“Cunningham” на София филм фест

10/03/2020

За нас е изненада, че след “Пина” на Вим Вендерс все още има какво да се (по)каже във филм за танцовото изкуство. Не защото смятаме, че танцовото изкуство или киното са крайни и застинали форми, които не предлагат все нови и нови перспективи пред човешкото тяло и обективите, които го заснемат. Щастливи сме, че сме изненадани, и нямаме търпение да видим филма “Cunningham”. Всъщност той дори още не е излязъл, световната му премиера е насрочена за 13 март, ако съдим по надписите в края на трейлъра.

 

 

Филмът е посветен на Мърс Кънингам – легенда в областта на съвременния танц, от ранга на Филипина Бауш, но отвъд океана. В началото на 40-те Кънингам е солист в танцовата компания на Марта Греъм за шест години, а през 50-те основава танцова компания Мърс Кънингам. Като хореограф той винаги се е опитвал да (се) изненада, разчитайки дори на И Дзин, за да подреди танците и хореографиите в спектаклите си, а процесът по създаването на танца за него винаги е бил далеч по-интересен от крайния продукт на спектакъла. За това свидетелстват и първите му проекти – “Suite by Chance” е първият му спектакъл, създаден изцяло на принципа на случайността, а в “Story” от 1963 г. хореографът дава много повече свобода на танцьорите да ползват поредиците от движения по своя воля.

 

Кънингам работи активно през 60-те и 70-те, сътрудничейки си с множество визуални артисти, сред чиито имена срещаме и това на Анди Уорхол. Един от последните му проекти, няколко години преди смъртта му през 2009-а на 90-годишна възраст, е серия от спектакли, представени във Великобритания със сценографии и декори от шестима водещи артисти. В основата и на този проект стои изненадата – танцьорите няма да видят декорите и сценографията преди деня на самото представление. През 1999 г. по случай 80-ия рожден ден на Кънингам той и Михаил Баришников танцуват заедно на сцената на New York State Theater, а през 2009 г. започва заснемането на излъчваните онлайн “Понеделници с Мърс” – нещо средно между behind-the-scene и урок по танц и балетна техника.

 

 

Както и в случая с Пина Бауш, говорим за танцьор и хореограф с неизчерпаема енергия, посветил се на танца и на изучаването на същността и неопределеността му. Така танцът се превръща за Мърс Кънингам в тоталната естественост на движението, което не толкова разказва история, колкото самото себе си, без да е просто изкуство заради самото изкуство. За Кънингам танцът няма и не би могъл да има начало, среда и край, а отношението му към сцената и разположението на танцьорите на нея променя драстично конвенциите не само на танца, а и на правенето на спектакъл на сцена. И това е валидно дори по отношение на водещите танцьори и на техните позиции и роли на сцената (при Кънингам вече няма солисти, както няма и централна част от сцената). Всичко е случайност, казва хореографът, и е добре да се оставим на тази случайност да ни води във и към своята естественост.

 

Характерно е за Мърс Кънингам да ползва технологии в спектаклите си – в началото на 90-те той прави хореографиите си с помощта на компютърната програма DanceForms, а някои от спектаклите му са с прожектирани от визуални и светлинни артисти декори. През годините освен с Уорхол, чиито са сребристите облаци от спектакъла “Rainforest” (1968), Кънингам си партнира изключително активно и с Робърт Раушенберг, а композиторът Джон Кейдж, споделял същите възгледи за неопределеност по отношение на музиката, е негов партньор до смъртта си през 1992 г.

 

 

Мърс Кънингам е хореограф на почти 200 спектакли на своята танцова компания, а неспирните му търсения и иновации в областта на съвременния танц го нареждат рамо до рамо с изключителната Пина Бауш. И ако бяхме разтърсени и възхитени от филма на Вендерс, то очакването от визуалното удоволствие, което ще ни донесе 3D прожекцията на “Кънингам” е все по-нетърпеливо.

Зорница Гъркова

от

публикувано на: 10/03/2020

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: