Зловещата история на сицилианската мафия

08/05/2020

Време е да чуете приказката, с която сицилианците са твърде добре запознати. Това не е онази история, която помага на децата ви да заспят през нощта, тя е много, много по-тъмна. Това е историята на сицилианската мафия, която беше най-голямата и най-мощна група за организирана престъпност в целия свят. Сицилианската мафия е известна престъпна организация, чието начало датира от XIX век. Около втората половина на XX век организацията се превръща в международна. Терминът мафия е общ, тъй като би могъл да се отнася до всяка престъпна организация. Ето защо сицилианците са въвели термина „Cosa Nostra“, за да отличат сицилианската мафия от всички други.

 

Историята на Cosa Nostra

 

В началото на XIX век Cosa Nostra грабва властта по изненадващо прост начин. Това е време на Габелото – предприемачи, които наемат земеделски земи от аристократите. Те наемат пазачи, които защитават имуществото и имат контрол върху работещите фермери. Голяма част от аристократите започват да взимат пари назаем от тях за наем и данъци. Това довежда да загубата на техните имоти изцяло и Габелото се превръща в безспорна сила на острова.

 

Габелото и охраната му вземат все по-големи парчета от пая, като осигуряват сигурност на районите на острова, които държавата не управлява. Не минава много време преди Габелото да има власт над хазяите и стопаните поравно. Това е първото забележително присъствие на мафия в Сицилия. Габелото използва тактиката на страха и насилието, за да получава пари за защита от земеделските стопани върху имоти, които те управляват за тогавашното благородничество. Те се считат за най-старата форма на мафия в Сицилия.

Всъщност италианската държава неволно осигурява опора на мафията в Сицилия. По време на малка икономическа криза през 1861 г., след Съединението на Италия, държавата се опитва да намери начин да контролира правителството на острова, за което се знаело малко. Те взимат решение да разчитат на мафиотите, които знаят всичко за това как работят нещата на местно ниво. Така мафията се издига на власт. Започват практиката да обменят както услуги, така и гласове, а скоро политиката и мафията продължават пътя, хванати ръка за ръка.

По-голямата част от печалбата им по това време е от Pizzo (пари за защита), като призовават предприемачите и търговците да плащат. Големият им пробив става през XX век, тъй като много италианци търсят нов живот в Съединените щати. Мафията играе голяма роля в този нелегален процес на имиграция. Новобранците засилват още повече организацията. Kато Джо Масерия. Той е известен още като „човекът, който може да избягва куршуми”, след като успява да се измъкне от брутална мафиотска атака без драскотина.

 

По време на фашизма Мусолини заръчва в Сицилия да бъде назначен префект. Чезаре Мори е известен на мнозина като „Железния префект“. Работата му е да се отърве от мафията с всякакви необходими средства. Въпреки че се смята за тежък, процесът на Мори се оказва преднамерен и ефективен. Скоро стотици мафиоти са арестувани и осъдени. Може би едно от най-известните събития е Обсадата на Ганги (1926 г.). Ганги е малко планинско селище, известно като крепостта на мафията. В края на тази обсада е арестуван Вито Касио Феро, заподозрян, че е организирал убийството на детектив от Ню Йорк (Джо Петрозино) на пристанището в Палермо.

 

След като една част от босовете отиват в затвора, почти всички останали шефове търсят убежище в Съединените щати, като се ангажират да засилят организацията си там. Докато Втората световна война е в разгара си, американското разузнаване започва да търси затворени сицилиански шефове на мафиоти в САЩ. Някои от най-известните са Лъки Лучано и Вито Дженовезе. Помагайки на американската армия в освобождаването на Италия (започвайки с кацането им на сицилианския бряг), те спечелват свободата си. След като Италия се освобождава от нацисткия контрол, тези босове остават да пазят политическата власт на острова. Островът отново е под италиански контрол, мафията компенсира загубеното време, като взима всичко възможно, колкото може по-бързо. Cosa Nostra се превръща в сила в Палермо, използвайки стари пътища за печалба, но и нови начинания (договори и строителство). С помощта на политици, които се кандидатират за мандати, мафията успява да вложи пари за изграждане на квартали и сгради в големите италиански градове.

След като мафията се разраства както в Италия, така и в САЩ, двете фракции ще започнат поредица от срещи през 1957 г., за да уточнят подробностите за големия трафик на наркотици. Това е финансово изгодно и за двете страни. През 70-те години на миналия век семейство Корлеоне (ръководено от шеф Тото Рийна) има за цел да достигне до върха на Коза Ностра. Образуват се две фракции. Едната е семейство Корлеонеси с Микеле Греко (смятан за шеф на шефовете) на тяхна страна. Другата е представена от Дон Тано Бадаламенти, с шефа Томазо Бускета (първият шеф на мафията, който се превръща в информатор) в техния ъгъл, семействата в Катания и техния лидер Пипо Калдероне. Тото Рийна доста умело успява да стигне до върха на Коза Ностра като разпоредява убийството на Калдероне. След това сключва съюз с Бенедето Сантапаола и убива Бадалементи. Основната практика за известно време след това е кръвопролитието и насилието, тъй като Корлеоне се стреми да премахва всяко препятствие между Коза Ностра и по-нататъшното им издигане на власт. Те убиват политици, съдии и полицаи.

Всеки, който застава на пътя им, бива погазен. Хора като Пиерсанти Матарела (председателят на регионалното правителство на Сицилия), Пио Ла Торе (лидер на Италианската комунистическа партия) и генерал Карло Алберто Дала Киеса посрещат смъртта си. Двама съдии, които биват убити през 1992 г. (Джовани Фалконе и Паоло Борселино), се оказват повратна точка в тази безкрайна война с мафията. Тези двама магистрати помагат в обвинението на повече от 450 мафиоти (които включват кръстника Тото Рийна) за голям брой престъпления в процеса „Максипроцесо” или Макси. Това осакатява организацията.

През 2006 г. и двамата съдии са наградени със Златен медал за гражданска доблест (Medaglia al valore civile) и считани за герои от последните 60 години. Тъй като Тото Рийна вече е в затвора, Бернардо Провенцано поема ръководството на Коза Ностра, като променя радикално практиките на работа на сицилианската мафия, прилагайки политика, в която най-богатите райони споделят и подкрепят по-бедните. На теория това ще бъде от полза за всички еднакво и ще предотврати войни. На 11 април 2006 г. Провенцано в крайна сметка бива арестуван, след като прекарва внушителните 43 години в бягство от органите на реда. Намерен е в малка къщичка в Монтаня де Кавали (което е на около 2 км от Корлеоне). През ноември 2007 г., Салваторе Ло Пиколо (предполагаем наследник на Провенцано) е намерен в къща в Джардинело (малко селце извън Палермо). Там прекарва последните 25 години преди бягството от ареста.

Каква е структурата на сицилианската мафия?

 

Cosa Nostra се състои от няколко семейства, които контролират конкретни области. Това е йерархична система, в която всяко семейство има глава и овластява конкретни хора под себе си в йерархията. Има Capomandamento или началник на окръга (избира се изключително от всяко семейство) и този началник избира заместник и рядко повече от трима доверени съветници. Под това ниво е Capodecina (глава на десет). Всяко семейство се контролира от кръстник (Padrino). Това, което довежда до техния успех, е Omertà. Това е практика, която се предприема от всеки член на мафията, защитаващ информацията за своите отношения и инфраструктура. По принцип членовете няма да кажат нищо, когато са задържани от полицията, дори и да отидат в затвора.

Откъде всъщност идва думата „мафия“?

 

Още през 1863 г. в затвора „Викария“ се поставя пиеса, озаглавена „I Mafiusi de la Vicaria“ (Мафията на затвора Викария). Написана е от Джузепе Рицото и началния учител Гаспаре Моска. Тъй като тази драма е толкова успешна в цялата страна, терминът “мафия” става много популярен.

Съществува ли все още Cosa Nostra?

 

Макар че не е толкова изявена и могъща, колкото преди, сицилианската мафия все още е много жива както в Италия, така и в САЩ. Извличайки по-голямата част от приходите си от пране на пари и продажба на наркотици, мафията прекарва време в очакване да намери отново място някъде. Тъй като органите на реда вече са наясно със заплахата от страна на мафията, работата им е насочена към предотвратяване на практики за изнудване. Техният брой безспорно намалява, но едно нещо е сигурно – мафията се крие в сенките и чака точния момент да излезе отново наяве.

Елмира Джома

от

публикувано на: 08/05/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: