Фестивалът на черешовия цвят – красота и преходност

01/04/2020

Ханами е красотата. И нейната преходност. Ханами е Фестивалът на черешовия цвят, който ни подсеща за това колко много красота има в света, и то в малките неща – в един крехък цъфнал цвят. Ханами е японската традиция, която напомня, че всичко следва естествения си път. Моно но аваре – идеята за мимолетността и разбирането, че нищо не е вечно. Нека си го напомним и ние. Дори и тази наша криза ще има своя край.

 

Традицията да съзерцаваш цветята

 

Японците обичат да съзерцават нещата. Просто да ги гледат и да им се наслаждават. Затова имат цяла категория от думи, които буквално означават това: „tsukimi“ – „да наблюдаваш луната“ и „fujimi“ – „да наблюдаваш планината Фуджи“. Е, „ханами“ буквално означава „да наблюдаваш цветя“. Тихо съзерцание.

 

Откъде идва Ханами

 

През 812 г. японският император Сага организира първия празник в императорския двор, на който да се наблюдава цъфтежа на черешови дървета. Това тържество било допълнено с храна, музика и писане на поезия и се превърнало в началото на Ханами. Така най-вероятно изглежда историята от гледна точка на японците. Нека обаче се върнем още малко назад във времето и малко по на запад в пространството, където всъщност всичко е започнало.

 

По време на периода „Нара“ (710-794) Япония се стремяла да се издигне като Китай, поне в своите очи, и затова често се насочвала към неговата култура, изпращайки свои пратеници там. А какво се е случвало по това време в Китай? Хората вече наблюдавали… Имали традицията да се взират в красивите цветове на цъфнали дървета. Разликата била, че се любували на цветовете на сливите (“ume”). И това честване на красотата било описвано в китайски поеми. Поеми, които и японците четели.

 

И след като китайската култура била вече изследвана, Япония спряла да се взира в нея и започнала да изгражда своята. Включително поставила началото на ханами като японска традиция. И тъй като японците почитали изключително много черешовия цвят, най-вече черешата сакура, те насочили традицията именно към нейното съзерцание. Сега вече може пак да споменем за император Сага и първото празненство в императорския двор, посветено на сакура.

Свещеността на сакура

 

Японското черешово дърво сакура (sakura) е по-различно от другите черешови и вишневи дръвчета. То не дава плод. То само цъфти и предизвиква възхищение и преклонение пред преходната му нежна красота, обагряща дървото в различни вариации на розовото – от бяло до тъмно лилаво. Крехките ѝ цветчета постепенно се откъсват от дървото и полюшвайки се от вятъра, започват своя магичен танц преди да паднат на земята.

 

Тази приказност са наблюдавали древните японци, свързвайки я с божественото и с природните закони, които са ги насочвали. Цъфтенето на сакура не само им е подсказвало, че пролетта настъпва и е време да засадят земята (най-вече с ориз), за тях е било предзнаменование, че божество се спуска от планините. Имало се е предвид предимно планината  Фуджи – най-високият вулкан в Япония.

 

Начинът, по който е изписана думата, говори за това поверие. „Sa“ е написана като японската дума за „бог“, а „kura“ представлява пиедестала, на който се почита божество.

Ханами днес

 

В миналото да се любуваш на цветовете на сакура е било привилегия на аристократите и самураите, но благодарение на шогуните от клана Токугава, които през XVII век започнали да садят черешовите дървета и на публични места, днес красотата им е достъпна за всички. Дърветата вече са разпространени и извън Япония, дори в Европа и Сащ. Дания например получиха като подарък 200 черешови дървета от Япония по повод двестагодишнината на Ханс Кристиян Андерсен. Имаме си японски дръвчета и в България, пред “Александър Невски” и “Софийски университет” и ако разполагате с тераса, гледаща натам или е част от разходката ви по софийските улици, можете да им се насладите, но набързо.

Каква е прогнозата, ще валят ли черешови цветчета?

 

Фестивалът като такъв се празнува от 1935 г. Датите му се различават в зависимост от региона, защото дръвчетата цъфтят различно – от януари до май. Винаги около две седмици. Към Японската метеорологична агенция има специална асоциация за времето, която съобщава прогнозата за цъфтенето на черешовите дървета и така датите за фестивала се формират. Буквално, ако сте местни, можете да присъствате на фестивала всеки уикенд от януари до началото на май и да се наслаждавате на нежните цветове цяла пролет.

 

“Под сянката на цъфналите вишни никой не е странник” 

 

И така, какво всъщност можете да правите под цъфналите вишни освен да ги наблюдавате? Ами, каквото на почти всеки културен фестивал, но с граници. Организират се масово пикници, като понякога работодателите пускат своите служители в почивка, за да се насладят на това свещено за японците време. Атмосферата е тиха, приятна, с уважение към природата и традицията. По обичай под сянката се пие саке. Представят се фолклорни представления и традиционни храни, и фестивалът се превръща в един културен и изискан пир с музиканти, артисти и поети, които да увековечат красотата и нейната преходност.

 

Вярва се, че вишнево дръвче ще изпълни желанието ви, ако го запишете и го закачите на цъфнало клонче. Не знаем какво си е пожелал професор Хао Ли, който е под карантина в кампуса към Университета в Ухан, но това, което споделя е:

„Вярвам, че всяко бедствие или предизвикателство евентуално ще има своя край. Точно както тези черешови цветчета, рано или късно те винаги разцъфтяват“

 

Нека съзерцаваме повече. Това е цяло изкуство. Хилядолетно. И макар да не можем да присъстваме на нежното разцъфване и дъжда от цветчета, красотата можем да открием навсякъде. И моментите, в които я открием, да ѝ се насладим. Такава е и мисията на Ханами – Фестивалът на черешовия цвят. Защото всичко е преходно.

 

Гергана Цанкова

от

публикувано на: 01/04/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: