Растящите градини на света: Кирстенбош

23/04/2020

Едно от античните седем чудеса на света били Висящите градини на Семирамида, но днешният свят няма никаква представа дали те са се намирали във Вавилон или в Ниневия, от Навуходоносор ли са построени или от Семирамида. Градината като “място” има дълга традиция в историята на човечеството, но промените в идеите за връзката на човека с природата резонират в практиките на създаването на градини. След Средновековието градината вече не е просто “място”, в създаването ѝ има идея, която е и практическа освен естетическа – ботаническите градини възникнали именно тогава и в тях се отглеждали предимно билки. Разширяването на познатия свят по времето на Великите географски открития донесло и интерес към различни, екзотични видове растения, а така се променили и “обитателите” на ботаническите градини.

 

По това време ботаниката започнала да се мисли отделно от медицината, а през XVIII век Карл Линей създал и научна номенклатура на видовете растения, което добавило още към идейната концепция на “ботаническата градина”. Освен място, в което да потънете в съзерцание на множество и различни растения, ботаническата градина е и научен инструмент за наблюдение, каталогизиране и опити. Не на последно място, всяка ботаническа градина е и инстутиция, с материално и символно изражение, която е плод на усилията на много хора в дълги периоди от време. Можем спокойно да кажем, че Висящите градини на Семирамида днес се превръщат в Растящите градини на света – оазиси, в които всичко расте, понякога в хармония, друг път може би не. Растат растенията, покрай тях вероятно израстват и хората – посетители и учени, любители и съзерцатели. Заради всичко това ще опитаме да ви пренесем в света и историята на ботаническите градини по света. Първата от тях в нашия списък, а и казват, една от първите създадени извън Европа, е Кирстенбош в Южна Африка.

 

Стрелицията е символът на ботаническа градина Кирстенбош, а неин създател е ботаникът от Кеймбридж Хенри Харълд Уелш Пиърсън, който през 1903 г. става професор по ботаника в Южноафриканския колеж, по-късно Университет на Кейптаун. Още на следващата година Пиърсън прави първите си научни експедиции, а през 1911 г. започва да обмисля възможността за създаването на ботаническа градина и да проучва земите за възможен неин дом. Благодарение на усилията му през 1912 г. е създадено Южноафриканското ботаническо общество, а година по-късно и градината Кирстенбош, чийто първи директор е той. Пиърсън успява да издейства предоставянето на земята заедно с издръжка за градината от 1000 паунда годишно, лишавайки се от възнаграждение за труда си. Визията на Пиърсън и неуморната му работа в първите няколко години живот на градината, са една от причините тя да е това, което е днес – научна институция и център на защитена територия, дом на над 7000 местни и ендемични растителни видове, простиращ се на 528 хектара, от които 36 хектара са култивирани.

 

Едно от малкото изключения сред тях прави атлаският кедър, дарен като семенце на Пиърсън от Кралските ботанически градини в Кю, на които е бил помощник-директор преди отпътуването си за Южна Африка. Пиърсън получава семката на кедъра през 1916 г., годината, в която той умира от пневмония. Растението е отглеждано в разсадник до 1919 г., когато е посадено близо до гроба на ботаника, на чийто паметник пише: “Ако търсите паметника му, огледайте се наоколо.” През 2015 г., почти сто години по-късно, от дървото се отчупва около една трета, а разклонението пада върху паметника на Пиърсън, който почти веднага е възстановен.

 

Преди да бъде избрана за ботаническа градина земята на Кирстенбош е изоставена и подивяла ферма, а сам Пиърсън възкликва: “Това е мястото!”, когато то му е показано от друг млад ботаник – Невил Стюарт Пиланс. Кирстенбош се намира на източните склонове на Плоската планина, а от градината тръгват няколко планинарски маршрута. Защитената територия разполага с туристически пътеки и пет основни маршрута с различна трудност, и в нея са разрешени пикниците. Тя изобилства от живот – в самата градина живеят над 125 вида птици, в защитената територия те са повече, наред с бозайници, влечуги, земноводни, включително сладководни раци.

Характерни за района са т.нар. fynbos – ниска растителност като храсти, треви, сукуленти, вирееща добре на средиземноморския климат, характерен за Източен и Западен Кейп. В езика африкаанс fynbos означава именно това – дребни храсти. Сред тях най-застъпени са растенията от семейството Erica – дребни вечнозелени иглолистни цъфтящи растения, подобни на пирена във Великобритания, който Франсис Ходжсън Бърнет описва в романа си “Тайната градина”. Растенията от семейството Protea, характерни както за Южна Африка, така и за Австралия, също са сред най-популярните обитатели на градината Кирстенбош. Други са Cape reeds или местните тръстикови растения, сред които видове като Elegia tectorum и Elegia racemosa.

 

Типична за района е гората, която започва малко под хълмовете на Плоската планина. Тя е част от т.нар. afromontane forest, разпръсната в отделни “острови” гора на 0,5 процента от територията на преобладаващо равнинния континент Африка. Повечето от представителите на кирстенбошката гора са вечнозелени дървета, чийто състав се е променял с годините, още преди да бъде създадена градината. Изсичането на гори за строителен материал и огрев през късния ХVII и XVIII налагат залесяването с чуждоземни видове, което за столетия променя гората. Едва през 60-те и 70-те години на XX век чуждите видове дървета, нетипични за региона, били изкоренени и оттогава гората се развива по естествен път.

 

 

През плантацията Сесилия, част от защитената територия Кирстенбош, преминава велосипеден маршрут, открит през ноември 2016 г., а вътре в ботаническата градина се провеждат музикални вечери, изложби, както и частни събития в прилежащия към нея ресторант. През 2004 г. Кирстенбош е присъединена към обектите на световното наследство на ЮНЕСКО. През десетилетията в началото на XX век в градината Кирстенбош са правени опити за отглеждане на т.нар. “стопански растения”, сред които макадамия, пекани, маслини, местното маслодайно растение bushu, най-вече с оглед на финансирането на дейностите в градината. Тези опити обаче западат с годините. Сега Кирстенбош е част от SANBI – институцията, управляваща туризма и биоразнообразието на Южна Африка, под чиято юрисдикция попадат 11 ботанически градини в страната, последната от които е Thohoyandou Botanical Garden в провинция Limpopo. Вероятно някой ден ще разкажем и за нея.

 

Зорница Гъркова

от

публикувано на: 23/04/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: