Компостиране или живот без отпадък

24/03/2020

В Африка все още има региони без течаща вода. Много хора по света умират от глад и от липсата на питейна вода. Деветдесет процента от децата в Африка не покриват критерия за минимална диета, описан от Световната здравна организация. И докато на единия край на света хората нямат храна и вода, то на другия се изхвърлят огромни количества. Статистиката сочи, че в световен мащаб човечеството дефинира като отпадък около една трета от храната, която произвежда.

 

В по-развитите страни в Eвропа разделното събиране на боклук е станало част от живота на гражданите – кошчетата не са три , а цели пет различни, като едно от тях е за органични отпадъци. Факт е, че почти две трети от боклука, генериран в домовете, се състои от органични компоненти (цветя, стари плодове и зеленчуци, утайки от кафе, пакетчета от чай, черупки от яйца, слама, стърготини, сено и други), които се разграждат по естествен път. Това е причината домашното компостиране да става все по-популярно. Да, точно така – сами може да рециклирате органичните си отпадъци. Но ако не ви се занимава, вече има по няколко компостера във всеки по-голям град в България. Може просто да занесете отпадъците си там.

Какво означава да компостираме?

 

Нека първо да започнем оттам. Компостирането е аеробен процес на разграждане на органичните отпадъци, при който се получава еднороден кафеникаво-черен ронлив материал, подходящ за наторяване на земеделските култури и за възстановяване на органичната материя в почвите. Компостът неслучайно е наречен “черно злато” за почвата. Той оказва положително влияние върху съдържанието на влага и органични хранителни вещества, повишава обмяната на въздух, променя и стабилизира киселинността на почвата, влияе благотворно върху микроорганизмите и растенията, и потиска болестите. Компостирането при домашни условия често се счита за най-полезния от екологична гледна точка начин за справяне с битовите биоразградими отпадъци, тъй като намалява емисиите и разходите, свързани с транспортирането на компоста, гарантира внимателен контрол на използваните материали и увеличава осведомеността на потребителите по проблемите на околната среда. В слабо населените райони разделното събиране на отпадъци може да се окаже прекалено скъпо и домашното компостиране представлява по-адекватно решение. Всеки може лесно да си направи компост – няма разход на електроенергия, няма разходи за поддръжка, полезен е както за хората, така и за околната среда.

Кои отпадъци можем да компостираме?

 

Отпадъците, които подлежат на компостиране, се разделят на хранителни отпадъци (развалени плодове и зеленчуци, обелки от моркови, картофи, банани, динени кори, животински остатъци, развалена храна от животински произход, коремни вътрешности от животни, остатъци от реколта, хмел, ядки, черупки, дрожди, развалено семе, тютюневи отпадъци, брашно/талаш); “зелени” отпадъци, съдържащи азот (обелки от зеленчуци и плодове, стайни и градински цветя, прясно окосена трева, изсъхнали цветя, оборски тор, утайки от кафе, пакетчета от чай, свежо сено) и “кафяви” отпадъци, съдържащи въглерод (изсушена трева и листа, слама, дървесни стърготини, сено, вейки от клонки, хляб, макаронени изделия, картонени опаковки, черупки от яйца).

Тъй като “зелените” отпадъци се разграждат бързо, а “кафявите” – бавно, процесът на компостиране се забавя, когато няма достатъчно “зелени” отпадъци. Когато обаче количеството им се увеличи много в сравнение с “кафявите” отпадъци, се увеличава и количеството на образувания амоняк – газ с неприятна миризма. Голяма част от кухненските и градинските отпадъци могат да се компостират, но има и такива, които не са подходящи за това. Сред тях са месо, риба и кокали, млечни продукти, мазнини и масла, сготвена храна, изпражнения от домашни любимци, въглени и остатъци от изгорели въглища, остатъци от синтетични платове, пластмасови отпадъци, метали, заболели и инфектирани растения.

Какво представлява процесът?

 

Както се казва, може да компостирате и на балкона в градски условия. Докато вашите отпадъци се превърнат в био тор, ще трябва да преминат през две фази. Една на разграждане и една на зреене. Не е нищо страшно или сложно. Трябва ви сенчест балкон и леген за компостиране.

 

Първата фаза започва веднага след като кухненските и градинските отпадъци се натрупат на купчинка или се поставят в компостер. Осъществява се от аеробните микроорганизми, които консумират кислород, освобождават въглероден двуокис и произвеждат енергия, която повишава температурата на компостната купчинка. Температурата нараства много бързо през първите 12-48 часа и може да се повиши до 55-60°C. Възможно е температурата да се повиши още и да доведе до понижаване на активността на микроорганизмите. Затова е необходимо да се преобръща компостната купчина, за да се осигури охлаждането на материала и да се снабди с кислород. Тази фаза може да трае няколко седмици. На края на първата фаза се получава пресен компост.

 

При втора фаза температурата стига до 40-45°С и започва да спада прогресивно, като достига до температура малко над стайната. Тази фаза може да трае няколко месеца. В края на фазата на зреене се получава стабилизиран или “узрял” компост. След като готовият компост вече е наличен, той може да се използва за повишаване на плодородието на почвата.

Ако се притеснявате, че компостирането не е за вас и е доста трудно, то в България има цяла общност, която се занимава с това и е готова да приветства всеки един нов член. Може да задавате въпросите си към zero weist sofia, които с удоволствие ще ви отговорят и ще ви помогнат да живеете по-природосъобразно. Не забравяйте, че има места по света, в които хората всеки ден се борят за прехраната си, а ние все още изхвърляме храна.

 

Автор: Елмира Джома /Радио София/

Binar

от

публикувано на: 24/03/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: