Singular Insularity – що е то?

05/03/2020

От древногръцките митове и легенди, през Сервантес, та чак до Майкъл Джексън и Мадона, измислени и реални острови витаят във въображението на творци и публика. В началото на 2020, роденият в о-в Реюнион майстор на устната хармоника Оливие Кер-Урио издаде албум, посветен на островната уникалност. Сайдмените му, естествено, също бяха островни чада, идващи както от неговия остров, така и от съседния Мавриций и карибските Мартиника, Гваделупа и Куба. Но с какво привличат островите и съответните им музики?

 

 

От една страна е усамотението. Самият термин „изолация“ идва от остров на латински, останал непроменен в италианския („изола“) и вариациите в другите езици не само с латински произход, какъвто е английският. Егейският остров Хидра приютява в един момент от живота му, търсещият изолация Ленърд Коен. По това време се слагат първите стълбове и се провисват първите жици, върху които птиците не закъсняват да се населят. Коен ги гледа от къщата си на високото, където по признанията му, се събира с местните пияници, за да пеят и това е първият куплет на известната „Птица на жица“:

 

 

„Красивият остров“ (La Isla Bonita) е другото име на единият от най-малките острови на Канарския архипелаг – Ла Палма (да не се бърка с Лас Палмас). Когато авторът на едноименния бъдещ хит я дава на Майкъл Джексън, той не харесва заглавието. Мадона я приема, но нанася промени в текста, включително добавяйки фиктивен остров, където уж е била. Само дето е по южните морета и няма нищо общо с Канарските острови. Подобен несъществуващ остров създава и Хърби Хенкок – за “Cantaloup Island” стана дума в плейлиста ни за пъпешите. Измислен е и о-в Бразил, някъде в северния Атлантик, недалеч от Ирландия – също обект на музикална инвенция и част от плейлиста ни в Дуенде, но ненамираем и в тубата, и в спотифай…

 

 

Островният синдром при музикантите е рядко срещан. Дори обратното, няма и следа от затвореност и меланхолия, особено в по-топлите местенца. Но любовта към един определен остров може освен в заглавие, да се превърне и в предизвикателство („Amo esta isla“). А че и всеки от нас може да е остров – било насред бурно море, било в душата на някого – каква по-хубава метафора, превърната също в песен (“моето тяло върху твоето, остров в мен, на който живееш“). Не че понякога не се стига и до патетики а ла “Capri, c’est fini”:

 

 

А че сухоземните острови не са само измислица на вечния идалго, който дарява оръженосеца си с такъв, ни убеждава и парагвайската традиционна песен за Isla Saca – подобно местенце, доста далеч и от реката Парана. Но с арфата на Кристина Плухар нямаме проблем да си представяме каквото си пожелаем, както и с канарското тимпле на Хосе-Антонио Рамос („От остров на остров“), да не говорим за китарата на Канисарес („Isla de los Bienaventurados“) или гласа на самия Камарон де ла Исла, по името на малкия остров в залива на Кадис – родината на всички „алегриас“. Защото ако има островна уникалност, тя не на последно място е в удоволствието от живота. Насред водата.

Людмил Фотев

от

публикувано на: 05/03/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: