Светлата седмица в българската традиция

21/04/2020

Историята ни показва, че Светлата седмица е време, в което тези, които са се съмнявали, да повярват, а вече вярващите – да продължат да се радват на чудото на Възкресението. Светлата седмица започва в понеделник след Възкресение Христово. Седмицата се нарича още Празна седмица и Томова неделя.

 

В религиозен контекст се нарича „Светла“, защото възкресението на Христос донася светлина, в която се крие вярата, че вечността съществува и е напълно достъпна за хората. Именно вечността е все пак в основата на Христовото учение. Ние хората не сме на Земята, за да страдаме (както насочват други религии), а сме тук, за да извървим земния си живот по начин, с който да заслужим вечността. А това е мястото и времето, където истински ще открием смисъла и пълнотата на нашето съществуване. Това просветление за вечния живот е разпръснато сред хората чрез чудото на Възкресението и именно тази светла вест трябва да продължи да се разпространява по време на Светлата седмица.

 

Според фолклорното тълкувание седмицата се нарича и „Празна“. Ако вземем предвид буквалния смисъл на думата, тя е „празна“, защото не трябва да се извършва никаква работа. Натам ни води и произходът на думата, идващ от „празник“- едно различно от делника време, в което не трябва да се работи. В миналото за народния човек да се спре работата и да се вземе тази „празна“ седмица, точно когато започва подготовката на земята, е било истински израз на почит и саможертва.

В българския фолклор Великден се празнува три дни, a понякога и за цялата Светла седмица се говори като за един тържествен ден. В тези три дни на радост, включващи Велика неделя, Светли понеделник и Светли вторник, основни са били великденските хорà в селата. Те са били не просто начин да се отпразнува новината за Възкресението, те имат и своето социално значение. Къде другаде младите, след дългото време на постене и забрани, ще могат да се срещнат, поставяйки началото на много семейства.

 

Тогава е била обичайна и традицията „христосване“. Това е разменянето на яйца по между им, а ако някоя от влюбените моми е вплела и инициалите на избраника си, когато е боядисвала яйцето си, е било голяма чест за ергена.

Новите дрехи по времето на тези три дни са били задължителни, без значение от социалния статут. Това е било израз на почитание, а и символично – на поставянето на едно ново начало.

 

Във всеки един от дните на Светлата седмица се почитат светите апостоли и Св. Богородица и се извършват различни обичаи, характерни само за българския фолклор. Някои от дните обаче изпъкват със своите обичаи.

 

На Светли понеделник например се почитат светите апостоли, тези, които са били най-близо до Христос и са получили учението пряко от него. Този понеделник в България е познат още като „разтурни“ понеделник. Името му се дължи на обичая „размятване на яйца“, който в някои български села все още се извършва. Младежите излизат на поляна, разделят се на две групи и започват да търкалят червени яйца помежду си. Символиката на червените яйца, освен в религиозното вярване за кръвта на Исус, лежи и в далечни фолклорни поверия. Вярва се, че червеното е цветът на плодородието, а самото яйце има силата да предпазва от градушки, което е и основната идея на обичая „размятване на яйца“.

Много момински празници се почитат по време на Светлата седмица като най-голямо е честването на Светла сряда. Тогава се извършва обичаят „Мара Лишанка“ (предимно в района на Странджа). Мара Лишанка е кукла, направена от три сложени един в друг чехли на три наскоро омъжени момичета или моми. Чехлите трябва да са разноцветни. Куклата представлява символична булка. Една от момите, която е лазарувала и има живи родители, я носи начело, следвана от другите девойки през цялото село. „Процесията” стига до реката, където Мара Лишанка се изкъпва в реката, заедно с лицата на момите от селото. Обичаят се прави за плодородие, но е и със силна женитбена насоченост, като всички се надяват девойките да бъдат взети от хубав момък, а не от змей.

 

Всички фолклорни обичаи покрай Великденските празници определено насочват, че Великден е внедрен във вече извършвани по това време на годината обреди и практики.

 

Петъкът след Възкресение Христово на някои места се нарича летен Петковден, или лятна Св. Петка. Тогава се почита и Св. апостол Петър. Особено на този ден църквата възпява Божията майка като „Източник живоприемен и живоносен”, в какъвто се е превърнала тя в момента, в който е дала живот на Спасителя Исус Христос.

 

Светла събота е ден за прослава на Св. Йоан Кръстител, а осмият ден взима името на единствения от учениците на Христос, който не е повярвал веднага в неговото възкресение – Тома. Томина неделя е денят, в който Исус Христос се явява пред своя апостол, за да може да докосне раните от гвоздеите на ръцете му и дупката от копието в ребрата му, както самият невярващ е поискал преди това. Сцена, която Караваджо рисува в една малко театрална, но донякъде реалистична мрачност.

Виждайки своя спасител, Тома Неверни, както днес е наричан апостолът, пада в коленете му, молейки за прошка. Тогава Исус казва:

„Тома, ти повярва, защото Ме видя. Блажени са тези, които не са видели, а са повярвали.“

 

Да повярваш, без да си видял? Това може би е истинската вяра – „сляпата”. Но без да обличаме думата в отрицателност и негативизъм. Това е Светлата седмица – времето, в което вече повярвалите да се радват, а тези, които се съмняват – да повярват. В традициите, в любовта, в спасението. В наши дни, допускаме, че е без значение в какво. Просто да повярваме.

 

Гергана Цанкова

от

публикувано на: 21/04/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: