Растящите градини на света: Университетска ботаническа градина Копенхаген

30/04/2020

Университетската ботаническа градина в Копенхаген е една от най-старите в Европа и света – основана още през 1600 г. като Hortus Medicus – ще рече градина с лечебни растения по време, когато медицината и ботаниката са били тясно свързани една с друга науки. Създадена е главно с цел да запази колекциите от датски билки, които други манастирски градини не успяват да опазят след Реформацията. Ботаническата градина има сложна история преди да се установи през 1870 г. на сегашното си място, а през 1874 г. са появяват оранжериите, в чийто център е Palm House, и с които тя е най-известна по света. Построени по идея на основателя на Carlsberg, оранжериите са вдъхновени от Кристалния дворец в Лондон, издигнат за първото Световно изложение през 1851 г.

 

 

Ботаническата градина е разположена в центъра на града на площ от 10 хектара, а функциите ѝ са като тези на всяка ботаническа градина по света – да изучава, каталогизира и съхранява богатството на растителния свят, не само местния. Освен комплекса от оранжерии в центъра на градината, сред които внушителната, висока 16 метра Palm House, тя има още 26 различни оранжерии. В тях се съхраняват богати колекции от различни видове – кактуси и сукуленти в дълга 50 метра оранжерия, както и отделна оранжерия за тропическите видове на орхидеите и бегониите. В градината има богата колекция от цикасови растения (в миналото неправилно наричани сагови палми), някои от които са на повече от сто години. Сред последните придобивки на комплекса е градина за рододендрони, а изключително впечатляваща е оранжерията, която пресъздава условията, подходящи за отглеждане на арктически растения.

Сред най-забележителните факти в историята на градината са тези за двойното ѝ “гражданство” и двойното ѝ ръководство. През 1778 г. първата градина, създадена при царуването и с подкрепата на крал Кристиан IV, както и втората, създадена трийсет години по-рано от немско-датския ботаник Георг Кристиан Одер по молба на крал Фредерик V, са затворени, за да бъде отворена градина на земя, дарена от краля в близост до двореца Шарлотенборг. Тази ботаническа градина има двама директори – единият, назначен от университета, и още един – от краля. Първата университетска кандидатура е от заместника на Одер, а кралската е за благородника и ботаник Йохан Теодор Холмскьолд. Съвсем по същото време в градината има и професорски асистент – Мартин Вал, чиято е заслугата по преместването на растенията в новото им местообиталище край двореца Шарлотенборг. С двойната локация на градината е приключено още тогава, но двойният пост на директор е практика, която бива изоставена едва в началото на XIX век. Най-старото запазено растение в градината е един блатен кипарис от 1806 г., който е бил шейсетгодишен, когато ботаническата градина се мести за последен път в края на XIX век.

Освен множеството оранжерии ботаническата градина разполага с музей, помещение за съхранение на хербарии, разполагащо с над 2 милиона изсушени растителни образци, както и библиотека и магазин, който предлага растения от разсадниците. Първият от парниците, Guiones Koldhus, е създаден през далечната 1784 г., а през 1803 г. кралят финансира създаването на 200-метров комплекс от парници, които до 1840 г. вече не са достатъчни и се налага ново разширяване.

 

Сред важните за Просвещението проекти, чието начало се слага в ботаническата градина в Копенхаген, е Flora danica, върху която работи Одер преди уволнението си (във връзка със специфичен кралски скандал, който е коствал главата на кралския лекар и изчезването на кралицата, която, ако се вярва на слуховете, заченала от лекаря). Flora Danica e огромен атлас по ботаника, създаван в годините между 1761-1883 и съдържащ мащабни и подробни илюстрации на всички “диви” растения, типични за скандинавския регион и в частност за Дания. През 1790 г. датският кронпринц Фредерик поръчва направата на сервиз за хранене, украсен с илюстрации от ботаническия атлас. Сервизът всъщност е поръчан като подарък за Екатерина Велика, която умира преди той да бъде готов. Днес съдовете за хранене все още се използват при важни събития в замъка Кристиансборг.

Както можем да видим, пръстът на кралските особи в развитието на ботаниката по онези места никак не е за пренебрегване, а прищевките и хрумките им създават не само парниците, но и сервизите за хранене, увековечавайки по този начин растенията, но и самите себе си. Днес има далеч по-практични начини това да бъде направено и ботаническата градина в Копенхаген, която е част от Датския музей по естествена история (той на свой ред е под юрисдикцията на Копенхагенския университет) знае какви са тези начини. Входът към нея е свободен за всеки, който иска да я посети и да разгледа различните ѝ секции – тези с многогодишни и едногодишни видове, тези с датски растения в естествената им среда (не върху порцелан), алпинеумите, които са населени с високопланински видове от Централна и Южна Европа. Съвсем последната придобивка на ботаническата градина е павилионът с пеперудите, така че вече не само растения могат да бъдат видени там. Въпреки това, бижуто на градината остава красивият и горещ централен парник Palm House с неговите вити стълби, които ще ви пратят право в XIX век – времената на трескави открития и трескав растеж.

 

Зорница Гъркова

от

публикувано на: 30/04/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: