“Espace/Temps”: пресечна точка между пространство и време

10/04/2020

Десислава Миланова е сценарист и режисьор на постановката “Espace/Temps”, която през 2019 г. стига до сцената на парижкия театър Клавел и става част от програмата му за девет седмици. “Espace/Temps” търси пресечната точка между пространството и времето, между миналото, настоящето и бъдещето, и тяхното осезаемо физическо измерение в живота на човека. За работата по текста и по пиесата, за тези девет седмици игра на сцена в град с доволно много театри, за границите между живота и фикцията, и как публиката посреща и участва в този спектакъл, разказва самата Десислава.

Десислава, какво провокира раждането на пиесата “Пространство/Време” (Espace/Temps) и как ти самата разсъждаваш за взаимодействията между тези така важни за човека понятия?

Вече живеех във Франция от години, когато започнах да пиша текстове около бъдещата пиеса. В първоначалния си образ тя беше породена от носталгията, която изпитвах към България. Имах нужда да срещна миналото и настоящето си, които се различаваха безкрайно. Имах чувството, че единственият начин да се почувствам цяла е да срещна тези две парчета от живота си в своето въображение, и театрална пиеса бе естественият израз на това, което исках да разкажа.

 

Убедена съм, че миналото играе съществена роля в нашето настояще и бъдеще. За мен то – миналото – не е нещо застинало, до което нямаме досег, а напротив – нещо изключително живо, което се променя с всяка секунда. По начина, по който се променяме и ние, непрестанно. Например, колкото повече израстваме, толкова и отношението ни към даден спомен се променя: за мен спомените са жива и променяща се материя, това е и една от главните теми в пиесата.

Доколко главният персонаж в пиесата е отражение на твоя опит и къде той става сам себе си, завършен образ?

 

Главният персонаж не ми прилича много, но е вдъхновен от  хора, които съм срещала. Той е събирателен образ на едно поколение, което в желанието си да си проправи бързо собствен път предпочита да се отърве от това, което го травмира, и да продължи «свободно» напред. В пиесата Оскар затваря цялото си детство в кашони, което метафорично е неговият начин да се откаже от това да разбере родителите си и да предпочете забравата.

 

Миналото обаче винаги се припомня за съществуването си, по един или друг начин… В моята пиеса то е олицетворено от Мемория: един от двамата ефимерни героя, които помагат на Оскар да застане лице в лице с болката и страховете си и да направи избор за живота си.

На френски ли написа пиесата и как твоят роден език, минало и опит повлияват писането и играта ти?

 

Пиесата беше написана изцяло на френски език, макар и да беше преведена на български език по повод участието ми в Конкурса за нова драматургия, организиран от “Театър София” през 2017-а.

 

Самото ми участие ми повлия много, понеже в първия си вариант пиесата говореше непряко за носталгията към България. Това че бях финалист и имах възможността да чуя откъс от текста на български, в България, пред публика, сред която имах и много близки и приятели, ме накара да се разровя още по-дълбоко в историята, която искам да разкажа. Оттук насетне драматургията се усложни, а героите започнаха да добиват плът и кръв.

 

Естествено, българският език, миналото и опитът ми повлияват неимоверно начина, по който разказвам една история. Предполагам, че отчасти пиесата имаше успех и именно заради това. Зрителите откриха нещо малко по-различно, по-рядко виждано.

Как се намира сцена за поставяне на пиеса в град като Париж?

 

Трудно, макар и да има много театри, също така има и много пиеси и театрални компании. Естествено, важното е не просто да се намери каква да е сцена, а именно такава, която да отговаря на театралния ти проект: спрямо тип публика, посещаемост и артистична програма.

 

Ние играхме в Театър “Клавел”, на чиято сцена често се изявяват млади театрални компании. Това е един сравнително централен театър, с добър капацитет за зрители (110 места) и широка цена, от каквато определено имахме нужда за нашата сценография.

Играта с публиката и превръщането на театралната постановка и нейната сцена в пространство и време, в което публиката активно се включва, е интересен похват на съвременния театър. Изненадват ли те резултатите, които вероятно са различни при всяко следващо представление?

 

Определено беше много интересно да включим зрителите в сюжетната линия. В един момент от постановката двамата герои, олицетворяващи Миналото и Бъдещето, провеждат вот за това какво решение да вземе Оскар: дали да си припомни и вникне в миналото си, или да продължи напред, зачерквайки го веднъж завинаги.

 

Тази сцена беше обмислена като момент на обмен със зрителите и глътка въздух след драматичен развой на събитията в живота на Оскар. Бях много приятно изненадана от това, че хората взимаха гласуването присърце, поставяйки си наистина въпросите “Имаме ли нужда от миналото си?” и “Можем ли да продължим без него?”. Самите зрители бяха различни всяка вечер, както и техните гласове.

Ще продължи ли животът на “Espace/Temps” и в следващи сезони и на други сцени, а може би и в България?

 

Силно се надяваме животът на пиесата да продължи. В момента преговаряме с няколко театъра, идеята е да направим турне на територията на Франция. А живот и здраве, постановката ще стигне и до България!

Мислиш ли за нова постановка и виждаш ли се като драматург в бъдещето, или ще чакаш това да бъде определено от публиката, както се случва в “Пространство/Време”?

 

Честно казано, в нито един момент не съм си задавала въпроса дали да продължа с драматургията и театралната режисура, просто го правя, значи очевидният отговор е “да”. Вече започнах работа по нова постановка като режисьор, а като автор работя по няколко проекта, свързани с киното.

Зорница Гъркова

от

публикувано на: 10/04/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: