Сърша Ронан: Mалката жена

21/02/2020

Как се следват детските мечти? Като държиш детето, което си бил, винаги близо до теб. Как си позволяваш да бъдеш смел? Като вървиш рамо до рамо с това дете. Защото то винаги ще ти напомня по кой път си искал да тръгнеш и ако си се отклонил, ще ти напомни да се върнеш. Това е тайната на Сърша Ронан – една актриса, която държи това дете близо до себе си, една малко по-различна актриса, може би малко по-странна, но в същото време една от най-младите, която е с вече четири номинации за Оскар. Една “малка жена”.

Сърша Ронан не е професионална актриса. Тоест, тя никога не се е обучавала да бъде такава. Учила се е по време на работата. Ролите ѝ са били нейните учители, а те идват в много ранна детска възраст – първата, от които получава едва на 9 години. Тогава, на първия си снимачен ден, когато тя пристига заедно с майка си на снимачната площадка и не знаят накъде да отидат – в коя каравана, кого да попитат – тя се чувства малко нервна, напрегната и несигурна. Но в момента, в който снимките стартират, и камерата започва да работи, всички тези чувства изчезват и тя усеща, че да е на тази площадка е най-лесното нещо за нея.

 

Тийнейджърските ѝ години преминават в работа. И въпреки че постоянно снима и дори е номинирана за „Оскар“ за поддържаща роля във филма „Изкупление“, когато е само на 13 години, тя казва, че не е била известна и разпознаваема. Била е просто хлапето, което участва в „неща“. И това ѝ е харесвало. И до ден днешен ѝ харесва хората да не знаят коя е. Но те вече знаят.

 

Докато снима „Бруклин” и „Лейди Бърд” (с номинация за „Оскар“ за най-добра актриса), тя се чувства толкова несигурна, толкова притеснена, че няма да открие образа, особено в „Лейди Бърд“, че единственият начин да се успокои е да мисли за времето, в което е била дете. Защото когато си спомниш детското съзнание, все едно си пречистен. Пречиства те от проблеми и страхове и ти вдъхва странна смелост. Може би точно тази смелост кара Сърша Ронан да заяви, без никакви заобикалки, че иска ролята на живота си – Джо от „Малки жени“.

 

 

На церемонията за „Златен глобус“, където са заедно с режисьорката на „Лейди Бърд“ – Грета Гъруиг – детето в Сърша ѝ дава тласък. Тя никога не е преследвала така роля, толкова смело и категорично. Разбирайки, че Грета ще режисира „Малки жени“, тя отива при нея, потупва я по рамото и директно ѝ казва: „Чух, че ще правиш „Малки жени”. Аз трябва да съм Джо.” „Трябва да си помисля”, е отговорът на режисьорката. Е, тя не мисли дълго, защото всъщност се радва, че Сърша е заявила това желание. Седмица по-късно актрисата получава поща. Отговорът е: „Права си, ти си Джо.”

 

Интересното в този римейк на романа „Малки жени“ е неговата нелинейна хронология на разказване, която постоянно ни пренася в детството и обратно в настоящето. Това е конструктивно и напомнящо от къде са тръгнали момичетата, къде са стигнали сега и дали са на пътя, на който са мислели, че ще са. Дали са последвали мечтите си или са ги забравили, или просто захвърлили. Радостта и безгрижността от сцените от детството са в рязък контраст с реалността на възрастните и точно това е стягащата гърлото хватка на живота. Там, където искаш да си ли си?

 

Сърша Ронан се е научила да държи детското си съзнание живо, за да се чувства по-спокойна, пречистена и смела. Рецепта, която е написала сама за себе си, но приложима за всички, така че използвайте я. Детското в нея очарова, инспирира и привлича. Може би затова режисьорката Грета Гъруиг не просто не спира да работи с нея, нарича я „приятелка“ и „партньор в правенето на филми“, но и казва, че Сърша „я кара да се чувства отново на 15″.

 

Гергана Цанкова

от

публикувано на: 21/02/2020

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: