Един ден от живота

11/03/2020

Песента на Ленън-Маккартни е от далечната за някои 1967. В нея, както е било прието в творческия им тандем, единият е подал идея с първи стих, другият го е продължавал, и така до края. Песента се базира върху две вестникарски статии, привлекли вниманието на Джон, които нямат нищо общо помежду си. Първата е за катастрофата, при която умира наследникът на рода Гинес, другата – за преброяване на дупките по пътищата в Ланкашир, за чието запълване бил нужен материал, който може да изпълни концертната зала „Роял Албърт Хол“. При записа използват лондонски симфоничен оркестър с 41 музиканти, които се вбесяват на „диригента“ (Пол Маккартни, първоначално предвиждащ 90-членен състав), който им казал всеки да почне с най-ниския тон на инструмента си, докато достигне най-високия. По липса на партитура, трябвало продуцентът Джордж Мартин да обясни докъде да звучи определена нота и с коя друга трябва да се продължи. Затова в ремастерираната версия от 2009 имаме усещането за настройване на оркестър, на световъртеж, дори на лека какофония. Видеото от 2015 показва работната атмосфера и някои от гостите, сред които разпознаваме на първи план Мик Джагър и Мериън Фейтфул:

 

 

Половин век по-късно, Пол Маккартни също чете вестник, който му дава идея за песен. Оттеглянето на САЩ от Парижките споразумения за климатичните промени не е сюжет, който го оставя безразличен и използва за заглавие част от материала („Въпреки многократните предупреждения“), като вместо да нарече Tръмп с името му, той предпочита да го представи като капитан на кораб, когото чака неминуема гибел. „Тръмп не е единствен“ – казва в отговора си на въпрос на ВВС, дали парчето визира американския президент.

Другото интересно в дългата композиция, е симфоничният оркестър, който я разделя на две части, така както е в „Един ден от живота“ след първия ѝ запис. Не намерих следи от изказвания на Пол за връзката между двете песни, но непредубеденият прочит на изложените факти и най-вече сравнителното слушане на няколкото версии на „Един ден от живота“, може да наведат на мисълта, че едва ли става дума за случайно съвпадение.

 

 

Не е случайно съвпадение и използването на недовършени песни и фрази, взети от някой разговор – в „Един ден от живота“ звучи част от бъдещия припев на записаната две години по-късно “Golden Slumbers”, а между тях и „Въпреки многократните предупреждения“ не можем да отминем същата ритмична структура и щрайх, разделящ на две части друго, хронологично погледнато – второ парче на Пол: “Band on the run”. В него е използваната фразата „ако се измъкна от тази къща“, за който Джордж Харисън свидетелства, че е извадена от разговор в „Епъл“. Самото парче, като ангажираност, макар и с друга кауза, също се вписва в редичката, започната с „Един ден от живота“. Редичка, която самият Пол определя като „нещо епизодично, което се превръща в епично“

 

 

Рокери като Ерик Бърдън и Джеф Бек не закъсняват да направят кавъри, Хосе Фелисиано – също. Джаз-версиите са предимно китарни – най-известната е на Уес Монгомъри, но и тази на Грант Грийн също си струва. Вокално върху нея се упражнява и Джанго Бейтс, и Роберто Менескал.

 

 

Людмил Фотев

от

публикувано на: 11/03/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: