„Блек Сабат“ и мистификациите

15/04/2020

Какво ще ви дойде наум като срещнете ретро-корица на плоча и касета с надпис „Джаз Сабат“? Сигурно ще тръгнете да се ровите из нета за повече информация. И без да обръщате внимание на повтарящите се източници като „Бендкемп“, линквани към „документален филм за историята на британската забравена джаз-формация от края на 60-те“ ще прочетете водещото изречение „смятани за изгорени преди 50 години мастъри намерени по чудо и издадени в албум половин век по-късно“. И едно-две „свидетелства“ как еди-кой-си си ги бил спомнял от Лондон…

 

Мистификациите не са от вчера – достатъчно е да си спомним само двама любими френски автори от втората половина на миналия век – Борис Виан, който пише кримки, но ги публикува като „превод от Върнан Съливан“ – име, съставено от двама от любимите му джазмени. Или за единствения двукратен носител на „Гонкур“, награда, която се присъжда само веднъж в живота на даден писател. Но не и ако се казва Ромен Гари и после публикува като Емил Ажар.

 

Такава втора „тайна“ самоличност си прави сина на Рик Уейкман от „Йес“ – Адам Уейкман. „Милтън Кийнс“ е лидер на „набиращата все по-голяма популярност джаз-формация „Джаз Сабат“, чийто първи албум е „спрян от издателя ден преди премиерата заради постъпването му в болница след остра сърдечна криза“. Докато героят е в болница се случват странни неща – складът с мастерираните ленти и готовата продукция изгаря, а една появила се от нищото банда прави „метъл“ – версия на парчетата му, като „Iron Man“. В този момент на флагрантно обвинение в плагиатство, за да не кажем кражба, решавате все пак да си пуснете видеото.

 

 

Ретро-кадри показват един чичка как глади ризи и всъщност парчето първоначално е било „Дерек, гладещият човек“ („Derek, Ironing Man“). После на екрана застава самият Рик Уейкман и върху кийбордите му има салати, а той се сърди за проклетите салати “Salad bloody salad”, a.k.a. “Sabbath Bloody Sabbath”. А при гледката на уж тогавашното им роуди, което сигурност е пило хапчетата за непорастване на Пипи, почвате да гледате датата на календара, която не е първи април. Накрая стигате до сценариста и автор на „документалния филм“ и след името Адам Уейкман ви излиза член на… „Блек Сабат“ и бандата на Ози Осбърн, който естествено, няма как да не си е дал „благословията“ и за филма, и за албума.

 

 

И тогава си казвате – ами да, то важното е пиарът да е една достатъчно добре разказана история. Със сигурност тази би могла да влезе в съответните презентации по креативност.

 

В 2008 една млада банда от Бъркли – Калифорния се кръщава… „Джаз Сабат“, издава световно незабележимия си албум “Venus in Transit”, твърди, че те са по-скоро съд, отколкото съдържание и е излишно да казвам, че г-н Уейкмън Джъниър не е част от нея, както и сайдмените му към 2020 (Джери Миън и Еш Суен).

 

И само да напомним за финал – той не е първият случай на музикант от голяма група, който я пресъздава в собствен джаз-идиом. Достатъчно е да си спомним Тим Райс, последният саксофонист на „Ролингстоунс“, който фантастично свири партиите си от концертите на най-дълголетната рок-банда в историята и като джаз.

 

 

Което не му пречи да свири и в новото трио на Давид Пеня Дорантес на мястото на… Теодосий Спасов.

Людмил Фотев

от

публикувано на: 15/04/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: