Dua Lipa и нейната носталгия по бъдещето

06/04/2020

В последните месеци музикалните критици по целия свят изразяват заслужено силно впечатление от творческия талант на едва 18-годишната Били Айлиш. Подкрепена, разбира се, от композиторските, изплетени със златни нишки, умения на нейния брат – Финиъс. Песните, които двамата създават, трудно биха могли да бъдат стилово дефинирани. Но дори и най-стабилните критици на съвременното изкуство признават, че ако има нещо хубаво в новата музика, то това е липсата на стилови ограничения. В песните се преплитат несъвместими (до скоро) жанрове, течения и епохи в изкуството. А смесването им, когато представлява плод на задълбочени проучвания, постига страхотни резултати. Постижения, еквивалентни с понятието новаторство. 

 

Следвайки тази мода, в музиката сякаш позачезнаха артисти с класически, изчистени стилови форми. Такива, създаващи албуми с фокусирана, стегната конструкция и хомогенна енергия. В линиите на подобни разсъждения смело можем да отбележим дефицита на изгряващи ефектни поп диви от ранга на Мадона, Бионсе, Риана или Лейди Гага. Артист, усвоил милиони инвестиции от огромен лейбъл, притежаващ способността да владее с шоу милиони слушатели на стрийминг платформи из планетата. 

 

Музикалната компания Warner Bros Records UK забелязва още преди четири години описаната бизнес ниша. И не се колебае особено дълго в избора за подходящата дама за главната роля. Тя впечатлява с привлекателна същност, завидни гласови умения, силно въздействаща аура, но и с отлични композиторски възможности. Именно те убеждават Warner в правотата на тяхното решение. А доказателството – хитът “Hotter Than Hell”, в чиито продуцентски сесии тийнейджърката тогава участва активно.

 

 

За онези от вас, следящи изкъсо модерната музика, името ѝ е добре познато – Дуа Липа. Родена в най-подходящото за поп звезда място – Уестминстър, Лондон, нейният произход всъщност добавя нужната за успех в днешно време екзотичност. Родителите на привлекателната брюнетка са от косовско-албански произход, а от баща си наследява чувството за мелодии и рационален, маркетингов нюх. Таткото Дукаджин, по професия маркетинг мениджър, с гордост оглавява косовската рок банда Oda. 

 

Бързо превъртаме лентата към началото на 2018-а, когато Дуа Липа вече обикаля света с турне в подкрепа на супер успешния си дебютен албум, носещ нейното красиво име. Тук вмъкваме любопитния факт – думата “дуа” в превод от албански език значи любов. Та, след тоталните хитове “New Rules”, “Electricity” с Марк Ронсън и Diplo от Major Lazer и отличената с Брит за най-добра песен на 2019-а – “One Kiss” съвместно с Келвин Харис, над английската изпълнителка надвисва сянката на втория студиен албум. 

 

Не са малко примерите за провалени кариери на артисти точно около тази стъпка в развитието им. Дуа Липа обаче предприема вероятно най-правилните ходове в ситуацията: “Онова, което исках да постигна, беше да напусна доброволно зоната си на комфорт. При това не самоцелно, а в опит да създам музика, която достойно може да се нареди до любими поп класики от годините.” Цитатът облича в логика избраното заглавие на албума – “Future Nostalgia”. Заедно със съзерцанието на поп културата от минали времена, желанието на амбициозната изпълнителка остава във втория албум тя да бъде вярна на свежата си идентичност. А и на развилите се с времето творчески възможности.

 

Водена от изградените принципи, 24 годишната изпълнителка дори решава да загърби часове прекарани в студио с мечтаните фънк, поп, хит гурута: Найл Роджърс, Макс Мартин (който невероятно, но факт – не присъства в кредитите към нито една песен в новия запис), Марк Ронсън и Фарел Уилямс. И предприетата смела стъпка се оказва добре премерен риск. Причината: Дуа Липа издава експлозивен албум, оставящ те без дъх, буквално учебник за модерна танцувална музика. “Future Nostalgia” най-точно може да бъде описан, като един от онези студийни проекти, в които всяка песен звучи хитово. Такава продукция е създал екипът на британския артист заедно с нейните съ-композитори: Джеф Бескър, Иън Къркпатрик, Стивън Козменуик, Андрю Уат и Стюарт Прайз.

 

11 ярко изразени сингли, въплъщаващи в себе си вечните примери за качествена забавна музика. Докато слушате записа, ще се подсещате за MTV ерата и тийн периодите си пред телевизора, в опит да имитирате оновааа велико движение от клиповете на Гуен Стефани, Spice Girls, Мадона, Moloko, Blondie и Кейти Пери. Между редовете на лириките се засягат теми като способността да надмогваш трудностите, женската сила, стремежът към равноправие на половете и себедоказването за самостоятелност. Независимо от всичко и всички песимистични мисли. 

 

Затова още в откриващото едноименно парче “Future Nostalgia”, Дуа Липа изпява с достойнство: “Каквото и да правиш, ще успея и сама!/зная, като женската ми алфа, рядко си срещал досега.”  Вдъхновяващ, силно въздействащ и резониращ вярно с тенденциите – така оптимистично звучи песента. В сравнение със следващите песни от записа, първият трак се усеща различно и донякъде експериментално. Английската изпълнителка в комбинация с щатския продуцент Джеф Бескър не се свенят да ползват доказаните ефекти от творчеството на Daft Punk. При това още в първите акорди на албума. Смелостта в песента играе роля на перфектен портал към един истински обещаващ албум.

 

BPM-ът продължава да бъде високо вдигнат, защото следва един от отличителните моменти. “Don’t Start Now”първият сингъл от “Future Nostalgia”, който преди половин година постави високо летвата пред младия артист. В музикално отношение всяка песен от тавата трябва да отговаря на темата за носталгията по нещо любимо, но отминало. Тук скритата нишка се изразява в диско бас линията. А иронията се въплъщава в текста, разкриващ перфектната изповед за раздяла.

 

 


Парчето “Cool” е дълго работено и довършено благодарение на съвместната работа с шведската изпълнителка и композитор Tove Lo. В бриджа на този трак можем ясно да намерим червени нишки с таланта на Lady Gaga. Онези поп качества на американската изпълнителка, с които спечели целия свят. Към него се е прицелила и Дуа. А по нейните думи, нещо в палитрата на гласа ѝ ни връща към божествения регистър на Prince.

 

“Future Nostalgia” продължава с две от най-ударните си парчета. Тук бихме искали да отбележим – в целия запис няма нито една балада. Слушателят не открива нито за миг несигурност в образа на артиста. Тя уверено танцува, прескача от тема в тема като отличник, който освен всичко друго изглежда секси. Сингълът “Physical” и следващата зверска композиция “Levitating” ни изстрелват в окото на партито. Мелодиите, ритъмът и цветовете се завъртат във въртележка от вълнуващи емоции.

 


Най-спокойният трак в записа носи заглавието “Pretty Please”. Само че с груув, който трудно може да бъде овладян. Контрастът с другите песни се изразява в минималистичността. Реално по-голяма част от “Pretty Please” се движи около бълбукащата бас линия. Шведският композитор и музикален продуцент Макс Мартин може би ще понаучи нещо от Иън Къркпатрик. Макар че “Pretty Please” в основата си препраща към “Can’t Feel My Face” – шедьовърът на The Weeknd. 

 

Задължително маркираме присъствието на очарователната щатска изпълнителка и композитор Джулия Майкълс. Жалко, че настъпилите обстоятелства в света отмениха редица световни фестивали, планирани за това лято. Дуа Липа със сигурност също се чувства нещастна, че ще лиши себе си и своята публика от магията на живото изпълнение на трака “Hallucinate”. По отношение на бийта, продукцията се доближава до диамантите в проекта – “Don’t Start Now” и “Physical”. Набиращият популярност SG Lewis и изпълнителката Frances демонстрират прекрасен усет към прогресията. А парчето дооформя стихията си със семпъла от брилянтното изпълнение “Telephone” отпреди известно време на Lady Gaga и Beyonce. 

 

Албумът “Future Nostalgia” продължава с още две феноменални денс парчета. “Love Me Again” и видео сингълът “Break My Heart” бетонират Дуа Липа като най-свежата и любопитна поп изпълнителка в началото на десетилетието. Британката и нейният екип успяват по брилянтен начин да въплътят точно в тези две композиции легендарни фрагменти от формациите White Town и огромните INXS. Тракът “Love Me Again” започва именно с прочутия щрайх от “Your Woman” – сингъл отличен за най-слушаната песен на Острова за далечната вече 97-а. Осмата песен в албума засега се явява личен фаворит на Липа, която не скрива в лириките своята позиция по темите за женската сила и талант. 

 

А “Break My Heart” ни дарява с искрено фънк настроение. По полиран начин в него се вмъква онази влудяваща бас линия от великото “Need You Tonight” на INXS. Риф, създаден от Андрю Фарис – китаристът на австралийската банда в края на 80-те, който продължава да звучи подходящо за днешна хитова продукция. 

 

“Break My Heart” може да се гордее с отлично анимирано видео. А пък ние, българите, можем с кеф да го пускаме на чуждестранните си приятели. Клипът демонстрира наяве професионализма на работещите в Киноцентъра “Бояна”. Именно там са снимани големи части от футуристичния спектакъл, оглавен от Дуа Липа. А някои от перфектно представящите се танцьори също са безкрайно артистични наши сънародници. 

 

 

Вариативноста във “Future Nostalgia” се гарантира от последните песни: “Good in Bed” (разказваща за това колко е важно двама души да бъдат свързани от много повече от първичните им пориви) и “Boys Will Be Boys”посветена на домашното насилие над жени. Социален недъг на обществото, който според следващата голяма поп звезда се поражда в отношенията между хората още в техните ученически години. 

 

Това, с което най-вече впечатлява английската изпълнителка Dua Lipa във втория си албум “Future Nostalgia”, са увереността в собствените ѝ сили, начинът, по който конструира всеки следващ поп сингъл и желанието да бъде перфектна в звука. Английският артист с балкански корени притежава потенциал, интелект и обаяние, които успешно могат да я преведат през нейната кариера. Определено е открила верния път за сбъдването на мечтите си. 

 

Боян Бочев

от

публикувано на: 06/04/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: