“1917” – урок по кино!

07/02/2020

След четири години почивка от големия екран режисьорът Сам Мендес се завърна подобаващо. Авторският му проект “1917” по думите на британеца изпълнява една негова отдавнашна мечта. И по някакъв начин превръща в реалност завета на семейството му: движеща сила в създаването на филма се явява историята на дядото на Сам, Алфред Мендес. А той никак не е случайна личност. Роден в края на 19-и век, в сменящата тогава режима колония Тринидад и Тобаго, бъдещият романист и майстор на късия разказ избира войната. Въпреки съпротивата на баща си, Алфред взима съдбоносното решение – да се присъедини към Британската армия – основна сила в Антантата. 

 

Висшите офицери, командващи армиите на Съглашението през Първата световна война, намират смело приложение на младия Алфред. Висок едва метър и шейсет, но за сметка на това изключително издръжлив, съобразителен и атлетичен, 18-годишният гражданин на Тринидад предава съобщения по фронтовата армия. Действа решително, без да щади себе си, а напротив – готов е на саможертва в името на войниците. За смелостта си Алфред получава медал за храброст и заслуги. А разказите, с които развива въображението на своя внук, стават причина за създаването на по всяка вероятност лентата на 2019-а – “1917”. 


Зад проекта застава онова хлапе край огъня, заслушано в храбрите спомени на дядо си. Режисьорът Сам Мендес, след приключването на работата по последния към момента филм за Джеймс Бонд – “Спектър”, прекарва дълго време в четене на сценарии за следваща продукция. Само че нито един от тях не му се струва достатъчно предизвикателен. Тогава дългогодишният му партньор продуцентът Пипа Харис му дава приятелски съвет: “Защо просто не опиташ да напишеш сам своя история? Знам, че принципно не го правиш, но виж, може да се получи нещо наистина добро!”. И ето как естествено се ражда сюжетът за филма, получил завидните 10 номинации за Оскар. А според доста влиятелни експерти, запознати с Филмовата Академия, “1917” дава заявка за основен претендент за “Филм на годината”. Но защо толкова много се говори за британско-американската лента? Все по-често в престижни сайтове за съвременно кино, а и в частни разговори човек може да попадне на мнението: “Филмът се е получил наистина качествено. Но не звучат ли оценките за него твърде прехвалено?!”.

 

Бързаме да отговорим: Да, вероятно историята помни и по-силни ленти на военна тематика. Достатъчно е да споменем екранизацията на режисьора Кристофър Нолан – “Дюнкерк”. Но това, с което наистина се отличава “1917”, е въздействащият начин, по който е пресъздадена историята на младши офицерите Том Блейк и Уил Скофийлд. Още когато започва разговорът за продукцията между Сам Мендес и прочутият с иновативни решения кинематограф Роджър Дийкинс (познат от шедьоврите: “Красив ум”, “Няма място за старите кучета” и “Сикарио”), те са на едно мнение: искат да пресъздадат реалната атмосфера от бойното поле. Целта им изглежда ясна: да доставят на аудиторията спиращо дъха, ново изживяване. 

 

 

Постигат го с буквалност и камера, която се движи неотлъчно от двамата основни герои. Вероятно докато гледате филма ще забележите, че в нито един момент кадърът не се връща назад. Сюжетът, операторското майсторство, сценографията и всяка секунда от “1917” вървят устремено напред. В една-едничка посока: доставянето на така важното съобщение до генерал Макензи за отмяна на нападението срещу германците. Успешното изпълнение на изглеждащата безумна задача (в рамките на някакви часове младши офицерите трябва да преминат невредими през “ничията земя” и окупирания от немците град) ще спаси от сигурна гибел 1600 британски войници. 

 

Навсякъде Скофийлд и Блейк застават срещу опасности. А идеята на Мендес и Дийкинс да заснемат тяхното приключение със серия от дълги кадри изглежда гениална. На практика всичко в заснемането на “1917” е реалност: изкопаните окопи, разстоянията, които преминават героите, калта, студът, пресичането на бодливи мрежи, маратонските бягания и плуването в опасни води. Репетициите за снимките също са безпрецедентни. По думите на кинематографа на филма Роджър Дийкинс репетициите за подобни продукции се случват в деня на снимките. В “1917” подготовката на диалозите и играта на актьорите започва с два месеца работа в “Шепърд студиос” близо до Лондон. На тяхната база екипът на “1917” разчертава подробно плана за сценичната площадка. Създателите на филма искат, ако преминаването през окопите, заедно с диалозите отнема примерно 10 минути, зрителите да видят точно толкова дълго действие. Следователно всичко се заснема без да се спира камерата дори и за миг. 

 

 

Каквото и да се случи, никой не спира, докато не се чуе командата на режисьора. Пословична става най-епичната сцена във филма, в която блестящият млад и непопулярен до момента актьор Джордж Макай пада блъснат на няколко пъти от статисти. При всички репетиции, в които всичко е било наред, и Макай успява да изтича без инциденти цялото разстояние, когато камерата работи, се случва грешката.

 


Никой от екипа обаче не си помисля и да спре действието. Напротив неочакваният резултат олицетворява точно онова, което екипът търси. Една епична история за смелостта на обикновения човек, поставен в условията на безумната война. Предстои да разберем дали продукцията на Мендес и Дийкинс ще заслужи най-значимото отличие в света на киноиндустрията. Отговорите ще получим в първите часове на 10-и февруари, понеделник. В едно обаче можем да сме сигурни: “1917” показва, че както в киното, така и в живота, успехът символизира търсенето на новото и желанието за експерименти. Утъпканите пътеки всеки ги знае. Но как да бъдеш успешен професионалист, зависи само от желанието ти за израстване. А то трябва да е винаги ориентирано към хората. 

Боян Бочев

от

публикувано на: 07/02/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: