Drake с нов бизнес проект

08/05/2020

Новата колекция от парчета на Drake носи заглавието “Dark Lane Demo Tapes”. Напълно в унисон с мрачното, на ръба на депресивното настроение, породено от социалната изолация. Така нареченият микстейп се явява пети подобен, уж некомерсиален, уж незавършен запис, в кариерата на Оубри Дрейк Греъм. Тези 14 бета версии на песни предизвикаха огромна реакция сред слушателите по цялото земно кълбо. Едва за три дни всяка една от тях беше слушана над милион пъти в стрийминг платформата Apple Music. А пък урокът по танци “Toosie Slide” е бил активиран над 6 милиона и половина пъти само в Spotify.

 

 

В същината си “Dark Lane Demo Tapes” олицетворява събрани на случаен принцип идеи, изтекли в пространството неиздавани песни и фонови шумове от социалните мрежи. С изключение на няколко проблясъка, за които ще стане дума, мегапопулярният канадец не предлага нищо ново. Пореден епизод от дневниците му за неудовлетворени дни. Страници написани с инкрустирана писалка за стотици хиляди долари, разказващи истории за поредна романтична връзка. Сложна и неосъществима, разбира се. Други теми в текстовете засягат завистта на лошите хора към несметните богатства, непосилното бреме да пътуваш с частен самолет за 185 милиона “франклина” и параноята от възможно предателство. С две думи – безкрайна тъга, която обаче се продава добре. “Петстотин седмици изпълвам класациите с моята болка” – признава Drake в одата за скъпото “Landed”.

 

Когато анонсира колекцията “Изолация 2020”, донът от Торонто я описа с думите: “Представям ви няколко песни, за които хората питат от доста време”. Очевидно артистът няма избор. Чувства се задължен да зарадва оклюмалите земляни с рециклирани песни. Защото феновете го обичат заради неговата изумителна продуктивност. Преди повече от десетилетие тя даде искрата за велико изобретение – продукции, запълващи творческа пауза. За пореден път тяхната (не)мощ успокои Drizzy – звездата му грее все така ослепително!

 

Но, обективният слушател изглежда разочарован. Потвърждава се модерният феномен – каквото и да издаде някой от любимците на индустрията, всички са на бутончето плей. Ако ще да са слушали десетки пъти подобни композиции, а текстовете към тях да приличат по-скоро на умел слоган в онлайн реклама, таргетирана към тийнейджъри. Може би някой близък на Drake би направил безценна услуга, припомняйки му, че част от същността на артиста е да бъде любопитен. И да се развива. А не да издава незавършени чернови, спасени от виртуалното кошче.

 

Ако трябва да сме съвсем честни, големият проблем с това издание на канадския милионер не е, че проектът е слаб. Притесненията са, че той се проявява като съществено незабележим и абсолютно ненужен. Особено с изявленията, че лятото ни очаква нов, официален албум от изпълнителя.

 

 

Та нима именно Drake в последното десетилетие не заличи стиловите граници между хип-хоп речитатива и поп пеенето? Стори го с изключителен талант и способност да изразява с лирики няколко коренно различни роли – на отритнат и непризнат рапър, на чувствителен, но непоправим романтик и на артист, способен да сътвори велики хитове за клубовете. Но дали му остана време да си зададе въпроса: “Какво се случва, когато хората вече са прекалено наясно с всичките ти трикове?”

 

Заслушани в “Dark Lane Demo Tapes” в нас се затвърждава убеждението, че творението прилича на събиране на оборота за първото шестмесечие. И някак няма как 33-годишният бизнесмен да си позволи да пропусне златната възможност да се възползва от трайното ни присъствие в интернет. Събирането на цяла дружина способни музикални продуценти и хип-хоп/трап/R&B агенти тук-там закърпва положението. Във второто парче от записа “When To Say When” Drake блесва с открит и смислен текст. В него смирено благодари на нас – неговите критици. На онези, които се възползват от всеки удобен случай да се усъмнят в неговата легитимност на хип-хоп, R&B и поп играч. Репликата на Drake си струва близо четирите минути. Както и развития подобаващо соул семпъл.

 

 

Друг акцент слагаме върху “Not You Too”, песента със спорната личност Крис Браун. Чувствена любовна балада. И то от двама души, които се мразеха до неотдавна. А коренът на техните раздори беше жена. И не коя да е, а Рианна. В песента Drake продължава с очарователната до болка искреност. Този път навлизаме в интимния, ембиънт свят на артиста. R&B разкош, напълно в синхрон със завръщащия се в стрийминг платформите стил. Адмирации за майсторски развитите мелодии в куплетите. Гласовете на Крис Браун и Drizzy предизвикват доволно повдигане на вежди. Отличаваме и композицията от иначе официалния студиен инженер на лейбъла OVO Sound – Ноел Кадастри.

 

Малко по-раздвижено присъствие в мрака отпуска трап парчето “D4L”, посветено на новаторска формация със същото име от Атланта. Мелодиите, въздухът между редовете, груувът и неподправеното суингиране на гостите Future и Young Thug надлежно описват реквизита за клуб бенгър. Склонни сме да приемем танца и в “Pain 1993”, със симпатичния бебешки ефект върху римите на Playboi Carti. Приятните синт атмосфери от нюйоркчанина Pi’erre Bourne тоже заслужават адмирации. Щедрата находчивост на Drake в друг сингъл от албума – “Demons” – е похвална. Изразява се с включването на свръхенергичните и абсолютно непознати за масовата публика рапъри Fivio Foreign и Sosa Geek. Римите им пасват перфектно върху бийтовете на британеца JB Made It.

 

В подобни мостове между културите се крие още една от силите, създали иконичния статус на Drake. Досега в кариерата си неведнъж се е опитвал с ефектна симбиоза от амбиция и самота да се възкачи на трона с титул “Глобална поп суперзвезда”. Но дали на искащите все повече смисъл в музиката меломани не им става абсурдно такова самозабравено величие. Предстои да разберем. Засега следваме чинно тренда със стъпка “ляво краче горе, плъзгаме дясното. Дясно горе, плъзгаме лявото…”. Докато не осъзнаем, че заслужаваме повече.

 

Боян Бочев

от

публикувано на: 08/05/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: