Locus Local: резерват Сребърна

24/04/2020

Биосферните резервати са места, в които се предполага човекът и природата да живеят в хармония, но са и места, където могат да се изучават възможностите за опазване на биоразнообразието и устойчивото развитие и самодостатъчност на екосистемите. Като че първата част на изречението по особен начин опровергава втората. Може би поради тази причина биосферните резервати са защитени и строго охранявани местности, които са под егидата на програмата “Човекът и биосферата” на ЮНЕСКО. Към 2016 г. те наброяват почти 700, разпределени в 120 различни страни по целия свят.

 

Също през 2016 г. снимка от Национален парк Рила е една от десетте снимки финалисти в конкурса “Уики обича Земята”, организиран съвместно с Мрежата на биосферните резервати по света. В България броят на биосферните резервати е редуциран от 16 до 10 към днешна дата, а някои от тях не отговарят на критериите на Световната мрежа на биорезерватите и се наричат биосферни резервати от стар тип. През лятото на 2017 г. са обявени разширявания в четири български парка, попадащи в списъка на строго защитените зони. Това са Биосферен парк Централен Балкан, Биосферен парк Узунбуджак, Биосферен парк Червената стенаБиосферен парк Сребърна.

 

За да разкажем за Сребърна обаче, първо трябва да разкажем за Via Pontica, един от двата основни европейски пътя на прелетните птици освен Via Atlantica. За България другият такъв маршрут е Via Aristotelis или Задбалканския път, който следва поречието на река Струма и Искърското дефиле. По Via Pontica всяка година прелитат 78% от белите щъркели в Европа, всички розови пеликани и множество пойни и водолюбиви птици. “Пътуващите” по този маршрут птици имат няколко основни спирки на територията на България – езерата Шабленско, Атанасовско, Бургарско, Мандренско, Дуранкулашко, залив Болата на север и разбира се Сребърна, която става дом на част от тях.

През XIX век австрийският пътешественик и учен Феликс Каниц нарича Сребърна “Елдорадо за блатните птици”, а през 1942 г. на територията му е забранено ловуването. Няколко години по-късно, през 1948 г., Сребърна е обявен за птичи резерват, забранени са косенето на тръстиките и дейности, които обезпокояват птиците. Построена е и дига, която спира достъпа на прясна вода от Дунав, нещо което влошава състоянието на езерото и неговите обитатели. През 1977 г. той е част във вече споменатата мрежа на ЮНЕСКО. Голямо признание за местността е включването му в списъка на Световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 1983 г. и то заради “перлата” на резервата – застрашения от изчезване къдроглав пеликан.

 

 

Едва десетилетие по-късно резерватът е включен в друг списък на ЮНЕСКО – този на застрашените от изваждане от списъка обекти. Именно през 90-те е подновена хидравличната връзка с река Дунав, а територията на резервата е увеличена с една трета. Днес сърцевината на биосферния парк е с площ 907 хектара с буферна зона, обхващаща местност “Пеликаните” и разширена зона, която обхваща цялата територия на община Силистра. Едва през 2003 г. усилията от 90-те дават резултат и резерватът остава в списъка на обектите от културното и природно наследство на ЮНЕСКО.

 

Богатството на живот в езерото е безспорно. Ако започнем с най-дребните му обитатели – водорасли, лишеи, гъби, множество влаголюбиви растения. 53% от флористичното богатство на влажните зони и видовете, виреещи в тях, в България е в Сребърна. Само две от растенията присъстват в Европейския списък на застрашени, редки и ендемични растения.  Над 500 вида насекоми обитават езерото и неговите брегове и около 20 вида риби от шест семейства, като три от тях са вписани в Червената книга на България като защитени. Влечугите и земноводните са естествени обитатели на местности като Сребърна, но птиците, разбира се, са преобладаващите обитатели на Сребърна. През различните сезони общото видово разнообразие при тях достига 223 – малък корморан, блестящ ибис, лопатар, ням лебед, белоока потапница, малка белочела гъска, червеногуша гъска, сива гъска, патици, тръстиков блатар, синьогушка, мустакат синигер, гнездящите голяма бяла чапла и къдроглав пеликан.

Част от птиците гнездят в подвижните тръстикови острови, които се носят свободно по течението на водата, без никога да потъват и са на практика една от забележителностите на Сребърна. Към резервата има природонаучен музей, в който (уви, бихме добавили) има препарирани екземпляри от птиците-обитатели. Предпочитащите да ги наблюдават живи и в естествената им среда имат възможност за това – в езерото има наблюдателна камера, а около него – изградени екопътеки, свързващи наблюдателните площадки, от които най-добре могат да се видят и заснемат птиците.

 

Не е случайно, че Сребърна е включена в онзи голям списък от Сто туристически обекта, които непременно трябва да посетите – тя заслужава това, но вероятно не е случайно и че е добавена в списъците на кампанията “Да почистим България”. Тези два списъка понякога вървят ръка за ръка. А иначе – птиците са си там – идете и ги вижте преди да тръгнат по черноморския си път.

Зорница Гъркова

от

публикувано на: 24/04/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: