Джим Кери: зад маската на комедията

01/04/2020

На въпрос на Джей Лено през 1994 г. как се чувства относно Коледа, Джим Кери отговаря, че това никога не е било щастливо време за него. Помолен е да сподели малко празнични спомени. Той казва, че въпреки цялата радост около празника, за него това е бил страшен период. Защото нещо ужасно се е случило с него, когато е бил на 7… Публиката и водещият затаяват дъх – детските травматични коледни спомени са винаги тъжни и емоционално осакатяващи. Джим Кери започва да разказва как в нощта преди Коледа лежи в леглото си и се опитва да заспи, когато започва да чува шум и стъпки на покрива. Коледни елфи? Помислил си той. Не… Тогава актьорът съвсем сериозно започва разказа си за това как е бил отвлечен от извънземни и са правени експерименти с него. Това е Джим Кери през цялата си кариера – непредвидим и сякаш винаги криещ се зад маската на комедията, а под нея остава тежката, но вдъхновяваща история на един велик актьор.

Как се става Джим Кери?

 

Всичко започва с едно огледало. Уви, не е чак толкова просто. Нужна е и изолация, липса на приятели, дислекция, депресирана майка, уволнен баща, голямо, любвеобилно, но бедно семейство, и един ван. Талантът на Джим пораства в тази атмосфера. И става огромен.

 

Когато е на седем, извънземните всъщност не са го отвлекли и правили експерименти, или поне така си мислим. Никога не можем да сме сигурни с Джим Кери. Когато е на седем се случва друго. На тази крехка възраст започва да се заражда неговият талант. Заражда се не от друго, а както казва по-късно – от отчаянието. Защото, когато е на седем, сядайки на масата за вечеря, вместо молитва, майка му казвала: „Ангината ми е зле. Мога да си отида всеки момент.“ или „Мозъкът ми се влошава до краен предел.“

 

Какво разбира едно седемгодишно дете от това? Че очевидно има нещастна и болна майка, която има нужда да бъде развеселена. И въпреки, че свободното и постоянно говорене за предстоящата смърт на майката сковава детското му съзнание и го опустошава по неразбираем за него начин, малкият Джим намира сили и се превръща във веселия клоун на семейството. Когато родителите ти имат проблеми, порастваш по-бързо. Тези трагични детски обстоятелства са и причината Джим да напише детската книга „Как се върти Роланд“, в която засяга детските страхове, свързани с живота и смъртта.

 

Но да се върнем обратно в детството му. Идва ред на огледалото. То става най-добрият приятел на Джим. При липса на други. Неговата недиагностицирана дислекция прави престоя му в училище още по-труден. Изолацията му обаче всъщност не е била друго, а неосъзнатата нужда да импровизира насаме, правейки всякакви смешни физиономии пред огледалото в спалнята си. Прекараните по този начин часове той описва като „хубаво време“ за него. А явно и продуктивно. А когато не прави своето неосъзнато физическо импро, прави всичко възможно, за да накара майка си да се смее. По всякакъв начин. Дори в най-трудните моменти, защото както казва по-късно той:

„Отчаянието е нужно, за да научиш нещо или да създадеш нещо.“

 

Когато баща му губи работата си и това завлича цялото шестчленно семейство към пропастта на бедността, Джим е на 12 или 13, не помни точно. И докато тийнейджърът е бесен на вселената за случилото се с баща му, ето че получава още един тъжен родител, за когото да се грижи. И да разсмива. А ето я и новата къща – Фолксваген ван. В този ван семейството прекарва половин година, паркирайки го на различни места: в двора на по-голямата му сестра, в двора на семейни приятели или по къмпинги. Изгубеният дом и крайната бедност карат Джим да не допуска приятели в живота си, защото се страхува, че ще разберат колко бедно всъщност живеят. Но въпреки всичко талантът му продължава да расте. И да иска да излезе от караваната, да се покаже на света. Понякога дори тялото на Джим не го побира вътре в себе си.

 

Когато е вече в Ел Ей като борещ се млад комедиант, той си написва чек за 10 млн. долара за предоставени актьорски услуги, слага му дата Денят на благодарността след 3 години и го прибира в джоба си. Всеки ден визуализира как ще може да го осребри. След 3 години, малко преди Деня на благодарността, той разбира, че ще вземе хонорар от 10 млн. долара за филма „От глупав по-глупав“. Но визуализацията работи само ако и ти работиш.

„Не можеш просто да визуализираш нещо и да отидеш да изядеш един сандвич“

 

Джим Кери е един от малкото останали сериозни клоуни, които дотолкова са усъвършенствали умението да прикрият болката със смях, че понякога дори постигат нейното убийство. А в това именно е смисълът на комедията. И на живота.

„Забрави болката. Осмей я. Намали я. И се смей.“

 

Гергана Цанкова

от

публикувано на: 01/04/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: