Teo Блекман, чистият глас

27/04/2020

Вокалистите в джаза, които привличат внимание върху себе си, не са кой знае колко в сравнение с колежките си. Случва се дори да минат незабелязани от голямата слава, най-много някоя номинация и продължаващо дискретно присъствие за ценители. Такъв е случаят с родения в Дортмунд в средата на 60-те Тео Блекман, който от деветдесетте е част от нюйоркския джаз-пейзаж. Но в последно време той се върна в Европа с участия като сайдмен на звезди на лейбъла на сънародника си Манфред Айхер. Не след дълго бе поканен и за лидер в компанията на познатия ни пианист Шай Маестро. В албума им „Елегия“ имахме удоволствието да го открием и като добър композитор на съвременен джаз или ако предпочитате, съвременна импровизирана европейска музика, тъй като суинг-насочеността му е далеч от тази на европейски круунъри като Рафаел Гуалаци и Марио Бионди:

 

 

Чист и прецизен във високия регистър, Тео притежава чувствеността на един Чет Бейкър без да страда от неговата крехкост. Доброто владеене на стандартите от The Great American Songbook кара слушащите да се пренасят в други светове без капка носталгия. Наподобяването на чужди похвати му е толкова далечно, колкото следването на оригиналните темпа. Свободен като Тутс Тилеманс в използването на подсвирквания в средата на композиции като “Someone to watch over me“ или “Army Dreamers”, но чувствен повече от Марлене Дитрих в „Лили Марлин“, че чак да се почудиш защо досега толкова малко вокалисти са го правили!

 

 

Да се върнем малко по-назад в колаборациите на Тео. Няма как да пропуснем участието му във “Vocabularies” на Боби Макферин и приемането като свои на песните на Кейт Буш от „Hello, Earth” (2011). Не подминаваме и неговите интерпретации по детските класики от Дисни („Мелодиите на Мама Гъска“) и участието му в проекта „Метаморфози“ (класиката среща джаза и модерната музика).

 

 

Колкото до немската му кръв, най-яркото доказателство е в албума му „Курт Вейл“ в Америка с квартета на Юлия Хюлсман (2015). Ako някой някога е успявал да дедраматизира Вейл и Брехт, името му е Тео. Тео Блекман.

 

 

Интересите на Тео не се ограничават в композициите и вокалния джаз във всичките му разновидности. Сюбтилен във вокализите (“Beat Beat Drums”) и разточителен в ритмичните обрати при аранжиментите (“You’ve got to hide your love away”), Тео е от артистите, които не желаят да остават дълго на една позиция (ако не броим петнайсетте години сътрудничество с Мередит Монк). Днес може да е с нов прочит на смешничката “Kung Fu Fighting”, преди това да е бил с Филип Глас, а впоследствие да се окаже с Лори Андерсон в шоуто на Летерман. Година по-късно ще пише нова музика за филхармониите на Ню Йорк и Лос Анджелес. Все пак, Тео Блекман години наред присъства като един от най-добрите джаз-вокалисти за авторитетното „Даунбийт“, а колегите от Националното обществено радио на САЩ NPR го включват в селекцията си “Fresh Air”. От какъвто имаме нужда всички.

Людмил Фотев

от

публикувано на: 27/04/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: