Thundercat: “Светът е такъв, какъвто е!”

10/04/2020

Стивън “Thundercat” Брунър е славен бас китарист, който вече повече от две десетилетия получава признание от всички точки на света. Комплиментите към 34-годишния музикант от Лос Анджелис са напълно заслужени. Потвърждения за качествата му на композитор и инструменталист се намират лесно. Албумът “To Pimp A Butterfly”, официално провъзгласил Кендрик Ламар за най-значимия хип-хоп творец на нашето време, турнетата с R&B легендата Ерика Баду, пънк периодът му с машините Suicidal Tendencies и близкото сътрудничество с G Funk пионера – Snoop Dogg греят със златен шрифт в CV-то на Стив Брунър.

 

Там добавяме и последния му солов запис “Drunk”, за който често се сещахме през любовните си лета. Благодарение на изящни тракове, като “Them Changes”, “Show You The Way” и “Friend Zone” ексцентричният артист пообиколи още места по широкия свят, печелейки завинаги фенове на авторската си музика. Наследил афро-футуризма на герои от ранга на артистите Джордж Клинтън (Parliament Funkadelic) и Нийл Роджърс, Thundercat продължава да смесва виртуозни изпълнения със забавно, близо до наивното отношение към огромната музикална индустрия и нейните добре оформени шаблони.

 

За да разбере света на Стив Брунър, човек най-добре първо да изключи стандартните възприятия. Защото изкуството му шокира с често несвързани прояви. От една страна – всеки, уважаващ себе си меломан ще чуе в инструменталите на песните най-креативния баскитарист на планетата в днешно време. (Изпреварил поне според нас по креативност и изкусност дори мохикан като Флий от Red Hot Chili Peppers). От друга гледна точка, лириките и сякаш неувереността да завършва гениалните си хрумвания, биха могли да лишат феновете от всепоглъщащо изживяване. Мислите му блуждаят от всевишна благодарност към котките, намерили обувките му точно навреме, преди да припадне от непосилно количество алкохол, до смела социална солидарност с братята афроамериканци.

 

Но, както сам споделя – Стивън Брунър си е такъв, какъвто е. До известна степен разглезен в своята виртуозност, която запленява съзнанието. Слушайки новия му албум “It Is What It Is” – усещането напомня на дълго взиране в нощното небе. В търсене на отговорите за това, което се крие или вече ни чака отвъд далечните галактики. Може би и там песните блуждаят. Подобно на тези 15 композиции, създадени от двама от синовете на инструменталната бийт музика – Thundercat и Flying Lotus.

 

 

Басистът от двамата признава с въздишка в едно интервю: “Да, последните години бяха наситени с интересни случки. Накараха ме да се замисля повече върху живота. Но пък винаги се намира място за разни щуротии.” От думите, а и от песните в четвъртия соло проект на Thundercat научаваме, че в него се преплитат детинска любов (суперсилата ѝ е мега кърпа за глава с картинка на дракон), огромна загуба по отишли си близки, бързата смяна на велико щастие и всепоглъщаща емоционална пустош. Или, за да обобщим – трикът на света, в който живеем (особено в момента), е да го приемем такъв, какъвто е.

 

Заглавието “It Is What It Is” до голяма степен ни препраща към текста за сингъла “What’s the Use” на покойния вече Мак Милър. Супер талантът ни напусна през септември 2018-а, оставяйки съкрушени своите хора. Един от тях безспорно е и Стив Брунър. Белег за топлата връзка между двамата творци е фактът, че те се чуват часове преди Мак да отплува към невидимото. Непрежалимата загуба често се явява близка среща с реалността. На различни места в албума, Thundercat човърка в раната, но най-дълбоко стига с един от синглите “Fair Choice”.

 

 

Парчето изцяло е посветено на Мак. В него Стив събира съкровените си мисли. Загубата кара непредвидимия музикант да погледне честно човека в огледалото. Неговият свят никога няма да да бъде същият. Тук парти-лудостта и тийн глупостите остават изолирани. Да, така изглежда реалността – понякога щастлива, изпълнена с всемирна любов. Друг път гадна и безмилостна. Колкото и да ти е тъжно, примири се, за да продължиш напред. Каквото, такова…. Бъди щастлив, че още си тук.

 

Достигайки до всемирни изводи, Thundercat майсторски ги изразява в космически дзен композиции и афро-джаз съвършенства. Веднага след интрото идва епично изпълнение. “Innersellar Love” взривява с уменията на израсналите заедно през годините: Камаси Уошингтън – саксофонистът на нашето време; Стив и единия му брат барабанистът Роналд Брунър Младши. По нататък в записа се натъкваме на други важни послания. “Miguel’s Happy Dance”е кръстено на още един приятел и очевидно стойностен аранжор и пианист Мигел Атууд-Фъргюсън. С това парче Thundercat иска да ни припомни и особено в днешния ден е важно да чуем съвета му: скоро всичко ще се оправи и слънцето отново ще изгрее на нашите улици. Важно е да действаме по своя си начин, и рано или късно той ще ни се отблагодари.

 

Музикантът слага акцент за младите слушатели – прекомерното влияние на социалните медии не носи нищо хубаво. В instagram често славата, блясъкът и постиженията изпреварват същината на процеса. Прецакват изминатия път до успеха. Карат те да изгубиш творческото, специфичното за теб.

 

В едва 52-секундната композиция “Existential Dread” Thundercat осъзнава остаряването в кратко и ясно послание. Признава си го с усмивка, добавяйки важна поука за настоящите тъмни времена, в които се случва да живеем: Не съм сигурен какво се задава, но всичко ще бъде добре, докато продължавам да дишам.”

 

Както вече споменахме обаче, артистът, личността на Стивън Брунър трудно стои на едно място. Особено, когато в него се претрупа с философки теми. Пример за това е парчето “Funny Thing”. С него приемаме покана за псайхъделик парти около някой тузарски басейн в LA. А там вечерта може да завърши по различни, често непредсказуеми начини. Диско-фънки бийтът, примесен със 70-арско чувство за мелодия, правят от песента нещо близо до парти бенгър. Продължаващ сякаш нарочно едва по-малко от две минути.

 

Но такъв си е Thundercat. Все едно му е писнало, сякаш му е скучно да бъде толкова добър в композициите си. На него изключително не му се занимава само с едно нещо. Кратките песни, а и приносът на продуцента Flying Lotus, който буквално е спасявал от кошчето тези искрени импровизации, затвърждават наблюденията. Все пак, в някои песни от “It Is What It Is” 34-годишният басист от LA се доближава до пълната реализация на идея. И това безпорно е великолепното изпълнение “Black Qualls”. Отлично включване от китариста и вокал Стив Лейси (познат и от формацията The Internet), лидера на зверските фънкари Slave – Стив Арингтън и човека на момента – Childish Gambino. В изпълнението чуваме и твърдата позиция на Thundercat по темата с равнопоставеността в живота – “Стига вече сме живели в страх!/Ако не говорим открито, то кой ще го направи?”

 

 

Ако теглим чертата, “It Is What It Is” на Thundercat излиза извън традиционните стилови рамки. Макар че в основата си инструменталите звучат фънки, а вокалите – R&B. Това обаче не е същественото. Албумът се явява философска терапия за артиста, помагайки му да превъзмогне мъката от раздялата с приятели и ни припомня, че единствено действието ще ни помогне. Прекалените размисли не помагат, а съвършеността почти не съществува.

 

Затова се облегнете и си пуснете: “Светът е такъв, какъвто е!”

 

Боян Бочев

от

публикувано на: 10/04/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: