Фестивалът Коачела: носталгия по хипи културата

15/04/2020

5 ноември 1993 г. е и Pearl Jam се чувстват притиснати и ограничени от монополистичната политика за продаване на концертни билети в САЩ. Те решават, че ще саботират компанията монополист и сами ще потърсят място за своя концерт, продавайки билетите на достъпни за всички цени. И ето че те се намират в пустинята на Калифорния, забивайки парчетата си на просторните и труднодостъпни земи на „Емпайър“ Поло Клуб в долината Коачела. Коментарът на вокалиста Еди Ведър по повод необичайното и необитаемо място на събитието е повече от красноречив, той е метафора на търсенето на цялостната свобода.

„Трябва да пробягаш далечни разстояния, за да си осигуриш малко пространство в тези времена.“

 

След концерта на Pearl Jam мястото, приютило това емблематично събитие, продължава да носи свободолюбивия дух на групата. Същото свободолюбие, което е в основата на хипи културата. Да живееш свободно, без да получаваш измислено наложени ограничения, целящи материалната облага на света. Именно този протест на духа на Pearl Jam и откритието на тази „нова земя“ в пустинята на Калифорния слага далечното начало на фестивал, който ще върви по стъпките на традицията на хипи културата. Или поне воден от носталгията по тези времена. „Коачела“ – фестивалът в слънчева Калифорния – започва да се заражда като леко провидение в съзнанието на Пол Толет – съоснователя на компанията „Goldenvoice“, организирала концерта на Pearl Jam в долината Коачела.

До 1997 г. компанията вече има затруднения да задържи големи изпълнители и идеята за промотиране на нови артисти е започнала да заляга като основна в политиката на бъдещото музикално събитие.

 

Същата година Толет присъства на „Фестивала Гластънбъри“ – най-големият музикален фестивал в света и днешният еквивалент на този в Коачела. Вдъхновен от това мащабно събитие във Великобритания, промоутърът започва да раздава там брошури, показващи слънчевата долина на Калифорния. Контрастът с предимно калната и дъждовна обстановка на Гластънбъри е моментален. Слънчевите памфлети промотират пустинята на Калифорния като едно ново, нестандартно място за открити музикални събития.

 

И ето, че настъпва 1999 г. и първото издание на музикалния фестивал „Коачела“ ще се състои през октомври, но е обявено през август. Прекалено малко време за кампанията и истинско финансово самоубийство за чисто нов фестивал. Друго злочестно събитие е случващият се тогава „Уудсток 99“ (подражаващ на оригиналния от 1969 г.), който бива съсипан от грабежи, пожар и обвинения в изнасилване. Всичко това прокарва сянка на съмнение дали „Goldenvoice“ ще се справят със събитие от такъв размер.

 

Първото издание на „Коачела“ е далеч от успешно, почти предизвиквайки банкрута на компанията. Е, със сигурност фалира Пол Толет, който продава къщата и колата си. На следващата година фестивалът не се състои. 2001-а е годината, в която „Коачела“ – фестивалът на музиката и изкуствата – ще направи втори опит за покоряване на по-свободолюбивите меломани. Месецът на провеждане вече е април, за да се пребори жегата през октомври, съпътствала първото издание.

 

През 2020 година обаче (поради известна на всички причина) той е отложен за октомври. Което го връща обратно към корените му. И въпреки че през 2001 г. не успява да ангажира достатъчно артисти, за да запълни двудневно шоу, и фестивалът се състои само в един ден, събитието полага своите основи и следващите години са доста по-добри. Оттогава, малко по малко, „Коачела“ се превръща в един от най-популярните и интересни музикални фестивали, като за последната 2019 г. билетите са продадени за около час. Пол Толет вече е президент на компанията и една от най-значимите личности във фестивалната сфера.

 

Какво е Коачела?

 

На първо място Коачела („Coachella“) е град. Момент, и това не е точно така. Защото градът, намиращ се в долината със същото име, всъщност е трябвало да се казва „Кончила“, или „Conchilla“, което е испанската дума за „малка черупка“. В миналото са намерени множество именно от тези малки черупки, останали от отдавна пресъхнало праисторическо езеро. Вярва се, че името на града произлиза от тази природна находка. Само че печатна грешка, направена на карта на местността, която е трябвало да се предаде на Тихоокеанската презконтинентална железница, определя днешното име на града и вместо Conchilla жителите на градчето се съгласяват на сгрешеното Coachella. Било е по-евтино, отколкото да напечатат нова карта.

Фестивалът

 

Това, което „Фестивалът на музиката и изкуствата Коачела“ предлага е едно музикално богато, духовно свободно и артистично изживяване на открито, директно под топлите калифорнийски слънчеви лъчи. Пространство, където всички видове музика от рок, през електроника и техно, до хип-хоп и инди оживяват заедно.

Музикалните фестивали са запечатали мястото си през годините като време, в което се създава музикална история. Те пишат и непрестанния саундтрак на хедонизма. А тази история и този саундтрак, безспорно, официално започват да се пишат през 1969 г. „Уудсток“ – време за мир и музика. Хипарският дух и до днес се опитва все пак да живее сред фестивалните тълпи макар и облечен малко по-дизайнерски.

 

„Коачела“ вече се провежда в два поредни уикенда, по време на които от множеството сцени постоянно се лее жива музика. Има две главни сцени под открито небе, където се представят хедлайнерите, и няколко закрити, чиито тенти носят имена на пустини.

И въпреки че „Коачела“ днес изглежда по-скоро като подиум, на който всеки е „наметнал“ хипарския дух, защото мисли, че му стои ексцентрично, фестивалът все пак нашепва за “дните на музика и мир”. За тези, които искат наистина да усетят свободния дух от 60-те, и които нямат против рядкото къпане в обществени бани, къмпингът на „Коачела“ е насреща. Палатки и живот в стил „дете на цветята“ донякъде доближават дните, прекарани там, до дните, които фестивалът носталгично иска да пресъздаде.

 

Разбира се, VIP зоната е извън тази приказна идея, залегнала в идеологията на почти всеки фестивал на открито. Защото се съмняваме, че което и да е себеуважаващо се хипи има 9500 $ за къмпинг пакет.

 

Да не забравяме изкуството

 

Освен за музика пустинното събитие е сцена и за визуални изкуства, арт инсталации и скулптури. В много случаи представеното изкуство е интерактивно и позволява на посетителите по някакъв начин да се докоснат до него и да бъдат част от него. Като ракетата H.I.P.O. от 2019 г. например, снабдена с няколко зали, в които хората могат да се въвлекат в концепцията на арт инсталацията, и да пообщуват с… хипопотамите вътре.

 

×

 

И ако в началните години на фестивала организаторите предимно са рециклирали изкуство от друг известен фестивал – „BurningMan“ – поради липса на бюджет, то днес артистите вече създават своите произведения специално за „Коачела“. Като изгубения астронавт, попаднал в измерението на фестивала.

Хипи културата е усещане за свобода, което зад всички модни марки, окупирали „Коачела“, зад всеки задължителен тоалет в стил „дете на цветята“, се разтваря вътре в нас в момента, в който музиката зазвучи. Защото духът живее с тези невидими космически вълни. Носталгия или мода е днешният фестивал „Коачела“? Има ли значение? Много често те вървят ръка за ръка. Peace.

 

Гергана Цанкова

от

публикувано на: 15/04/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: