Trombobby и C-mo ни припомнят – “Всичко е наред”

23/04/2020

В последните седмици, или дори повече от месец, търсихме жадно албум, който да ни разсее от постоянно прииждащите притеснителни новини. Песни с изпипани детайли, дълбочина на звука и откровение в лириките. А те дори са подредени с много любов на родния език, без това да изглежда патриотично или претенциозно. Напротив, с естествена ритмичност, на места с внезапно нахлуваща енергия, пиксел по пиксел, картинката се напасва. Подобна фокусираност не се среща често в разбърканото от вредни мисли съвремие. А когато тя се постигне в рамките на 24 минути, говорим за майсторство. 

 

Описаните красиви емоции дължим на двама музиканти, които са ни радвали по различно време и преди. И сме ги оценявали, и сме ги подкрепяли, и ще продължаваме да го правим и занапред. И затова вероятно връзката ни с тяхното изкуство се получава съвсем непринудена. Божидар Василев, познат като Trombobby и Симеон Желязков – C-mo “Чудото” (да, точно фронтменът на Funky Miracle) навръх Великден, ни заредиха с оптимизъм и увереност. Онова усещане, с което те изпълва удоволствието от перфектно свършената работа. 

 

А заглавието на проекта едва ли може да бъде по-подходящо за несъстоялата се пролет на 2020-а. “Всичко е наред” – това си повтаряме, дори когато чувстваме, че нещата излизат извън контрол. Благодарение на двете талантливи момчета и отличните музиканти с тях, вече си го и припяваме, докато се виждаме с любимите хора при поредната ни виртуална среща, чакайки пред супермаркета, на допустимото разстояние или забърквайки поредния си кулинарен шедьовър – pour moi et mon chat.

 

Записът стартира с уют и умишлено носи изчерпателното заглавие “С Жлъч”. Чрез него се вглеждаме в няколкото различни лица не само на хип-хоп артиста, но и на богатата чувствителност на младежите около трийсетте. Възпитани, добри по душа, но и овъглени тук-там от коварната и достатъчно често несправедлива, зла среда. Как се справяш с нея ли? Като отстояваш и развиваш личността си. Важно е! Както и да отдаваш нужното уважение към труда на хората преди теб. 

 

 

Може и да сме далеч от истината в тълкуванието, но знаейки историята на “Всичко е наред”, си позволяваме да предположим причината за текстурата в първата от осемте песни. Вероятно повечето от вас вече са научили – искрата на втория студиен проект на Боби и Симо тръгва от техен трак със семпъл от композиция, изпята от Лили Иванова. Музикалният продуцент Trombobby споделя: „Новият албум се получи като естествено продължение на предишния. Изключително благодарни сме на неповторимата Лили Иванова, която хареса наш трак с неин семпъл и ни предостави огромна част от дискографията си, която даде отправна точка на “Всичко е Наред”. (интервю за вестник “Монитор”).

 

Всъщност всяко произведение в тавата съдържа откъс от творчеството на гранд дамата, но само в поставеното в центъра „Събота” може да се чуе нейният глас. Интересният факт демонстрира огромно уважение на новата вълна музиканти към професионализма и успехите на предходните поколения. Към артисти, работили усърдно за своето дълголетие. 

 

Вървим напред с доволно поклащане на главата и loop-нати тарамбуки към парче номер 2. Макар ясно да се долавят беквокалите на Боби в енигматичното изпяване на заявката “Което правим най-добре!”, Симо уверено направлява галерията от звуци, хармонии, китарни рифове, брас секции. Постига го с привидно дръпнат назад в микса, но всъщност уверен и значим глас. А лириките продължават вече подхванатата тема за разкъсването на вътрешното “аз”. Този път с помощта на невидим, но осезаем друг човек. 

 

Сингълът “Всичко е наред” бързо решава да успокои положението, давайки ни ясна представа, че е нормално да изживяваме колебания. Дали сме на правилното място в живота, как ще успеем да устоим “на всички тези красиви жени”, защо отново трябва да се завъртаме в безкрайния кръг на ненужните спорове, когато… Ами, да! Обичаме ли се?! Всичко е наред. Опияняващата смесица от  бълбукащи акорди по грифа на баса на Евден “Ечи” Димитров, жужащите китарки, открояващи Пепи Йотов, топящите се ванилови вокали на Desy и обажданията от новата магия на Боби – флюгелхорнът изграждат съвършена мелодия.Така се постига поп с професионализъм, а не с напъване.

 

В проекта следва вече споменатата “Събота”, в която разпознаваме присъствието на Лили Иванова. С ръка на сърцето можем да споделим, че никога не сме си представяли LA бийт със семпъл, взет от музика на Йосиф Цанков. Но сега, когато слушаме отново и отново албума и стигаме до неговата медиана, неподозираното съчетание се напасва. И ни допада. Даже ни се иска да се развие още малко, защото знаем, че чувството става още по-приятно. 

 

 

Колкото и добре (или пък не) да се развива животът, винаги е полезно да си спомняме, че ние хората сме безкрайна енергия, след която остава прах. Петото парче започва мрачно, с наслоена от абстракции фатална картина за трагичен избор. Ефектът от лириките се сгъстява от вика на Симо, препращащ към смразяващите възклицания тип Кендрик Ламар. Отърсваме се от страха, сковал ни за момент. Превключваме с плавен преход от рикоширащи мисли към поредния перфектен за раздвижване бийт. Нещо ни връща към опашката на “Ти”, но може и да е само наше си чувство. Или желание най-после да се откъснем от нужните мерки, за да потанцуваме в любимия ни клуб. 

Ех, а ако той е на морето? Дали то ще ни чака и това лятооо…?!?! 

 

Докато си мислим, тишината между траковете се примесва с медено-залезната китара на Пепи Йотов. (в първите акорди някакси ни връща към детството дори, с мелодията от “Плодчетата”. Помните ли я?! Парчето се казва “44 лета” и доколкото разбираме, парти настроението дължим основно на 2020-а и на барабаниста Радо Казасов. Също познат от яките бийтове на Funky Miracle. Слушайки парчето, докато се разхождаме из кварталните улици с раззеленилите се дървета, си представяме момчетата на голям фестивал. Оттатък Океана, между него и пустинята, при оазиса. Те се сещат за кой фестивал говорим. Все пак “пъпът им е хвърлен малко по-далеч”. 

 

Финалът на “Всичко е наред” ни връща отново към по-меланхоличната страна на живота, даже към гангстерската такава. Вероятно с “Последно” спазваме най-после обещанието да не се връщаме повече към оставилата ни само болка голяма любов. Минута и двайсет ѝ стигат, след всичко изживяно и преосмислено. Време е да се сбогуваме с призрака, защото заминаваме далеч, под чуждо име. Анонимни.

 

Главата ни плува с гласа на Григовор: “Моето парче от пая…., какво не дадох за едно парче!”. Осмият трак “Пътник” би стоял достойно в плейлистата на всеки успешен криминален сериал на Netflix. В живото изпълнение на песента няма как да пропуснем барабанчето на Радо, даващо акустиката на саунда в този брилянтен проект.

 

 

“Всичко е наред” работи, както и вие усещате правилно, на различни нива. Всеки си го изживява по свой начин. Но в днешно време, особено от над четирисетина дни насам, българските артисти заслужават още повече подкрепа. Затова завършваме ревюто ни за новия албум на Trombobby и C-mo с този линк.

 

Всичко е Наред by Trombobby x C-Mo

Боян Бочев

от

публикувано на: 23/04/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: