Клод Франсоа и пътят на „My Way“

14/04/2020

Колко е дълъг пътят на една песен? На големите песни – много и всяка от тях има свой собствен. Нека ви разкажем за „My Way“ и нейния път. Той е свързан с френската поп легенда Клод Франсоа. А колко е дълъг неговият път?

 

Ако една песен се ражда с твореца си, то „My Way“ се ражда през 1940 г. със създателя на песента. Не, това все още не е пътят на Клод Франсоа. Тогава се ражда Жак Рево, човекът, който след 27 години ще стане бащата на „My Way“. Една година преди Жак да се роди обаче, през 1939 г., в малкото градче Исмаил в Египет, чаша с черно кафе се обръща от ръката на гледачка и на бременната италианка Лусия е предсказано, че ще роди момченце.

„Неговото име ще бъде изписано с пламтящи букви.“

 

Съдбата на малкия Клод Франсоа е предопределена – той ще бъде нещо необикновено, ще изгори в този живот. А животът му започва точно където и предсказанието: в сърцето на Египет, на брега на Суецкия канал – на същински пустинен остров, роден от майка италианка и баща французин. Баща му е важна фигура в обществения живот в Исмаил, работи за компанията, построила Суецкия канал, и контролира движението на кораби по него. Когато обаче през 1956 г. настъпва бурното време на национализация на Суецкия канал, семейството на Клод е принудено да се завърне в Монако, където наемат малък и скромен апартамент в Монте Карло. Дотук с идилията на детството в слънчевата страна, където малкият Клод се е научил да свири на виола и пиано, подтикнат от музикалната му майка и където той и сестра му изживяват наистина щастливи и безгрижни детски години.

 

Бащата на Клод се разболява тежко и седемнайсетгодишното момче поема отговорността да се грижи за семейството, започвайки работа като банков чиновник. Това обаче не е работа за артист, а просто източник на храна за неговото семейство. Утехата открива вечер, когато заработва допълнително, свирейки на барабани по клубовете на Френската Ривиера. Барабаните е усвоил като дете, съвсем сам. Танцовите си умения, които след години ще останат в музикалната история, също. Преследването на музикална кариера обаче става причина баща му да му обърне гръб, неуспявайки да оправят отношенията си преди неговата смърт. Изгубената още преди това бащина обич ще тласка Клод през целия си живот да търси и желае на всяка цена одобрението и любовта на всички.

 

Това, което извежда Клод Франсоа от нощните заведения до френската музикална сцена, са неговата отдаденост на музиката, безгранична енергия, адаптирането му към всяка нова музикална вълна и мениджърското му отношение към работата. Той променя външния си вид, защото не го харесва; гласът си понякога определя като „патешки“, смята се за нисък и живее винаги в сянката на Джони Холидей – френският Елвис Пресли. Това не го спира да преследва мечтата си, в която наистина изгаря, но може би го превръща в егоцентричен и имащ нуждата да контролира всичко човек. Той ще бъде обичан и известен, цената е без значение.

Клод е почти на върха (и сякаш винаги си остава там, той винаги се стреми към повече). Вече е направил забележителни адаптации на американски хитове, феновете го обожават, чакат го пред дома му, преследват го и се възхищават на енергичните му танци и момчешки вид.

 

1967 г. е и Клод получава демо на песен с предложението тя да бъде изпята от него. Прекалено е бавна, не пасва на стила му. Клод вече е известен с  бързите си парчета, с бийт, който те кара да танцуваш. Връщат отговор „Не“. По това време манията му за контрол и разяждащата ревност разбиват поредната му сериозна връзка – тази с френската млада звезда Франс Гал.

Тяхната любовна афера продължава близо три години, но ето че измъченият ѝ край идва юли 1967 г. По това време обаче се е родило нещо друго.

 

Жак Рево е вече на 27 години и е сравнително известен автор на песни във Франция. Наскоро е написал една песен, изпратена в Лондон към под-издателска компания, която да запише английско демо, и така песента да бъде предлагана извън Франция. Нещо съвсем обичайно по онова време. Метод, чрез който песните да станат интернационални. Английското демо за песента на Рево записва тогава все още прохождащият Дейвид Боуи и нейният път започва.

 

 

Този готов за големия свят вариант на песента отпътува за Лос Анджелис, където е предложен на известната тогава певица Петула Кларк. Рево, смеейки се, казва, че и до ден днешен чака нейния отговор. И по-добре. Песента е предложена и на Далида – красивата италианска певица, родена в Египет и получила признание в цял свят. Отказ. Единственият, който иска песента, е известният френски певец – Ерве Вилар. Той обаче според създателя на песента не е подходящ за нея и пътят ѝ продължава.

 

Юли месец през 1967-а е, Клод се е разделил с Франс Гал и е в Кан. По същото време и Рево е там. Срещат се на Лазурния бряг, където обядват. По време на този обяд Клод се шегува с Рево, казвайки му, че пише песни за всеки друг, но никога не е написал нищо за него. Композиторът тогава му отвръща:

„Не съм писал нищо, откакто ти пратих онази песен през май. Знаеш…, тази, която не ти прилягаше на стила.“

 

Клод дори не си спомня самата песен и кара Рево да му я изтананика. Месец по-късно, събрани около басейна на вилата на певеца, двамата сглобяват мелодия и текст. Думите, написани на салфетка само няколко дни преди това и с цялата мъка от една отиваща си любов, стават думите на новия френски хит „Comme d’habitude“ („По навик“), посветена на раздялата на Клод Франсоа и Франс Гал.

 

 

Пътят на тази песен обаче още не е приключил, защото когато канадският музикант Пол Анка е във вилата си в Южна Франция и чува по радиото Comme d’habitude, си казва: „Глупава песен, но в нея има нещо. Трябва да я имам.“ Откупуването на правата става бързо, лесно и… безплатно. Никой не очаква тази мелодия да се превърне в една от най-разпознаваемите и значими песни за всички времена. Канадецът преработва песента до по-класическото ѝ сегашно звучене и започва да обмисли дали самият той да не я изпее, но така и не намира вдъхновението за това. Ще го намери в друг човек.

През 1968 г. Пол Анка и Франк Синатра се срещат на вечеря. Тогава Синатра споделя, че вече е изморен, че иска да направи нещо последно, с което да приключи кариерата си. Не може повече. Още същата вечер Пол Анка пренаписва текста ѝ, мислейки си какво Франк Синатра би искал да каже и как той би го казал, или по-скоро „направил по свой начин“. Останалото е история.

 

Но един друг човек го е „направил по своя начин” пръв. Клод Франсоа се бори за своята кариера, променя се заради нея, превръща я в свой живот, който за съжаление винаги трябва да е под негов контрол. Контрол, който не го напуска дори когато е в банята в апартамента си в Париж и с крака, все още потопени във водата, се протяга към леко примигващата крушка на стената. Светлината на крушката светва, а животът на Клод Франсоа изгасва. Умира на място. Съвсем малко време не му достига, за да стане световноизвестен. Пътят му приключва на 39 години, но винаги ще остане свързан с пътя на една песен.

 

Гергана Цанкова

от

публикувано на: 14/04/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: