Едно дърво, различни плодове

20/01/2020

Не, не става дума за ГМО. Или почти. Всеки, който е имал дядо, способен от джанката да направи кайсия или е наследил подобно дръвче в двора си, при което зависи от пчелите каква ще е предоминиращата реколта следващата година, знае за какво става дума. И когато успоредно с тромбониста Нилс Ландгрен, барабанист от класа като Стив Гед  („Weather Report“, „Return to Forever“, „Steely Dan“) се включи в джаз-експеримент върху хармониите на Бьорн Улвеус и Бени Андершон, нещата са малко по-сериозни от кавър-версии на АВВА. Дори и без финалното включване на Дейвид Санбърн  („Thank You For The Music“), проектът си заслужава вниманието  на тези, израснали с музиката на шведско-норвежкия квартет, и на широко скроените джазмени.

 

Признавам, bluesy-лековатата версия на едно от любимите ми по испанска линия парчета („Фернандо“) не е сред нещата, които биха ме накарали да обърна внимание на албума „Same Tree Different Fruit“ с лидер пианистът Андерс Вик, в компанията на вече споменатия Стив Гед и Сванте Хенрисон (ударни). Не е задължително всичко да е перфектно като началото – приятели музиканти ще ви уверят в предвидените по-слаби времена в един албум и концерт с малка разлика в подреждането – третото в първия случай може да стане второ във втория. Но при привидно елементарни парчета като „S.O.S.“ резултатът е наистина впечатляващо фънки, грууви, и повече от джази.

 

 

Пианото, без задължително да държи продължително остинато (“Take A Chance On Me”) отлично диалогира с баса, ритъмът е извън съмнение и дансингът може да бъде напълнен дори и с любители на слоу моушън. Ако има почти неузнаваем аранжимент, той е на „Dancing Queen“, а този на „Does Your Mother Know“ е определено фюжън от средата на 70-те, груувът на късните ’80 е осезаем в доста лиричното „The Winner Takes It All“.

 

 

Концертите на формацията из цял свят (Южна Африка, Нигерия) имат известна официозна закваска (посолства, чествания на шведски празници), но работата им с местни хорове (Абуджа, а песен извън албума – „Чикитита“) е достатъчно показателна за посланието, стигнало до всички кътчета на планетата от скандинавците с приемливо излъчване за диктаторските режими и от Изток, и от Юг.

Людмил Фотев

от

публикувано на: 20/01/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: