Единственото, което има значение, е песента

04/04/2014

Theblueroom (2)

“Единственото, което има значение, е песента”, твърди певицата MADELEINE PEYROUX, родена в щата Джорджия, израснала в Бруклин и Париж, със силни корени в традициите на Ню Орлиънс, родината на джаза. В тази смес от влияния тя споменава знакови фигури като Fats Domino, Fats Waller, Johnny Cash, Hank Williams, Buddy Holly, но също така Edith Piaf и Charles Aznavour, и особено Ray Charles.

И когато през 2011-та нейният продуцент LARRY KLEIN, познат ни от работата си с Joni Mitchell, Walter Becker, Tracy Chapman и Herbie Hancock, й предлага идея за седмия студиен албум, тя е очарована. LARRY замисля да използват за отправна точка знаменития албум Modern Sounds in Country and Western Music на Ray Charles от 1962-ра, а MADELEINE още с албума си Careless Love (2004-та) показа склонност да интерпретира Ray Charles.

“Не ми се искаше просто да правя кавъри на песните от Modern Sounds in Country and Western Music – споделя MADELEINE – Когато LARRY за първи път ме запозна с идеята си, бях дълбоко развълнувана от това, което чух и то искрено ме вдъхнови едновременно да интерпретирам песните от албума и да добавим други, които великолепно се съчетаха”.

“Културните пластове от този знаменит албум на Ray винаги са били в мен – разказва пък KLEIN – MADELEINE съвсем естествено ми дойде наум като основен изпълнител в този проект. Подобно на Ray Charles, който през 1962-ра забърка в едно цяло жанрове като rhythm and blues, gospel, country и jazz, така MADELEINE свързва в себе си различните стилове, и това е така, защото тя идва от места, където се родеят jazz, blues, country и pop”.

В началото на 60-те години движението за граждански права достига своя пик и в този период на остри расови сблъсъци да търсиш общозначимо послание е най-малкото рисковано. Подобно на Elvis Presley, който преди това ре-интерпретира blues и rock ‘n’ roll в контекста на black music, Ray Charles заимства форми от white music и ги изпълнява по свой начин. Всъщност първият, който съчетава jazz и country, е Tony Bennett с песента Cold, Cold Heart на Hank Williams през 1951-ва. Но по-важното при Ray е, че успява да обедини черната и бялата аудитория чрез музика и именно като такъв е провъзгласен за пионер и най-влиятелен музикант на своето време.

“Американската музика има най-силни традиции в жанрове като jazz, blues и country и в тяхното съчетание Ray Charles направи съществен пробив, получи се crossover, ползвайки фолклора на белите американци и записвайки го в стил soul – добавя PEYROUX – Ето това взриви съзнанието на мнозина през 60-те години на миналия век. Например I Can’t Stop Loving You започва с изпълнение на пълномащабен хор от бели певци, след което неочаквано и тихо се включва пианото на Ray, сменя ритъма и тогава долавяме неговия глас – нещо страхотно. Така че ние искахме да направим обзор на тези постижения през последните 50 години за смесването на звуци и стилове едновременно и да им дадем гласност. Днес ние също имаме преплитане на жанровете и стиловете и това дава друг смисъл на нашия албум. Американската музика е силно преплетена, тя е като объркана мрежа и си мисля какво очарование това ни носи, задавайки си въпроса кои сме ние в действителност”.

Първоначалната идея на LARRY KLEIN се развива в посока да включат не само песни на Ray Charles от Modern Sounds in Country and Western Music, но също така на Randy Newman с неговата Guilty, Desperado’s Under the Eaves на Warren Zevon, Gentle On My Mind на John Hartford, Bird on a Wire на Leonard Cohen и Changing All Those Changes на Buddy Holly – “MADELEINE и аз решихме да разширим обхвата на албума с песни, които обичаме” – пояснява LARRY.

“Поставяйки Ray Charles в центъра на проекта беше вдъхновение, но трябва винаги да търсиш повече баланс в настроенията, например между меланхолията и радостта, – разкрива PEYROUX. – Имам предвид песните с rhythm and blues, folk-blues, gospel, в които се говори за нещастна любов, за отказ от борба, за мъка, беда или просто лош късмет. В духа на нашите традиции обаче е да говорим за преодоляването на трудностите, да намерим свободата и силата да усетим радостта от споделянето с тези, които ни слушат и съпреживяват. Имам чувството, че не само мога да изпея тези песни, които наистина са велики, но същевременно представят цялото величие на американската култура, те представят и това, което съм аз. Отворена съм за всичко, което ми предстои, горя от желание да разбера какво ще се случи”.

Албума THE BLUE ROOM или СИНЯТА СТАЯ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 5 април, след новините в 21 часа.

Binar

от

публикувано на: 04/04/2014

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: