Индийската нишка – част 4

09/04/2020

Още със създаването на „Шакти“ през 70-те, Джон Маклафлин демонстрира независим дух, отиващ от джаз-рока към уърлд – нещо доста нетипично за времето. Сега, половин век по-късно, на корицата на последния му албум, до неговото име стои и това на първия му индийски сайдмен от онова време – Закир Хюсейн (табла) и роденият горе-долу заедно с „Шакти“ певец и композитор Шанкар Махадеван. И ако с Хюсейн нещата са ясни – за по-малко от година това му е втори джаз проект, след този с басиста Дейв Холанд, Шанкар  е от две години сред гостите на Маклафлин и тогавашната му банда „4th Dimension”, в която на ударните е друг индиец, Ранджит Барот.

 

 

След „джаз-рок-рага“ гостуванията на Махадеван при Маклафлин в Джаз-а-Виен (2012), където с Маклафлин е поредната му банда – “Remember Shakti” със  Закир Хюсейн, и на джаз-феста в Монте Карло (краят на 2018), появата на албума „Is That So“ след шест годишен труд, не е учудваща. „Идеята за цял албум ми дойде в началото на 2013, страхотният глас и гигантски талант на Махадеван ме вдъхновяваха.“ Но в сравнение с концертните изпълнения, където китарата е водеща, в албума няма лидер, въпреки привидно повсеместните вокали на Махадеван. Китарата обаче е по-скоро реминисценция от „Махавишну Оркестра“ – „електрическата“ индийска идея на Маклафлин преди „Шакти“, в която обаче няма индийски музикант:

 

 

Традициите в южноиндийската („карнатска“) музика, предполагат както импровизационни умения, така и писани за глас мелодии, които впоследствие получават съответната инструментална трактовка. Този подход прави от албума „Is That So“ нещо по-различно от досегашните продукции на Маклафлин, както с „Махавишну“ и с триото му с Трилок Гурту, така и с „Шакти“ и последвалата трибют-формация “Remember Shakti”. Парчетата са дълги, без да са протяжни. Таблата не е балансьор на китарата, а партньор на гласа. Солата на Маклафлин са субтилни – той никога не си е падал по самоцелното. Дори Гурту казва по този повод, че след свиренето с Маклафлин е станал по-мъдър в своя подход към инструмента.

 

 

„Въпреки, че съм изучавал дълго теорията и практиката на индийската музика, аз си останах западен музикант, за когото доминираща е магията на хармонията“ – продължава Маклафлин. „Текстурата, фийлингът, цветовете, канавата на музиката ни привличаха в хармонията, която не съществува в традиционните индийски раги“ – спомня си на свой ред Махадеван, като добавя: „В началото гледах на това като на забавен експеримент, но той се разви в пълнота, като истинския живот, и тогава решихме да го запишем. Като маестро Закир Хюсейн се съгласи да импровизира с нас, вече знаехме, че нищо друго не ни трябва.“

 

Резултатът е точно това – ново, по-високо ниво на взаимно проникване на няколко култури. Ако досегашните акустични перформанси бяха бяха по-скоро индо-джаз фюжън, тук индийската рага и западните хармонии имат напълно естествено съвместно звучене. За някои ще бъде странно, че китарата на моменти („The Search“) звучи като синтезатор и на моменти дори като хармониум – това е част от новия саунд на Маклафлин. Тоталните импровизации на Закир Хюсейн в средата на парчето му придават неповторим груув, от който като луна сред облаци изплуват извивките на гласа на Махадеван. Финалното „The Beloved“ носи финес и еротика, излезли като от гравюри, сещате се откъде. „Sakhi“ е съкратен студиен вариант на свиреното с “Remember Shakti” парче, а инкантациите в „Гуру“ напълно съответстват на идеята на заглавието. Да, Маклафлин също е своеобразен гуру, но като истинските такива, той не престава да се учи от учениците и сайдмените си.

 

 

 

Людмил Фотев

от

публикувано на: 09/04/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: