Джоан К. Роулинг: да намериш щастието в мрачните дни

26/03/2020

„Щастието може да бъде намерено дори и в най-тъмните времена…“

 

И макар този фрагмент от цитат да не е съвсем от творчеството на авторката на поредицата за Хари Потър, а е специално написан за един от филмите към книгите, думите важат с пълна сила за живота, който е водила Роулинг, и за начина, по който продължава да живее. Това е силна максима, от която най-вече сега светът трябва да си позволи да се води.

 

Очевидната нормалност на деня с нищо не подсказва, че нещо ще се случи. Както обикновено, 15-годишното момиче гледа своите четирима по-малки братя и сестри в къщата им в Тексас, докато родителите им са излезли до банката. На вратата се позвънява, момичето отваря и вижда пред себе си куриер в униформа на FedEx, който носи пакет. Чак когато „куриерът“ влиза в къщата и се представя с истинското си име, момичето разпознава своя отдавна отчужден вуйчо. Вуйчо, който е насилвал нейната леля. Вуйчо, от когото тази леля е избягала. Момичето поглежда към пакета: това всъщност е нагънато одеяло, облепено с тиксо. Тя не би предположила, че то трябва да бъде използвано, за да заглуши изстрелите, които малко по-късно ще убият цялото ѝ семейство. Включително завърналите се у дома родители.

 

Момичето се казва Касиди Стей и е единствената оцеляла по време на отмъстителната престрелка на озлобения и психически нестабилен роднина, появил се на прага на дома ѝ, за да отмъсти на всеки помогнал на жена му да избяга от него. По време на възпоменателната реч в памет на семейството си Касиди цитира думите, написани за един от приказните герои на Дж.К.Роулинг, обръщайки се към опечалените с думите:

„Щастието може да се намери дори в най-мрачните времена, ако човек си спомни да светне лампата.“

 

За авторката на най-известния млад магьосник тези „най-мрачни времена“ са били постоянно съпътстваща и нежелана константа в живота. Като невидим, но същевремeнно могъщ враг, който просто не си тръгва. Намираща се в това странно времево пространство между завършването на колежа и началото на преследване на смисъл в живота, в главата ѝ се раждат две идеи: тази за младия магьосник, докато чака на гарата закъсняващ влак за Лондон, и да се премести в Португалия. Артистичната идея се появява преди майка ѝ да загуби битката с множествената склероза, а авантюристичната – точно поради тази причина. С бягството си в нова страна тя ще се опита да закърпи опустошителните остатъци от своя живот след загубата на любимото същество и да потърси щастие в тези „най-мрачни времена“, които скоро ще потъмнеят с още един тон.

 

Уви, освен поставянето на началото на най-известната ѝ книга и някои утешителни купони със съквартиранти по поречието на екзотичния Порто, Португалия не носи на Джоан нищо добро. Но тя все още не го знае. Напротив – тя си мисли, че е открила любовта на живота си. Само след 13 месеца брак обаче и току-що родила своята дъщеричка, тя напуска тази „любов“, която всъщност се е оказала физически и психически насилник в лицето на журналиста Хорхе Арантес.

 

Младата майка поема обратно към Великобритания с бебе на ръце, но и с ръкопис на първите три глави от книга в багажа си. Веднъж кацнала в родната си земя, тя изпада в наистина най-мрачните си дни. Самотна и без работа, тя разчита единствено на помощта на сестра си и на социалните помощи. Нещо, което тя описва като трудност да се справиш с позора, но и необходимост. Тогава тя е „толкова бедна, колкото е възможно да бъдеш в модерна Англия, без да си бездомен“.

Диагностицирана е с клинична депресия, а прокрадващите се мисли за самоубийство бавно и сигурно започват да се настаняват в съзнанието ѝ.  Единственото, в което вярва тогава е, че може да разкаже вълшебната си история за младия магьосник, а единственото, за което си струва да го направи и да се бори, е дъщеричката ѝ – Джесика. Така дъното в нейния живот става основата, върху която да го изгради наново. Започва терапия, която ѝ помага да изплува, колкото да продължи да пише първата си книга на стара пишеща машина, седнала в различни кафенета, а дъщеря ѝ – спейки в количката до нея.

 

Малко по малко въображаемият магьосник, като същински Буратино, придобива облика на истинско момче, което има нужда да излезе и да се покаже на света. Това обаче също не става лесно, а след множество поредни откази – първо от литературни агенти, а след като открива такъв – от издателства. Дванайсет от тях отказват да издадат първата книга.  Всички знаем как завършва неговата история – превръщайки създателката му в една от най-влиятелните и богати авторки в света. Истинска магия, биха казали хората, но Роулинг знае, че търсенето и намирането на щастието в мрака е това, което е довело до нейния успех.

Известно време след като Касиди Стей изрича мотивиращите думи на погребението на семейството си, тя получава пакет и писмо, написано на ръка и с пурпурно мастило. Думите в писмото са от името на белобрадия магьосник, когото Касиди е цитирала, но истинският автор е, разбира се, Джоан Роулинг. Съдържанието остава тайна и до днес, но, трогната и вдъхновена от девойката, Джоан не остава безучастна към живота ѝ.

 

Това е само една от малкото истории, до които авторката на Хари Потър се докосва лично. Джоан Роулинг се отдава на живот, в който да помага на хора, попаднали в тъмнината на дните, като им дава сили да светнат лампата и потърсят щастието. Защото то може да бъде открито дори там.

 

Гергана Цанкова

от

публикувано на: 26/03/2020

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: