“Dark waters” и важните битки

05/02/2020

“Dark Waters” не е от филмите, които се появяват в дългите или в кратките списъци за Оскарите, проверихме. Той има четири номинации за различни награди, а две от тях са за адаптиран сценарий. Награда, която всъщност не казва нищо за качествата или темата на филма, а само за уменията на сценариста да подреди и пресъздаде историята на Роб Билът и най-вече неговата битка. Ние искаме да разкажем за какво става дума във филма, защото причината, поради която тези филми не получават достатъчно внимание, е твърде тясната им, понякога опасна и плашеща връзка с реалността. Тя е различна от връзката на faction-a (fiction+fact) с реалността, особено когато говори на теми като тази, която е фокус на “Dark Waters”. Но тя няма нищо общо с все по-успешния жанр на biopic-а, част от който са филми като “Rocketman” или “Теория на всичко”.

 

 

Някои биха казали, че такива филми се стремят да поизтупат прашния имидж на юристите от такъв калибър, а други смятат, че единствената им цел е да поизцапат нечий друг имидж. Разсъждения в едната или другата посока – колкото щеш, факт е обаче, че “Dark Waters” не е първият филм на тази тематика – “Ерин Брокович” отпреди 20 години разнищва подобен казус с подобен герой и отново по истински случай. Разликата в начина, по който са посрещнати двата филма, е съществена. “Ерин Брокович” получава пет награди Оскар (включително за най-добър филм и най-добър режисьор), а днес сякаш вниманието вече се е пренесло върху други типове филми, без да искаме да спекулираме с причините на Академията да дава награди и техния политически оттенък, ако приемем, че политиката е навсякъде, дори там където си мислим, че не може да я има.

 

Разбира се, в светлината на политиката, вероятно има причина именно “Ерин Брокович” да получи Оскар през 2000 г.  Главна героиня, силен характер, несломим дух, тежка битка – каква по-добра смес, за да дадем/получим послание за силата на жените. Докато от друга страна “Dark Waters”, въпреки много по-големия залог, разигран в реалната история – и финансово, и от екологична гледна точка, днес по-скоро би депресирал зрителите, защото е далеч от историческите перспективи на филми като “1917” и “Малки жени”, и няма какво да направи, за да промени това. Темите на “Dark Waters” са важни, жизнено важни днес, и именно по тази причина са демоде.

 

Филмът е вдъхновен от статията на Натаниел Рич, публикувана в Ню Йорк Таймс през 2016 г., описваща “най-лошия кошмар на гиганта DuPont” – адвокатът Роб Билът, който от защитник на корпорации като DuPont се превръща в техен преследвач. Не можем да не се зарадваме, че в крайна сметка компанията е осъдена да плати за вредите върху здравето на хората, които е причинила с действията си/бездействието си. Ние гледахме “Dark Waters” с Марк Ръфало (когото помним от ролята му в “Слепота” по романа на Жузе Сарамагу и който е и активен защитник на екологични каузи), именно в седмицата в която попаднахме на още един текст по темата “адвокати преследват корпоративни структури, които вредят на околната среда (и на здравето на нейните обитатели). Този път става дума за Shevron, за които всички сме чували, а текстът показва обратната страна на това да водиш такава дълга и упорита битка – да загубиш всичко. Точно както и филмът показва срива, преживян от Билът в разгара на дългата 19 години битка с DuPont.

 

Ето че се връщаме в началото на текста – при плашещата прилика с реалността. Кой би искал да гледа на екран това, което вижда в ежедневието си? Какъв е смисълът да се правят такива филми, ще попитате. Смисълът се появява тогава, когато спрем да мерим качествата на киното, сюжета и темите му само и единствено с Оскара, който филмът е получил, или само и единствено с приходите му и рейтинга му в imdb или rottentomatoes. Смисълът се появява, когато разберем битката на другите и осъзнаем колко важна е била тя и вероятно продължава да бъде не само за тях, а за всички нас. Последното защото някои неща трябва да се отстояват всеки ден и защото този тип кино успява да ги покаже. Заслугата вероятно не е само на сценариста, а на целия екип и на вдъхновителя за заснемането на филма – Роб Билът, който през 2017 г. става почетен лауреат на алтернативните Нобели.

Зорница Гъркова

от

публикувано на: 05/02/2020

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: