Кино “Влайкова” и първите сто години

12/12/2019

Строежът на кино “Влайкова” започва през 1925 г. и този факт го прави най-старият киносалон, запазен до днес. Достатъчно ли е да кажем това, а после да допълним, че кино „Влайкова“ потърси помощ наскоро, за да продължи да съществува? Не е достатъчно. Въпреки заглавието, ние няма да говорим само за кино „Влайкова“, нито пък само за неговата история. За всичко отвъд нея, и то в уютната прожекционна кабина на кино „Влайкова“, ни разказва Цветелина Сярова, секретар на читалище „Антон Страшимиров – 1926“.

 

Няколко са съществените събития в историята на кино „Влайкова“ – първото от тях е решението на Мария Влайкова да дари строящото се кино на Министерство на Просвещението. Читалището, от своя страна, е създадено от Стоян Байров в годината, в която киното отваря врати, и в началото се помещава в дома му. През 30-те години киносалонът е отдаван под наем на различни предприемачи, а от 11.04.1936 г. до 01.04.1940 г. в сградата е настанен „Държавен ученически кинематограф“. След това киното се ползва от новообразуваното акционерно дружество „Филм“, а от 01.01.1943 г. то временно е наречено „Виктория“. При бомбардировките над София на 29-и срещу 30-и март 1944 г. салонът е уцелен от бомба и изгаря, заедно с целия инвентар. Тогавашният наемател Стилян Георгиев възстановява сградата с лични средства и на 15.10.1944 г. киното отново започва да функционира.

 

През 1949 г. сградата е отдадена за вечно ползване на Народно читалище „Антон Страшимиров – 1926“ в изпълнение на волята, изразена в завещанието на Мария Влайкова. Любопитен факт е, че между 1968 г. до 1971 г. киносалонът е прекръстен на „Айзенщайн“ (в чест на Сергей Айзенщайн – съветски режисьор, сценарист и кинотеоретик) и е филмотечно кино, но поради настояване на съкварталците и обществеността след 1971 г. киното отново възвръща оригиналното си име – „ Влайкова“. От всичко това заключаваме, както посочи и Цветелина Сярова, че „Влайкова“ е притегателно място за доброволчество и дарения. Кауза, която си струва подкрепата и в която водещото не е само и единствено печалбата. Киното и изобщо читалището е открито във време, когато улица Иван Асен II и кварталът около нея са били накрай града и спешно са се нуждаели от културен център. По тази причина Стоян Байров дарява библиотеката си, с която се слага началото и на библиотечна дейност.

 

Читалището все още има библиотека, която се помещава в прекрасна сграда с двор на ул. Тича, няколко пресечки по-нагоре по Иван Асен II. Къщата за съжаление не е изцяло общинска собственост, а пространството ѝ, заедно с двора, биха били прекрасно място, в което да се провеждат занимания за деца. Там има такива занимания, въпреки спешната нужда от ремонт и липсата на средства за този ремонт – в нея са езиковата школа към читалището (курсове по английски, испански и български за чужденци), школата по пиано, балетната школа. Там се провеждат и заниманията, свързани с художествената самодейност на читалището – хорове (хор “Ран Босилек”, който е и най-старият дамски читалищен хор, и фолклорният хор “Чемерика”).

 

В разговора с Цветелина Сярова у нас се затвърди мнението, че ако има нещо, което можем и трябва да запазим, то това са именно места като “Влайкова” и идеи като тази, довела до учредяването на читалище “Антон Страшимиров – 1926”. Добре знаем, че запазването на такива киносалони е свързано с огромни инвестиции, а понякога и с жертването на духа и историята на мястото. Дали инвестициите и грижата за опазването на мястото, такова каквото е било, могат да бъдат съчетани, е въпрос без отговор или пък отговорът му се крие в бъдещите години. И тъй като наближава Коледа, ние веднага се сещаме за “Коледна песен” на Чарлз Дикенс и духа на бъдните Коледи, в които може би кино “Влайкова” ще продължи да съществува.

 

Към момента само в две кина в София има апарати като този, който видяхме в прожекционната кабина на кино “Влайкова” – огромно чудовище в оттенък на зеленото, произведено през 70-те и днес вече неизползваемо за новоизлезли филми. От 2014 г. кино “Влайкова” не може да прожектира съвременни филми, чийто формат е вече дигитален, и това изправя салона пред невъзможност да предложи детски или юношески прожекции и изобщо разнообразна филмова програма. По думите на Цветелина Сярова салонът има пригодена система за достъп до заглавия – работят с blu-ray формат, който е за домашна употреба, и мултимедиен проектор.

 

За закупуването само на съвременен прожекционен апарат са необходими около 75 хиляди лева, а следват осъвременяване на озвучителната система, ремонт на салона и на балкона, който в момента е затворен за зрители, тъй като прожекторите и пригодената система за прожекции са разположени там. Киносалонът ще получи нови столове като дарение, но това далеч не означава, че проблемите и промените, стоящи пред “Влайкова”, са лесно и бързоразрешими. До момента, за първите две седмици от кампанията са събрани около 14 хиляди лева, а надеждата, че мястото ще продължи да съществува, не бива да угасва. Съвсем скоро “Влайкова” трябва да празнува първите си 100 години живот и ние се надяваме това да се случи по най-добрия възможен начин. Заради духа на идеите и духа на мястото.

 

Зорница Гъркова

от

публикувано на: 12/12/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: