Пиано-археологията на Събин Тодоров

11/05/2020

Не е често явление най-добрият за една страна независим лейбъл да издава авторска музика на български джазмен. Страната е Белгия, музикантът е Събин Тодоров. От края на миналия век той живее и работи в Белгия, това е третият му диск за „Иглу“. За разлика от първите два, сегашният, „Археология“ е изцяло авторски, само в заглавното парче има една реминисценция, за която ще стане дума в разговора ни.

 

 

На пръв поглед археологията и джазът са две несъвместими понятия. Колкото археологията работи с артефакти от миналото, толкова джазът разчита на импровизации и така може да се обновява до безкрай. Събин обаче е на друго мнение:

 

„Това е почит към един отминал свят. Той е навсякъде в диска. Например филмът на Куросава „Лисича сватба“ (второто парче). Това е филм от 90-а, едва ли някой го е гледал скоро и едва ли е толкова популярен. Преди него е мелодията от радиото в 7:15, в главата ми влезе тая мелодия и не, не съм мислил, както ме питахте за Джанго Райнхард, когато свири „Марсилезата“.

 

Да, това е реминисценцията, за която стана дума в началото. „Откак се е, мила моя майно льо“ в джаз-идиом, без марова стъпка, наподобяваща на моменти сефарадска мелодия… Събин се усмихва:

 

„Не, това ми е част от детството, която ми звуча дълго време в главата докато пишех музиката и все се питах какво трябва да направя с нея. Тя е кратка като мелодия, а в джаза е важно да се реши как да се направи една структура. Затова реших да я сложа в 4 различни тоналности и после импровизация върху това. Това е за мен идеята на името – метафора за търсене и пътешествие навътре.

 

 

В първия си албум Събин започва с „Криво хоро“, във втория пеят „Българка джуниър квартет“, докато тук го откриваме доста далеч от фолклорното начало.

 

„Опитал съм се да се придвижа малко по-напред от чистата интерпретация на българските народни песни. В някои от парчетата има фолклорни мотиви – в „Game of fear“, „My name is sadness“. За последното искам да ви кажа нещо – когато четох книгата на Екатерина Томова „Забравените от небето“, става дума за интервюта с много възрастни хора от Родопите през 60-те/70-те, попаднах на следното стихотворение: „Тъжила мама“ – „Тъжила мама, много тъжила,/та от тъжбата ѝ съм се родила/за радости или тъжби/нарекла ме е Тъжбина“. Като го прочетох, много ме потресе. Първо стана песен, която я изпя една корейка на фестивала в Бургас миналата година, такъв ми бе проекта, да го изпее на български. Сега си казах, че трябва да го направя само инструментално. Затова взех мелодията и я преработих. Исках да изляза от идеята за интерпретации и да мина в нещо изцяло по-различно, ако щете – много по-лично.“

 

Обръщаме внимание на личното му неравноделно интро на една класика на Жобим, изсвирена на фестивала в Гориция:

 

 

В средата на албума има едно подобно парче – „A piece of your soul“, в което финалът ми привлече вниманието с нега, каквато открих при Силви Вартан при първото ѝ връщане у нас в началото на 90-те. Това бе изненадващо и за Събин:

 

„Всъщност, чак сега си давам сметка, че финалът носи настроението на „Облаче ле бяло“. Точно този момент прави връзката с другото парче – „Flight over the ocean“, което свирим като едно по концертите. Но от „Иглу“ поискаха да ги разделя, защото и без това са много дълги. Така че и в този полет има много символика. Но в джаза всичко е позволено, въпросът е кое е продаваемо. Всичко е въпрос на избор.“

 

Нашият избор е ясен – повече такава музика като на Събин Тодоров.

Людмил Фотев

от

публикувано на: 11/05/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: