Суперхраната саша инчи

27/03/2020

Казват, че саша инчи е най-хранителният плод на планетата, но ни се струва, че сме чували подобни твърдения неведнъж за други плодове и суперхрани. Нито искаме да ги оборваме, нито искаме да ги приемаме за чиста монета. Този текст е воден най-вече от любопитството ни какви причудливи растения и храни има по света и, разбира се, от допускането, че някои от тях биха били достъпни и за нас. След киноата, която доста успешно намери място в храненето на хората из целия свят, изглежда е време да дадем път на още една храна, носеща вече етикета “супер”. Може би е добре веднага да поясним, че саша инчи всъщност не е плод, а ядка, а самият плод прилича много на звездовидния анасон, с между 4 и 7 лъча, в който се намират ядките.

 

За да не говорим просто за “суперхранителните качества” на саша инчи, които отделят плода от природата и го превръщат само и единствено в куха емблема на пазарния и личностен егоцентризъм, добре е да кажем и повече за самото растение. Plukenetia volubilis е многогодишно растение от семейство Млечкови, достигащо до два метра височина с произход тропиците на Южна Америка, където е култивирано от местните племена в продължение на векове, и тропиците в Азия. Какво прави саша инчи търсена храна, освен етикетите, които се лепват периодично на една или друга екзотична зърнена, ядкова или морска храна?

 

Резервите на ядката от омега 3 мастни киселини са едни от най-високите в света що се отнася до храни с растителен произход. Качества, които правят саша инчи полезна и дори задължителна за вегетарианци и вегани. Твърди се, че количествата на тези мастни киселини надвишават 17 пъти съдържанието им в сьомгата, а ядката съдържа и всички важни аминокиселини плюс протеини в завидно количество. Други източници казват, че ненаситените мастни киселини в маслото от саша инчи са повече, отколкото в ореховото масло, маслото от камелия и зехтина. Но за да не си помислим, че има храна на света, която чисто и просто може да бъде само полезна, е важно да допълним, че в саша инчи се съдържат и токсични сапонини и алкалоиди, което предполага, че те не могат да се консумират сурови.

 

Освен запечените ядки, годни за консумация са и запечените листа на растението – от тях можете да си направите чай, например. Ядките можете да добавите към салата – нещо, което става все по-модерно в световен мащаб, но можете и да консумирате чисто и просто като ядки. Вкусът, казват, е отличително ядков, доста мазен и с лек рибен привкус. Както при консумацията на част от ядките по принцип, рисковете от алергични реакции не са за подценяване, но това не означава, че не можете да опитате да включите саша инчи в менюто си.

 

Друг съществен плюс на тази суперхрана, който някои източници изтъкват, не са просто ненаситените мастни киселини, а съдържанието на триптофан – аминокиселина от изключително значение за човешкото тяло, която, уви, ние не синтезираме, следователно трябва да си набавяме с храната. Триптофанът е отговорен за нещо, което можем да наречем “добро настроение”. Недостигът на триптофан води до намалени нива на серотонин и други невротрансмитери – което води до влошаване на настроението, депресия и влошаване на концентрацията и паметта.

 

 

От триптофана и саша инчи лесно можем да отидем при утопичната идея за щастливия и здрав човек, който се храни добре, живее добре и разполага със себе си и със света. Като че ли не точно това искаме и не точно сега. Освен в храненето ни тези суперядки навлизат в живота ни по още един механизъм – пазарно-финансовия. През 2009 г. саша инчи се превръща в cash crop за племето ашанинка в Перу. “Кеш кроп” буквално би означавало земеделска култура за поминък, нещо като дините от Любимец, ако държим задължително да преведем термина културно.

 

Какво имаме следователно? Сложна смес от химия, земеделски и икономическо-пазарни фактори, които превръщат саша инчи в бленувана суперздравословна храна, а не просто във вкусна ядка, която можете да хрупате, докато гледате телевизия или четете книга. По същите механизми днес се храним с авокадо, бразилски орехи и макадамия, а някои от областите, които индустриално произвеждат суперхрани(те), трябва да признаем или поне да помислим над това, често биват опустошени (маслодайната палма и Борнео) заради ценни вкусови или хранителни качества, които всички ние непременно трябва да опитаме, включим в менюто си и благодарение на тях да поддържаме здравето си.

 

Някои биха нарекли това отличителна черта на антропоцена – ерата, в която човекът мери всичко, включително отминаващото време (да не говорим за отминаващата природа), със собствените си изгоди и нужди. И все пак, започнахме и ще завършим този текст с желанието да ви представим една храна, до която вече имаме достъп. Опитайте саша инчи, но със знанието, че всяка монета има две страни. Дори монетата на суперхраните.

Зорница Гъркова

от

публикувано на: 27/03/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: