Адам Драйвър: две неща преди да умре

31/01/2020

Калифорнийска долина и обширно небе. Чува се взрив. Небето побелява, изчезва. Бели струи отровен прах започват да проправят своя път надолу към войниците. Един от тях е актьор, но все още не го знае. След тази случка обаче ще бъде сигурен. Един от тях е Адам Драйвър.

 

Висок, с характерен глас, нетипичен за Холивуд, малко сериозен и пестелив на думи, забавен по негов си начин, към златния Оскар тази година посяга Адам Драйвър. За ролята си в „Брачна история“. Виждаме как пръстите му почти докосват статуетката, защото той притежава специфична харизма и талант, трениран не само в престижна актьорска академия, но и със суровата дисциплина на морски пехотинец.

 

 

Изключително искрен в интервютата си. Толкова обран от излишна информация. Всичко е точно на място, достатъчно и никога в повече. Неговата сериозност е дори симпатична, дотолкова, че хората понякога започват да се смеят. И той не знае защо. Адам Драйвър никога не се „опитва“ да бъде забавен, по някакъв по-особен начин той просто е. Понякога обаче остава питането: шегува ли се или е сериозен? Пестеливата му реч е по-скоро липса на излишна експресия и може би точно затова всички го харесват. Оставаме с впечатлението, че това държание е смесица от характер и опита от военната му служба, която очевидно е изградила в него дисциплина, която всички виждаме и която му помага по-скоро бързо и стремглаво, отколкото бавно, но сигурно, да се изкачва нагоре в актьорската си кариера.

 

В годините преди да поеме по актьорския си път обаче Адам е млад, без посока и цел в живота. Академията „Джулиард“ вече го е отхвърлила веднъж и той търси по-голяма причина за съществуване от тази да знае, че някога иска да стане актьор и да очаква нещо да се случи, живеещ в къщата на майка си и доведения си баща в скучната Индиана.

 

Ню Йорк. Сутрин. Две разпознаваеми кули се извисяват в небето. Самолет, врязващ се в едната. После още един – в другата. Дим и разруха. Небето изчезва. Познатата на всички ни септемврийска трагедия е достатъчна за младия Адам да вземе светкавичното решение да се запише във военните служби на Съединените Щати. Той ще акумулира енергията си и „огромното си чувство за дълг“ към държавата в една нова цел – да помогне на пострадалите и да пази родината си. Както той сам казва по-късно в живота си, това, което военната служба дава, е една фалшива увереност, че бидейки част от нещо толкова голямо, ежедневните проблеми ще започнат да изглеждат нищожни. Разбира се, това е само илюзия, която избледнява скоро след завръщането към цивилния свят, но тогава е достатъчен стимул за 18-годишния Адам да се запише в армията.

 

По време на своето над двегодишно обучение като морски пехотинец в Калифорния, той изненадващо осъзнава, че да е военнослужещ му харесва. Пехотинците, с които на повърхността няма нищо общо, стават негови другари, пазители, съмишленици. Неслучайно години по-късно той ще създаде организацията Arts in the Armed Forces, която има за цел да представя пред войници различни театрални постановки. Схващането, че войниците биха се радвали само на мажоретки, които да ги развличат, го влудява и той иска да докаже, че те ще приемат театъра дори по-добре от изтънчената нюйоркска публика. Тези пехотинци и службата му развиват мъжествеността, която, след като е освободен от служенето си поради здравословни причини, му помага да бъде сигурен, че ще се справи в бъдеще. Все пак едва ли има нещо по-тежко от армията, така си мисли той.

 

Докато все още се обучава е изпратен с други пехотинци да упражняват изстрели с минохвъргачка върху далечна мишена. Мишената ще бъде обстрелвана с фосфорни бомби. Бял фосфор – отровното вещество, което разяжда човешката тъкан до костта. Мишената обаче не е уцелена и над главите на пехотинците се взривяват бели, кристални прашинки, готови да убиват. Адам Драйвър си мисли, че има още неща в живота, които иска да направи преди да умре.

 

Запитан дали да играеш живот и смърт може да се сравни с това наистина животът ти да е заложен на карта, а смъртта да е близо, той отговаря, че залогът е различен, но процесът и в двата случая е един и същ. И на бойното поле и в актьорската игра има мисия, която е по-голяма от всички; имаш определена роля в тази мисия; имаш водач и ако той е добър, чувстваш, че това, което правиш е от значение, има смисъл и е правилно, но ако водачът ти не е добър, е по-скоро загуба на ресурси и дори опасно; има хора, от които зависи дали тази мисия ще бъде постигната и ако всички сте заедно в това, пазите се и се грижите един за друг, мисията ще бъде изпълнена. Битката ще бъде спечелена, или Оскарът – взет.

 

Белият фосфор е в небето. Не се вижда нищо. Има още две неща преди да умре… Вятърът е силен този ден. За щастие. Той разпръсква смъртоносния фосфор настрани. Пехотинците веднага започват да бягат надалеч и докато бягат, вече почти в безопасност, един от тях си мисли, че има още две неща, които иска да направи в живота си. Един от тях си мисли, че иска да стане актьор… И да пуши цигари. Един от тях е Адам Драйвър.

Гергана Цанкова

от

публикувано на: 31/01/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: