Парк Йонми, която избяга от Северна Корея, за да живее

15/04/2020

Трудно можем да си представим живота в Северна Корея. Неизменна част от ежедневието ни е свободният достъп до храна, а фактът, че имаме покрив над главите си, електричество, интернет и смартфони, е нещо естествено за нашето време. Да разполагаме с права и да се борим за тях, ако някой се опита да ги наруши, е нещо нормално за нас. Да сме свободни и да взимаме сами решения – също. В Северна Корея на тези неща може да се радва само управляващата партия. Народът гладува и няма достъп до информация, различна от подадената. Не може дори да се пътува от град до град без разрешение и причина. Правилата са много, но права няма. Самото население не осъзнава, че е изолирано, то вярва, че живее най-добре от всички други по света, защото семейство Ким работи денонощно за тях. В това вярва и Парк Йонми до момента, в който решава да избяга.

 

Бягството

 

В севернокорейския град Хиесан, близо до китайската граница, е родена Парк Йонми. Възпитавана в брутална и параноична атмосфера под диктатурата на семейство Ким. Припадащите хора от глад по улиците са ежедневие, това е нещо естествено, което малката Йонми не приема за притеснително. До момента, в който арестуват баща ѝ за търговия на черния пазар. Така сравнително проспериращото ѝ семейство се разпада и приемат под покрива си непознатия до този момент глад. Цялостният контрол върху ума, страха и глада карат малката в този момент корейка да мисли, че управляващите четат мислите ѝ. През 2007 г. тринадесетгодишната, недохранена Парк Йонми, и майка ѝ бягат от Северна Корея в Китай. Първоначално те си представят Китай като Обетованата земя – място, в което ще намерят храна и свобода, вместо това осъзнават, че са станали жертви на трафик на хора. След много премеждия Парк намира път през Монголия до Южна Корея. Животът на свободен човек обаче се оказва много по-различен и тя трябва да мине през болезнен период на приспособяване. След като завършва образованието си в университет, тя става водещ защитник на правата на човека и автор на книгата ”За да живея”, в която разказва цялата си история.

 

За живота в Северна Корея

 

Както казах и по-рано, гладът в тази страна е част от ежадневието. Гост, който ходи от къща на къща и доста често взима по някой със себе си. Трудно е да опишем това чувство. Повечето от нас не са изпитвали такъв глад. Той не е просто физически, хората гладуват умствено и душевно. Хранейки се с диета от лъжи, объркване и контрол. Малко хора си позволяват да гледат контрабандни филми като „Титаник”. Забранен филм, който трябва да се гледа много предпазливо, защото полицията може всеки момент да влезе и да арестува цялото семейство. Със сигурност словосъчетанието „спокоен живот” има различна дефиниция за севернокорейците.

 

Това е място, на което спокойно са се разположили насилието и контрола. Включвайки затворнически лагери, изтезания и изнасилвания. Но също така и психическото насилие обвързано с постоянната паника, която оставя приглушени петте сетива, от страх, че диктаторът може да види емоция, която не е в услуга на „великия водач“, знак на нелоялност и измяна. Контролът на ума е толкова сложен и причудлив. Радиостанциите са заварени само на един канал и оставени в домовете – за да може гражданите да чуят посланието на водача, когото приемат за Бог. Страхът от съседа да не те наклевети за нещо. Родителите се страхуват от децата, децата се страхуват от родителите си по същата причина. Награди, наказания и разследвания – постоянни разследвания. Любовта може да е само една – към водача. Представете си, че това е вашето ежедневие – колко може да издържите?

 

Парк Йонми бяга от този ад на 13-годишна възраст, пътят ѝ до свободата е осеян с много камъни и дупки, но тя успява. Бива продавана, купувана като робиня, но стига до свободата. Може би най-важното от всичко е, че в книгата си тя не разказва историята си с омраза или огорчение към онези ужасни мъже, които брутално поробват цяла държава в продължение на почти век. Тя нарушава физическата власт на семейство Ким, когато бяга от господството им – на висока лична цена и риск. Тя прекъсва нишката изтъкана от страх, изправяйки се пред тях, като им показва, че няма да мълчи за това, което са направили и продължават да правят.

Днес тя е активист, който усърдно работи, за да привлече общественото вниманието към потисничеството в родината си. Невероятно е колко далеч е стигнала. Учи наказателно право в Сеул и продължава да дава интервюта за живота си в Северна Корея. Иска световната общност да разбере, че там всеки ден е борба за живот. В момента е считана за враг на родината си поради бягството си. Сами разбирате, че не може да се върне… Освен това останалата част от семейството ѝ изведнъж изчезва. Много хора избягали от диктаторският режим в азиатската държава се скриват, променят името си и искат да забравят всичко. Йонми обаче приема всичко, което е преживяла и иска да промени бъдещето на тази страна. Силно вярва, че някой ден този режим ще падне, а южнокорейци и севернокорейци ще могат да се прегърнат отново.

Елмира Джома

от

публикувано на: 15/04/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: