 2014 г., а анимето започва да се снима през 2002 г. и до 2007 г. са излъчени 220 епизода. От продължението Shippuden се излъчени 500 епизода в годините между 2007-а и 2017-а.

 

Студио „Гибли“, сравнимо по тежест с Дисни, и филмите на Миядзаки са всъщност отправната точка за феномена на японските анимации, пределният момент, отвъд който това изкуство става извънредно популярно, не само в границите на Япония. Студио „Гибли“ прави както анимация за деца, така и филми, които могат да бъдат оценени и разбрани и от по-възрастна аудитория. Такива филми са както „My neighbor Tothoru“, така и „Only Yesterday“ и „Принцеса Мононоке“. „Only Yesterday“ e изключително интересен с българското участие в него – в саундтрака му са включени две български песни – „Дилмано, дилберо“ и „Малка мома двори мете“. Един от филмите, изключително повлияни от западната култура, е Cowboy bebop. Cowboy bebop е интересен с две неща – първо: всеки епизод си има различно заглавие, свързано с музикалната му тема, и второ: той е един от примерите как се извървява и обратният път: не от манга към аниме, а от аниме към манга.

 

 

Освен сериозни филми като „Only Yesterday“ в мангата и анимето има и други жанрове, всеки от които има своя възрастова целева група. Преди да преминем към тежката артилерия в тази вселена, е добре да уточним, че в японското общество има силна сегрегация по пол и възраст, включително в полето на развлекателната култура. Това означава, че филмите са поделени на анимe за момчета или момичета, аниме за младежи и девойки, съответно аниме за мъже и жени, включително и хентай (в буквален превод от японски хентай означава странен, различен, перверзен, и можем да приемем, че хентай филмите, чийто най-близък културен превод в европейски контекст е порното, са своеобразен наследник на цял жанр от еротични илюстрации с начало някъде в ХVI век). Разбира се, тези граници са размити по същите механизми, по които това става и в западната култура.

 

Aniventure Comic Con фестивала, едно от чиито лица е и Дора, е едно от най-големите събития в България, свързани с попкултурата и е част от световната мрежа на Comic Con фестивалите. Обикновено фестивалът е разделен на зони – гейминг зона за конзолни и компютърни игри, настолни игри, зона Азия, в която има секции за Япония, Корея и Китай. В японската зона, която е и най-голяма до този момент, има хайку щанд, чайна церемония, кирие щанд (Кирие е японското изкуство за изрязване на хартия, чието начало тръгва от катагами – шаблоните, с които се рисува платът за кимоно), оригами щанд, разбира се, а преди няколко години организаторите са добавили еднократно и Зона 18+, в която е било представено и изкуството на шибари.

 

Когато си говорим за неща, произлезли от Япония или трансформирани/асимилирани до неузнаваемост от японската култура, естествено се връщаме към началото на този текст и към феномена Frozen и следствията от него. Безчет са децата в световен мащаб, които на последния Хелоуин са били маскирани като Елза или Ана, с превес към Елза. Мащабното явление cosplay, което се заражда през 90-те в Япония е свързано със същото желание на човешкото същество да се маскира, и то именно като герой от анимационен филм. Стилът на cosplay е свързан и с модния квартал на Токио Harajuku, от който произлиза името на цял стил в ежедневното обличане – Harajuku style – крещящи цветове, несъчетаеми материи и аксесоари и изобщо свобода – който се развива през 80-те години, а на Запад става модерен с началото на новото хилядолетие. Освен casual cosplay, съществува и състезателен, който, ако не друго, учи хората на вече позабравени занаяти, тъй като изискването за такова състезание е човекът сам да е направил костюма си. Всички знаем какви са корените на желанието да се маскираш, но масовата култура в лицето на аниме и манга героите довежда това желание до нещо средно между приятно хоби и странна упоритост да не бъдеш себе си. За нас остава удовлетворението, че поне сме надзърнали иззад пердето в необятната вселена на азиатската масова култура, в загадките на нейните феномени и живота на нейните носители.

 

Зорница Гъркова

от

публикувано на: 11/12/2019

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: