“Птиците на Америка” – nature morte за милиони

07/02/2020

Пет от най-скъпо продаваните книги в историята на аукционите за книги са копия на “Птиците на Америка” на Джон Джеймс Одюбон. Книгата, по-голяма от живота в преносен смисъл, и голяма в буквален смисъл, не е намерила издател в Щатите и поради тази причина авторът ѝ я издава във Великобритания през 1827 г., предизвиквайки небивал интерес с илюстрациите в нея. За печата се създава специална хартия, наречена “double elephant”, а днес “Птиците на Америка” е книга-легенда. В България има копие на някои от илюстрациите в нея с двуезични описания на немски и английски и титулна страница от първото ѝ издание в Единбург през 1827 г. в Детския отдел на Столична библиотека, както и “A Selection of 20 Plates Facsimilein Collotype” в Националната библиотека. Не можем да не споменем, че при запитване служителите на Националната библиотека ни предоставиха линк към илюстрации от книгата със свободен достъп на сайта на Обществената библиотека на Торонто. Разбира се, ние сме далеч от мисълта да твърдим, че книгата на Одюбон е специална само защото е голяма на размер. Най-малкото понеже тя не е единствената от подобен калибър. От друга страна – тя е една от книгите, които могат да бъдат наречени opus magnum в живота на своя автор.

 

 

Естествоизпитателският, пък и любителският интерес към птиците се повишава значително през Просвещението, а идеята за книга, посветена на птиците, е по-скоро ренесансова. Една от първите такива е от XVI век с автор Пиер Белон, а илюстрациите в нея са до известна степен наивни, твърде статични, като се има предвид фактът, че на тях са рисувани живи същества. Това обаче, което е важно в случая, е че книгата на Белон залага модел-образец, по който са направени повечето книги за птици в следващите няколко столетия, включително одюбоновата. Има обаче и някои отлики – голяма част от книгите с илюстрации, посветени на птиците, са рисувани на практика по въображение или по препараторски материал (най-вече тези за недобре познати видове от колониите, а следователно и естествената им среда, и начинът им на живот са отстранени от илюстрациите).

 

Джон Джеймс Одюбон е роден в Хаити, незаконен син на френски плантатор и търговец, по-късно припознат във френското семейство на баща си и изпратен във Франция, където получава всички преимущества, които предполага произходът на бащата (образование и възможности). Впоследствие бащата го изпраща в Щатите с фалшиво име (с което го познаваме днес) и фалшиви документи, за да избегне влизането му в редиците на наполеоновата армия. В Щатите Одюбон се жени и става търговец, местейки се от град на град със семейството си. Когато става ясно, че търговията не е неговата сила, семейството решава да вложи средства и усилия в осъществяването на “Птиците на Америка”. И ако Одюбон променя нещо в традицията, за която си говорихме, това със сигурност е естествената големина на птиците, запазена в повечето от илюстрациите.

 

Другото, изключително съществено за работата на Одюбон, е че той убива птиците, които рисува след като дълго ги е наблюдавал, опитвайки като художник да предаде всичките им специфики. Той обаче няма достатъчно формално образование като художник, а взаимства и доработва техники от други рисувачи на птици. Рисува с плътни и полупрозрачни акварели, масло, добавя слоеве, изчегъртва слоеве, където е нужно, за да постигне желаната текстура. По времето, когато Одюбон рисува своя проект, фотографията все още не съществува, а дори първите фотографски албуми на птици на практика са правени в диорами, а не в естествената среда на обектите си. Каква е тайната на Одюбон в такъв случай? След като е наблюдавал птицата и я е убил, той я “хербаризира” или аранжира в позата, в която иска да я нарисува. Nature morte par exellence.

 

За да добави стойност към тази nature morte, за да я превърне в life-sized и да открои съществото, което е негов обект, Одюбон добавя подробностите от пейзажа впоследствие – втора птица към първата, малки, гнездо, дърво, храната, която птицата предпочита, съдейки по дългите му наблюдения преди убиването. Оказва се обаче, че през 20-те години на ХIX век в Америка няма печатар, който да може да направи “Птиците на Америка”. Така през 1826 г. Одюбон попада в Единбург, където се превръща в нещо като екзотична знаменитост, а печатарят, който изпълнява първото издание на “Птиците на Америка” по същото време печата и книга с илюстрации на Прюдо Джон Селби, и е буквално запленен от работите на Одюбон. За печатането са необходими 435 медни платки – количество мед, достатъчно да се обкове дъното на кораб, както и достатъчно умел художник, който да пренесе илюстрациите върху тези медни платки. И все пак – остава дребното неудобство, че печатът ще бъде черно-бял, а оцветяването трябва да стане на ръка.

 

Цифрите са впечатляващи – книгата е отпечатана в 2000 бройки, което означава, че 87 000 отделни страници от нея са оцветени на ръка от екип от сътрудници. Цената ѝ е повече от 1000 долара, което по онова време е било сума, достатъчна за закупуването на хубава къща. Скоро след издаването в Единбург Одюбон намира издател в Лондон, най-вече заради качеството на оцветяването на първото издание. Заради цените и дългосрочния проект, от един момент насетне издаването се финансира на принципа на списанията – с нещо като абонамент. За да бъде продавана книгата, се налага и Одюбон да позира като лице на проекта – с екзотична визия, представяща го като есенциална част от американския живот – с карабина и палто от вълча кожа (нещо като Дейви Крокет на орнитолозите или художниците). Решение, което днес спокойно можем да наречем маркетингово или продуктово позициониране, което между другото си е свършило работата доста добре, въпреки намаляващите пари и включването в проекта на множество приятели на Одюбон. През 1839 г. книгата е изцяло публикувана, а листът с абонаментите включва английската кралица, френския крал, библиотеки и образователни институции в Европа и Северна Америка.

 

Птиците, казват, са едно от създанията, които най-много удивляват и са удивлявали човека – още митът за Икар показва вдъхновеното желание на човека да полети, да бъде птица. Не можем да не се сетим с известна носталгия за птицата додо, изчезнала по време на колонизаторския поход на европейците към Мадагаскар и Мавриций, за която и Луис Карол споменава в “Алиса в страната на чудесата”. Когато чуем птици, дарвиновите чинки са една от първите ни асоциации, а “Птиците” на Хичкок – една от най-плашещите. Америка, третият дом на Одюбон, е дом и на един от не така популярните в България северноамерикански писатели – канадецът Фарли Моуат, който като тийнейджър през 30-те има собствена колона за птици в местния вестник, а до смъртта си през 2014 г. е ангажиран с екологични каузи.

 

Но и това не е всичко – ХХ век е дал и други наследници на мисията и проекта на Одюбон-художника и Одюбон-естественика – такъв без съмнение е Джералд Даръл, който разбира се не е убивал животните край себе си, за да ги рисува, но ги е колекционирал през целия си живот, а често се е и ядосвал на това, че когато искаш да заснемеш интересните неща, които животните правят, те просто спират да ги правят. Това, естествено, е закачка за ултимативния начин, по който Одюбон е разрешил този проблем век и отгоре преди Даръл да се сблъска с него. Няма спор обаче, че книгата е безценна, въпреки и напук на факта, че цената на четиритомното ѝ издание днес може да достигне 8-12 милиона долара.

 

Изкушението ни към този текст да добавим и още една картина на новозеландския художник-птичар Реймънд Харис Чинг е голямо (водещата илюстрация на текста е негова), още повече, че картината му End to the Squandering of Beauty, поръчана от сър Дейвид Атънбъроу преди няколко години, влиза в една от последните книги на британския естественик, посветена на птиците и с многозначителното заглавие: Drawn from Paradise.

 

 

 

Зорница Гъркова

от

публикувано на: 07/02/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: