Фразите на големите – част 2

17/02/2020

Чарли Паркър: „Сега му е времето“

 

Много често големите в джаза повтарят в интервюта заглавия на композиции от репертоара си. Няма как да е иначе, предвид че за повечето от тях реалният живот е вдъхновител за творчество, а доста споделят веруюто, че това е музиката на момента. Вторият плейлист по прочути фрази на не по-малко прочути джазмени и джаз-дами рефлектира промените от втората половина на миналия век горе-долу до началото на този. И естествено – на техните носители, които се явяват и мостове към бъдещето, без да пропускаме такива като Каунт Бейзи, които идват от „миналото“. Без да се има за велик иноватор, той споделя, че за него „истинските иноватори са самите себе си“.

 

Кубинският тромпетист Артуро Сандовал, „открит“ за света от Дизи Гилеспи казва подобно нещо, в присъщия си директен стил – „издухай в тръбата живота си“! Затова и видеото е от концерта “Издухай рака”. Басистът Джако Пасториъс остана вечно млад в пророкуването си: „когато свириш, свириш живота си“. Личните изживявания, облечени в подходяща джаз-форма(ция) са винаги на почит. Пат Матини признава за себе си и банда си: „джазът изисква от теб да носиш със себе си своите ценности, своите лични неща“.

 

Тук и сега – това е джазът от ерата на би-бопа до фюжъна, каквото и да значи това сега. Певицата Дайън Рийвс го казва по своему: „Джазът е жива форма на изкуство. Той се случва в момента. Разказваш истинска история, като на моменти променяш някои елементи от нея”. За пианиста Хърби Хенкок също „джазът е да бъдеш в настоящия момент. Домът му е духът на отвореността.“ Кийт Джарет развива идеята и ѝ придава неочакван смисъл: „Джазът е тук и си тръгва. Той се случва. И ти трябва да си там. Просто е. Джазът е сред арт-формите, на които почти не можеш да бъдеш научен“.

 

Саксофонистът Уейн Шортър е автор на сходно твърдение – „В музиката не съществуват правила. Джазът не трябва да звучи така, както се предполага, че звучи джаз“. Фийлингът е израз на спонтанна емоция. За китариста Джон МакЛафлин „само в спонтанността можеш да бъдеш самия себе си“. Лени Тристано, друг от плеядата вечни пианисти казва по същия повод: „Не става въпрос нито за спонтанно композиране, нито за следване на определена формула. Всичко, което правиш е да чуваш музиката в главата си и да я възпроизвеждаш“.

 

Резонатори на чувства? Без значение дали става дума за инструменталист или за вокалист, като понякога едното не изключва другото, така се представя пред нас басистката и певица Есперанса Спалдинг – „джазът резонира моята честота“. Един друг басист – Чарли Мингъс, известен и като композитор, пианист и бендлидер обобщава, че за него, а и въобще, „музиката е езикът на чувствата“. По негово време все още в публичното пространство не се е говорило за „емоционална интелигентност“. Нито за „невроестетика“, за която става дума в следващия плейлист, посветен на джаза на новия век.

Людмил Фотев

от

публикувано на: 17/02/2020

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: