Сериалите на десетилетието: част 2

20/12/2019

За последните десет години телевизията и тази форма на филмовото изкуство преживя ренесанса си. Този период може би ще остане като Златния ѝ век и това прави задачата ни много трудна. Лесно е да оценяваш, когато няма достатъчно, но е трудно, когато всичко заслужава да бъде споменато.

 

Пак припомняме – това не са най-големите сериали от последните десет години, това са тези проекти, които дават тласък за следващите десет. И без много да увъртаме продължаваме оттам, докъдето стигнахме миналата седмица, а именно 2014-а година.

 

BoJack Horseman (2014)

Това е една от най-трудните години. Всичко тук е смело и провокиращо.  Подминаваме две огромни неща. Едното е “Silicon Valey”, който на пръв поглед е просто една комедия за нърдове, но всъщност в нея има повече кино от всичко, правено през деветдестте взето заедно.  Другото е “Fargo”, което обърна тотално представите ни за това какво е криминален сериал и как се работи с жанрове.

 

Подминаваме ги, за да стигнем до BoJack. Тежко драматичната анимационна комедия. Изтормозеният персонаж, който не може да се справи с миналото си. Някогашният галеник на съдбата, който е оставен от нея и се дави в собствените си демони. BoJack започна през 2014-а и приключи тази година и до голяма степен осмисли десетилетието.

 

Narcos (2015)

Малко е странно да осъзнаеш, че Narcos се случи преди пет години. И точно затова е в този списък. Mr. Robot излиза през същата година, но все едно е бил преди десет. Narcos си свърши работата перфектно и ни накара да изпитваме състрадание към едни от най-големите масови убийци в модерната история.

 

Ескобар е човек от плът и кръв и макар на моменти да има разминаване с реалните събития, ние прощаваме с лека ръка, защото е трудно да направиш сериал, който хем да е за нещо конкретно, хем да разказва за целия свят.

 

The young Pope (2016)

Тук, за разлика от останалите години, не е толкова сложно. Да, “Atlanta” е нещо, което също не сме гледали преди и едва ли някой друг освен Доналд Глъвър може да го напрви, и да “Stranger Things” ни счупи главите с пневматичен чук, но само едно нещо се откроява силно от останалите през 2016-а година.

 

Сорентино е гений, Джуд Лоу е великан, “Младият папа” е изкуство. Десет епизода, които нямат еквивалент. Те не разказват интересна история, те те водят на места, на които не смееш да отидеш сам. Магията на италианския режисьор не се състои само в добре подредени кадри. При него всичко има втори план. Всичко е по-голямо, отколкото ни се вижда и вероятно никой освен него не може да го разбере напълно.

 

 

Дилиян Павлов

от

публикувано на: 20/12/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: