Париж и изгубената романтика

14/02/2020

В романтичния мюзикъл “Смешно лице” от 1957-а Одри Хепбърн възкликва:

„Никога не искам да се прибирам! Обичам Париж!”

Не е ли странно, че всеки мисли за Париж по този идеалистичен, шикозно романтичен и артистичен начин, дори и да не е бил там? Толкова ли е силна представата ни за него, която е узрявала в съзнанията ни през годините? И наистина ли той е такъв, град, в който романтиката задължително от всеки ъгъл поръсва с любовен прашец поредната доза сватбени предложения? Или тази романтика малко по малко се е изгубила, останала стъпкана под краката на милионите туристи…

Изгубената романтика на Париж

 

Любовното бреме, което Париж носи на своите романтични рамене, очевидно му е натежало. Не само преносно. Доказателство за това е известният Мост на изкуствата (Pont de Arts), който e един от символите на любовта в Париж. Всеизвестната легенда за заключването на любовта между двама души не подминава тази архитектурна забележителност и от 2008 година туристите започват да окачват така известните любовни катинари, да ги заключват и да хвърлят ключето в красивата Сена. Ето, любовта им е сигурна. Сега обаче вие стоите на този исторически мост и не виждате желязната му покривка от почти 1 милион катинара, защото през 2015-а те са отстранени с идеята да се запази конструкцията на моста, която бе започнала да пропада под любовната тежест.

Днес, това което може да ви впечатли, стоейки на моста, е изкуството, което често бива изложено по него, красотата на реката, заобикалящият пейзаж и дългата му история, която стига до Наполеон, който наредил неговото изграждане. Това бил първият метален мост в Париж, който обаче с годините претърпял поражения предимно от Първата и Втората световни войни и който в крайна сметка през 1979-а се срутил след като в него се блъска шлеп. Той е построен отново почти идентично. Но не, за да бъде сринат от туристически любовни жестове, не. От модерната романтична практика остават да напомнят само хилядите ключета на дъното на река Сена.

Поддаващият мост е и пример и метафора за това как нарочените за „романтични“ известни места в Париж малко по малко поддават под тежестта на любовта и туристите. Там романтиката като че ли започва да избледнява. Защото Париж е като модна марка, от която се очакват определени качества и когато не ги откриете на определените места…трябва да потърсите други. Може би на по-скрити места.

Скритата романтика на Париж

 

Нека забравим за момент за Шанз-Елизе, за Айфеловата кула, катедралата Нотр Дам и Триумфалната арка. За тях всички сме чували, а и филмовата индустрия не ни оставя да ги забравим, представяйки ни ги непрекъснато със задължителна доза романтичност. Защото Париж и любов вървят ръка за ръка. Като кафе и френски кроасан. Вместо това нека се разходим из по-закътаните кътчета на града.

Chapelle Expiatoire

 

Недалеч от шумотевицата и закътана сред зеленина виждате издигната църквата Expiatoire. Тя стои над старо гробище, приютявало безбройните жертви на Френската Революция. Точно на това място, след екзекуцията им през 1793 година са погребани и крал Луи XVI и кралица Мария Антоанета. Тяхната брачна история се пропива с романтика едва в последните им месеци живот, когато стават изключително нежни един към друг, сякаш очакването на смъртта ги сплотява след цял живот, изживян без истинска любов между тях.

 

Църквата е построена през 1826 година в тяхна памет, след като телата им са преместени в базиликата Saint-Denis. Expiatoire се състои от две сгради, оградени от вътрешен двор с уютни пейки, който сякаш отделя църквата от света. В сградата за поклонение са издигнати статуи на обезглавените монарси. Една по-различна любовна история.

Hotel de Sens

 

Надничате през дърветата на малка градина. Пред вас се разкрива Hotel de Sens. Разкрива се и нещо повече: една страстна история. И малко мрачна. Но страстта често води до крайности.

 

Сградата е построена в готически стил и била предназначена за монасите от Санс, но с чисто финансова цел, част от сградата била дадена под наем на една колоритна жена – „Кралица Марго“ – кралицата, която запазила титлата си дори и след разтрогване на брака си с крал Анри IV. В това имение тя живее през 1605 година – година, в която любовта приема други измерения. Говори се, че тук тя оставила своя 20-годишен любовник за… по-млад 18-годишен. В изблик на ревност първият убива новия приятел на кралицата. Разбирайки това, Марго го обезглавява…

Потайните градини на Париж

 

Твърде много страст? Спрете да надничате тогава в миналото и се насочете към красивата обществена градина зад хотела, за да се насладите на гледката и на една по-безопасна от тази на кралицата любов.

Париж е известен със своите паркове и градини, някои от които са неизменна спирка по маршрута на туристите-романтици. Само че… Поради огромните тълпи интимността е по-скоро с всички, но не и с любимия. Затова свивате малко встрани и се шмугвате в една от по-закътаните градини.

Парк “Бют-Шомон”

 

За тази цел сте се запътили към североизточната част на Париж, където се намира това огромно зелено пространство със стръмен остров, езеро, 30-метров водопад, окачен мост, който бил построен от самия Густав Айфел, и… историята на най-ужасната публична бесилка на средновековен Париж – Бесилката на Монфукон. Ирония е, че най-смъртоносното преди място в града сега е едно от най-красивите и романтични зелени пространства. Не се съмняваме обаче, че племенникът на Наполеон, чиято била заповедта за построяването на парка, се е постарал да разсее целия минал ужас с изграждането на това спокойно късче природа в града. Сърцето на парка е изкуственото езеро, в чиито води от 50-метров скален остров се отразява Temple de la Sibylle – малко копие на Temple of Vesta.

Обиколката на Париж може да продължи дълго, защото историческите кътчета са толкова безбройни, колкото отрязаните любовни катинари. Тези кътчета обаче са носителите на така романтичното обаяние на този град, а не неговите известни туристически обекти. Или пък да. В това е разковничето. Защото любовта можете да откриете навсякъде. Защото е важно с кого сте, а не къде сте. И както казва един от най-известните женски ухажори в Париж – Виктор Юго, изживял там половинвековния си романс със своята любовница, която обаче нарича „истинската ми жена“, нека просто

„да вдишаме от Париж, защото това запазва душата.”

 

Гергана Цанкова

от

публикувано на: 14/02/2020

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: