Индийската нишка – част 3

25/03/2020

Барабанист ли е Бог? Според Трилок Гурту светът е движение, движението е ритъм, ерго – Бог, като самия Трилок, е майстор на ударните и перкусиите. Ако не познавате сина на голямата индийска певица Шоба Гурту, може да го помислите за грандоман. Нищо по-далеч от истината. Над четвърт век е минал от първата ни среща, към края на 90-те стана поредният кръстник на „Джаз+”, горе-долу по това време направи дуо концерт с Теодосий, който по нощите програмираме в „Дуенде”,  и ако нещо характеризира Трилок освен музикалния му гений, то е чувството му за хумор. Така че дори Бог да не е барабанист, Трилок е сред божествата на ударните и перкусиите.

В поредния си 20-и албум като лидер “God is a drummer”, Трилок отдава почит към тези, които са изиграли роля във формирането му като търсеща творческа личност. От майка му, през гуруто и сайдмените/бендлидерите, с които се е изявявал и които са в отвъдното, до сегашното му семейство, което го подкрепя.

 

 

Не очаквайте нещо изключително – албумът е поредно търсене, а не намиране. Път, а не достигната цел. Разнообразието е предвидимо, лекотата – почти. Няма да намерите цитати нито от Завинул, на когото е посветена първата композиция, нито от Нана Васконселос, на когото е втората, с индийска певица.

 

Самият Гурту пази за себе си солата в интерлюдиите (“Connecting”, “Still connecting”, “Connected”) и доста по-рядко в самите парчета. Интересен е изборът му да се включи като интро в посветеното на барабаниста Тони Уилямс (двамата работят заедно с Маклафлин) “Holly Mess”, където една от главните роли играе… тромпетът. Не по-малко учудващо е участието на кахърен турски дамски вокал в парчето за майка му.

 

Съставът му е предимно немски, включително и използваната младежка севернонемска филхармония, чийто диригент Волф Кершек неотдавна влезе в Гинес с най-многобройния оркестър от 7548 музиканти. Да напомним, в 2011 Трилок записва „21 подправки” с Бигбенда на Севернонемското радио:

 

Баладата за семейството му е сред определено докосващите интимни струни пиеси на Гурту. Тромпетът е мек в сравнение с парчето за Тони Уилямс, настроението отговаря на заглавието на индийски („удовлетворение”). Следва „Индранела” – кинематографично заиграване, в случая с документалистиката.

 

Финалът е филхармоничен, не че преди десетина години Гурту не предложи нещо сходно с “Massical” (масова класика), макар и с индийска класическа формация. Лично за мен, това решение е логично следствие от миналогодишното му приключение с френски джазмени с класически влияния, където включително и в интерпретацията си на Хендел, Гурту не изпуска индийската нишка.

 

Людмил Фотев

от

публикувано на: 25/03/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: