Тараумара: родени да бягат

22/04/2020

С публикуването през 2009 г. на бестселъра „Родени да бягат” на Кристофър Макдугал историята на удивителните бегачи Тараумара от Мексико става център на общественото внимание. Той е един от малкото хора, които успяват да достигнат до тях. След излизането на книгата му, бегачи навсякъде по света наивно захвърлиха обувките си встрани за известно време, за да тичат като тези древни американци, скрити дълбоко зад високите каньони на Сиера в Северно Мексико. Много други бегачи оставят маратонската дистанция / 42 км/ зад себе си, като започват да бягат ултрамаратони, подражавайки на мексиканците. Те са международно известни със своите свръхчовешки способности за бягане и невероятно добро здраве. Тези уединени коренни американци зашеметяват изследователи и ултрамаратонци от десетилетия.

Кои са Тараумара

 

Говори се, че те са открити за първи път през 1614 г. от испански йезуитски свещеник. Някои смятат, че те са част от расата на ацтеките, които са останали, когато те мигрират на юг. С установяването на испанските мини много мъже са заловени като роби за работа в мините и в крайна сметка Тараумара воюва с испанците през 1648 г. Йезуитите кръщават хиляди от тях през 1670-те, но все пак те запазват уникалната си идентичност и култура.

Докато по-голямата част от западното общество ги познава с името тараумара, тази местна група от 106 000 души се нарича рарамури, което означава „бягащи хора“ или „бърз крак“ на родния им език. Те са известни с невероятните си способности за бягане. Освен на физическата си доблест и историческата си съпротива, рарамурите се радват и на изключително здравословно състояние. Според изследване на Нешънъл Джеографик от 2008 г. племето не страда от диабет, сърдечни заболявания или ракови заболявания. То също така показва, че те са супер щастливи; техният свят не включва убийства, самоубийства, кражби или жестокост.

Истории предавани от уста на уста

 

Мексиканците и до днес разказват историята за вестоносеца. Преди години командир на мексиканските войници бил в района и спешно трябвало да достави съобщение до град, отстоящ на повече от 50 мили. Бегач тараумара поел задачата, предал съобщението и се върнал в рамките на 17 часа. След това спал три часа и отнесъл още едно съобщение на разстояние от 150 мили, изпълнявайки обиколката за три дни. Други казват, че той пробягва 600 мили за пет дни. Разбира се, някои хора преувеличават, когато разказват тази история, но това мистично племе става известно като бегачи на дълги разстояния. През 1914 г. революционeрът Панчо Виля привлича 70 души от племето, за да използва техния талант за бягане като разузнавачи и пратеници. Виля нарежда да бъдат облечени в палта, ризи и панталони, които те намират за неудобни и веднага ги свалят. Те взимат със себе си домашни цигулки, на които свирят всеки път преди да отидат на мисия.

Що се отнася до света на бягането, на практика няма никой друг, който би могъл да се съпостави с бегач на тараумара – дори и животно не може да ги надбяга. Тъй като те не се отказват до последно. За тях бягането е източник на удоволствие (имат традиционна игра, известна като рарапари), но също така е много необходимо за поминъка им; населените места са разделени на огромни разстояния, което означава, че не е рядкост РАРАМУРИ да покрива над 100 мили само за няколко дни, и всичко това докато носят традиционни сандали от хуараш.

 

Въпреки това, мнозина бързо ще отбележат, че в последно време рарамурите не печелят всичките си ултрамаратони, в които обикновено доминират. Това всъщност е резултат от външни фактори, най-вече засушаването, което пряко влияе на културите, които се отглеждат и консумират. Поради тези обстоятелства те не могат да си набавят необходимите калории за победа. Освен това доминирането на нарко културата в Мексико нахлува и върху територията на Тараумара, използвайки техните земи за отглеждане на марихуана и отглеждане на опиум, като по този начин допълнително възпрепятства отглеждането на култури. Много медицински лица са заинтересовани от здравословното състояние на тараумара. Те са едни от най-здравите хора на света физически и психически, тяхната растителна диета и физическите им възможности продължават да са мистерия. За разлика от обикновенните хора, след дълго бягане тяхният пулс е нормален и по краката им няма следи от зечервяване или мехури.

Какво можем да научим от тях?

 

Сложно е да се определи напълно как техният начин на живот може да се отрази на външни хора. Ясно е, че приемането на растителна диета, подобна на тяхната, би могло да бъде полезно за много хора, особено що се отнася до ползите за здравето, но тепърва ще се установява дали тичането бос всъщност е ключът към постигането на техните свръхчовешки подвизи. В крайна сметка, може би това е просто случай на генетика.

Рарамурите въздействат най-силно през 20-те години на миналия век, когато за първи път демонстрират своите способности за бягане пред света. Д-р Марк Дайресън, професор по кинезиология и история в Penn State University, обобщава това в статията си „Крачетата завладяват Мексико и Тексас”. Тараумара са изключителни примери за издръжливостта на човека. За тях бягането е единственият начин за оцеляване. Ако ние трябва да извървим 200 метра, за да стигнем до магазина, то тези хора бягат по 50 мили. Връзката между съвременните пътища и древните традиции на бягане е значителна. Половин век по-късно легендарните Тараумара служат като източник на вдъхновение за появата на голям брой ултрамаратонци. Истината е, че те бягат като никой друг на този свят, живеят щастливо и просто. На пръв поглед изолирани от външния свят, но всъщност вътре, помежду си са повече от свързани. До ден днешен те остават мистерия за лекари и изследователи. Дали е заради начина им на живот или заради генетиката, те си остават едни от най-бързите и издръжливи хора на света.

 

Елмира Джома

от

публикувано на: 22/04/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: