Банджото и братовчед му

12/05/2020

Кората е африкански струнен инструмент. Познат и в България благодарение на триото на Антонио Форчоне и концертите, които „Аларма пънк джаз“ прави. Иначе, колкото и странно да звучи на пръв поглед, трептящият ѝ звук влиза в българския ефир още в края на 1992 с първите фламенко-джаз записи, донесени от фестивала в Мадрид, с които най-младото тогава предаване за джаз в софийския ефир, „Джаз+“ бе много гордо. Тумани Диабате бе гост на „Кетама“, години по-късно имах късмета да говидя на живо в МИДЕМ във време, когато Енрике Моренте записваше с български гласове и новите тенденции в етно-ритмите вече не учудваха никого.

Горе-долу по същото време Чик Кърия вкара и банджото в джаза с майсторските дуети с Бела Флек. Него също имахме възможност да гледаме и тук, а търсенията му в крос-жанровете постепенно се разширяваха и към други струнни: от тимплето на Канарските острови с Хосe-Антонио Рамос до дуета на арфи между Грегоар Маре и Едмар Кастаньеда. Преди десетина години, след като саксофонистът на бандата му „Флекстоунс“ му свири парче на Уму Сангаре, Бела тръгва в търсене на корените на банджото в западна Африка. Обикаля Мали и съседните държави, записва около трийсетина парчета с различни музиканти от десетина африкански страни и замисля един триптух с така събраната музика.

 

 

„Бях буквално стъписан“ – спомня си Флек. „Можех само да спра и да слушам – това ми се бе случвало само с музиката на Чик Кърия“. След началните два албума на африканската му трилогия “Throw Down Your Heart”, дойде ред на специалния му проект с Тумани Диабате: “The Ripple Effect”. В буквален превод това може да значи и ефектът на пеперудата, и на концентричните кръгове от хвърленото във вода камъче, но и на едноименната криптовалута. По-склонен съм да приема името като поредното проявление на вълновата теория, за която неведнъж тук е ставало дума – най-вече като музикални изражения.

 

 

Някои от композициите ни са познати от предишни проекти на Бела („Нешвил“) и Тумани („Бамако“), но повечето са моментни импровизации и дуети/дуели (финалната). Звуността е отчетлива, изчистена от ефекти, присъщи на студийната обработка и именно тази неподправеност завладява не само слуха ни. Лекото банджо-интро в началното парче прелива в разработка на темата от кората, а банджото само поддържа ритъма. Усещането за прибой едва ли е случайно – за гамбийците изразът “Throw Down Your Heart“ е бил свързан с раздялата с всичко родно от борда на корабите, които са ги водили към Америка и на които някои от тях са носили далечните прародители на банджото. В едно свое интервю от 2009 за американското обществено радио, Бела Флек изказва предположението, че именно взимането на борда на тези кораби на традиционни инструменти са помагали за спасението на голяма част от пътуващите. В същото интервю, Бела намира директната връзка между малийското н‘гони и банджото, въпреки че и в Индия, и в Китай има струнни инструменти върху опъната кожа. „Като слушате тази африканска музика, тя директно ви води към блуграса, свирен от робите по плантациите“ – заключава Флек.

 

 

Тумани е ни повече, ни по-малко, 71-о поколение майстор на кора. Неговите предци са свирили за царе и за войни, но Тумани предпочита да сравнява свиренето си с разговор с жена. „Обикновено, мъжът свири, а жената пее. По сватби и други празненства. Кората дарява радост, но тя е и духовен инструмент“ – споделя Тумани. „Има си правила, които не знам и затова свирихме освободени от тях“ – добавя Бела. А когато се заиграват с любима детска каубойска песничка по средата на „Kauonding Sissoko“, лекотата и доброто настроение са като при братовчеди, които се разбират без нужда от много думи.

Людмил Фотев

от

публикувано на: 12/05/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: