Виж музея: Орсе – бившата гара

22/04/2020

В последните няколко седмици виртуалните разходки из различни музеи по света се превърнаха в новото пътуване, новото научаване на нови неща и новото общуване със света. От Лувъра през Ермитажа до Гугенхайм в Ню Йорк, а защо не и разходка в малка класическа галерия или не така популярен и дори необичаен музей. Имаме достатъчно причини да ви разкажем за всички тях.

 

Ако има нещо, което на всяка цена трябва да видите в Париж, то това са Айфеловата кула и Лувъра, стига опашките от посетители да не ви изплашат и да смятате, че чакането си заслужава. Но, както знаем, Франция и Париж имат богата история и изкуство, което трудно ще се побере в няколко музея като Лувъра. Затова близо до него, на левия бряг на Сена, се намира музеят Орсе (Musée d’Orsay), чиято история е повече от интересна. Първоначално на мястото на музея е била сградата на двореца Орсе, построен през 1810 г. и кръстен на град Орсе, намирал се на 20 километра югозападно от Париж, който е опожарен през 1871 г. в дните на Парижката комуна.

 

Съвсем в края на ХIХ в. Париж се променя, а едно от най-важните събития за времето – Световното изложение, чиято традиция е поставена от принц Албърт в Лондон през 1851 г. – е причината за построяването на Айфеловата кула през 1889 г. и за построяването на сградата на музея Орсе като хотел и гара през 1900 г. Силно влияние при проектирането на постройката има сградата на Лувъра, която е наблизо, а строежът е отнел две години. Между началото на ХХ век и 1936 г. от гара Орсе са тръгвали всички влакове за югозападна Франция. В годините след това тя се оказва твърде остаряла за новите мотриси и се използва като спирка само за градския превоз. Всъщност и днес под музея Орсе има работеща станция от мрежата RER, която обслужва транспорта на Париж и предградията му.

 

По времето на Втората световна война сградата се превръща в нещо като логистичен и пощенски център за комуникация с военнопленниците, а хотелът към гарата работи до 1973 г. През 1975-а започва да се търси сграда за приютяването на нов музей на изкуството. Благодарение на повишения по онова време интерес към архитектурата на XIX в. търсенията приключват при бившата гара Орсе, чието предназначение е променено с указ от 1978 г., който също така я обявява за паметник на културата с историческа стойност. Отвън сградата остава непроменена, а отвътре е преустроена, за да може да изпълнява функциите на музей. През 1986 г. тогавашният президент на Франция Франсоа Митеран открива новия музей Орсе.

 

Външният вид на сградата и нейните музейни експонати са почти съвременници – изкуството, показвано в нея, е от годините след средата на XIX в. до края на Бел Епок – 1914 г., когато започва Голямата война. Експозициите са подредени в три основни периода – на първия етаж са разположени артефакти от времето между Френската революция и Парижката комуна. Казваме артефакти и това никак не е случайно – освен картини и скулптури, експозициите на музея включват и мебели, прибори, съдове, часовници и кристални сервизи, както и фотографии. Вторият етаж приютява времето от самия край на ХIХ в., когато натурализмът и символизмът са водещи течения в изкуството, а на третия етаж можете да видите творби на импресионисти и неоимпресионисти.

 

 

На третия етаж най-интересни са художниците от Понт-Авен – колония в Бретан, която води началото си още от времето след 1862 г., когато районът става притегателен център за артисти. Сред тях е имало както французи, така и американци, британци, ирландци, канадци. Най-известни, разбира се, са Пол Гоген и Емил Бернар, развили метода на синтетизма, за да разграничат творбите си от тези на импресионистите предшественици и почти съвременници. Няма как да не хвърлим поглед и към другите имена, чиито творби са изложени в музея – Огюст Роден, Ван Гог, Пол Сезан, Дега, Реноар, историческите картини на Йожен Делакроа.

 

Музеят е един от тези, които предлагат онлайн разходки из експозициите си, а в нормални работни дни там се провеждат и музикални вечери. Естествено, изглежда е далеч по-приятно да посетим самия музей, където можем да срещнем събрани няколко различни и все бурни културни и исторически епохи, споени от материалността и духа на мястото, сградата, часовника, ресторанта и терасата на музея Орсе.

 

Има обаче още един музей, който по много различен, понякога по-достъпен начин, а именно чрез въображението, донякъде ни представя света, разположен в цялата му многоликост из залите и етажите на музея Орсе. Този втори музей се нарича “Кухата игла” и е свързан с литературата, с гарите на Париж, с френското изкуство и със самата идея за музей. През 1864 г., в средата на периода, за който си говорихме вече, се ражда френският писател Морис Льоблан, чиито романи, започнали да излизат след 1893 г., са френският отговор на романите за Шерлок Холмс на Артър Конан Дойл. Само че в тях главен герой е Арсен Люпен, крадецът-джентълмен.

 

През 1909 г., когато гара Орсе е била напълно функционираща, се появява романът “Кухата игла”, разказващ края на Арсен Люпен, влюбен и приютил себе си и любимата си в скала на северния бряг на Франция, близо до селцето Етрета, известна с името L’Aiguille creuse (Кухата игла). Като туристическа забележителност Кухата игла е притегателна за туристи с факта, че от плажа тръгва пещера с ръждясалa стълба, достъпът до която е обусловен от приливите и отливите. Точно там Морис Льоблан разполага последното убежище на героя си Арсен Люпен – в кухата скала, подредена като музей пълен с предмети – от Френската революция до Парижката комуна – както и преди, и след тях. Килими, бижута, картини от велики майстори, кристални сервизи, полилеи, скъпи мебели, скулптури, скъпоценни камъни, каквото се сетите, събрано накуп.

 

Ако има нещо, което романите на Льоблан улавят много добре, то е духът на времето, ритъмът и усета за това време, отстоящо от нас с повече от век. Същото прави и музеят Орсе със сградата си, с историята си, преминала през много и различни перипетии, с експозициите си, за да ни поднесе снимка на времето, която да уловим със сетивата си. Чудесата на музея чакат!

Зорница Гъркова

от

публикувано на: 22/04/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: